Животът на големия актьор според собствените му думи
"Народната любов я усещам, приятно е да знаеш, че хората те харесват. Много е хубаво, това не е било заветната ми мечта, но доказва, че съм имал един достоен живот", коментира Стефан Данаилов през последните години.
На връх 75-ия си рожден ден актьорът заяви, че "ако се върне назад в годините не би сменил нито професия, нито поведение, нито нищо".
"Абе, хора, много съм изял, изпил, изживял", призна той тогава.
За другата си силна любов ЦСКА Данаилов коментира: "Привържениците на ЦСКА обичат ЦСКА, сигурен съм. Тия млади, луди глави ме радват много и ме тревожат много със своето недобро поведение понякога, но съм им го простил, защото знам, че го правят от сърце и с любов. Няма да бъда по-щастлив от това да видя стадиона пълен".
За лидера на БСП Корнелия Нинова, с която видимо бяха доста близки той посочи: "Тя не е авторитарен лидер. Аз имам и критики към нея. Тя се пали много. Харесвам я, когато има участия в телевизията е по-кротка и смирена. Непрекъснато иска съвети от мен".
"Аз не я харесвам с къса коса. И за очилата й казвам, ама тя не ме слуша", добавя Данаилов. "Критикувам я за фризурата и емоционалността ѝ".
Стефан Данаилов оглави инициативния комитет за кандидатурата на Радев на президентските избори през 2017 г. и скоро след неговото избиране той коментира: "С президента Румен Радев не се чуваме, явно нямаме нужда сега един от друг".
Година по-късно актьорът посочва: "С президента Румен Радев си говорим приятелски и много по-приятно. Преди да стане президент не си бяхме близки. Той не е усмихнат, аз постоянно го карам да се усмихва. Има характер и издържа на напъна".
"Но има един проблем. Аз се плаша от екзалтирани жени. При предишните избори Елена Йончева прекали с остротата и негативизма. И Корнелия Нинова прекали". Това каза Стефан Данаилов около местните избори по пово кандидатурата на Мая Манолова и своята подкрепа към нея.
За болестта си Мастера говори и по време на дебатите за ветото на президента върху мораториума за използването на нови молекули и лекарства: "Ще подкрепя ветото, а съм онкоболен. Аз от 3 г. съм в ремисия. Но тази химия вече може и да не действа. Какво тогава? Ще кажете, че имам пари. Да, аз имам, но много хора не".
"След неочакваното за мен заболяване времето, което имах да премисля как изведнъж се случват нещата, как ако си плувал над вълните и си летял, в един момент започваш да потъваш и си казваш: с мен се случва", споделя актьорът за диагностицирането на тежкото му заболяване.
"Изплувах, защото съм див характер. По едно време си мислих само най-лоши неща, но все пак имам внуци, деца, които имат нужда от мен. Най-тежкият момент беше, когато трябваше да кажат каква е диагнозата, очакването. Бяхме в стрес, защото мислех, че като взеха биопсията, на другия ден ще ми кажат резултата. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, никой не се обажда и си казвам - нещо страшно става.
Мария се държеше, докато трябваше да ми дава силите. Може и да сме си мълчали, но аз си знаех, че там ми е другарчето. Тя беше много търпелива, миличката. Отиде си с думите "Болен те оставам", казва за жена си.
Артистът обясни, че след смъртта на съпругата си Мария е започнал да се замисля за евентуалните грехове, които може да е допуснал през живота си.
"Толкова ли съм греховен, за да изпитвам такива физически ужаси? Ако имам грях, то той е минимален. Не съм отнел права на човек, нито съм обиждал някого. Безгреховен едва ли има", откровено каза той.
„Най-страшното беше болката. На 100 години ще стана, такава болка не съм изживявал. Само си задавах въпроса: „Що бе, какво направих пак?”. Толкова тъпо всичко се случи!”, сподели Данаилов след операцията, която претърпя тази година заради счупване на тазобедрена става.
Нямам време да падам духом. Аз съм на 76 години. Ако падна духом, по-добре да си вървя. Така че никакво намерение нямам да падам духом. Ще скачам, ще падам, ще съм на линия, категоричен е Ламбо след инцидента.
Загубата на жена му не е единствената раздяла с близък човек за него в близките години. През 2018 г. актьорът се прости и със сестра си. "Тъжно, тъжно, много тъжно", бяха единствените думи, които каза Стефан Данаилов, изпращайки сестра си Росица. Той беше плътно до ковчега й.
