В банята ли прекарваш най-дълго време сутрин? Да, нали.
А има ли прозорец твоята баня?
И моята няма.
И на милиони други хора, които обаче два пъти в годината местят стрелките на часовника в гонене на икономии от електроенергия.
Най-важният аргумент за налагането на лятното часово време е да се използва по-пълноценно слънцето и да се пести от осветление. Изкуственото разтягане на деня става чрез преместване на началото му с час по-рано. Ставаме, образно казано, с изгрева и понеже вече е светло, не палим лампите и уж пестим - своите пари, въглеродни емисии и държавни разходи, убеждават ни привържениците.
Втори път: има ли прозорец твоята баня?
Е, щом независимо дали навън грее слънце, или е мрак все ни се налага да палим лампата, очевидно по тази линия не могат да се чакат големи икономии.
Подобно е положението и вечер. Заради хубавото време се застояваме по-дълго навън. И готвим, вечеряме, разговаряме с близките си на лампа. Значи пак няма голяма полза.
Остават само евентуалните спестявания на ток за уличното осветление, но и те са оспорвани от крайните противници на играта със стрелките.
За България се спрягат като икономисани 20-ина милиона киловатчаса. Няма обаче доказателства, че се дължат на лятното часово време. Влияе и подмяната на старите лампи с енергоспестяващи. Които широко навлизат и в домовете впрочем.
Обсъждат се и данните за увеличено потребление през топлия сезон заради по-дългата работа на климатиците вечер. Въпреки че ставаме час преди стандартното време, от март до октомври заради разтегления ден си лягаме по-късно, отколкото в останалите месеци. Недоспиването пряко влошава здравето. Отделно манипулирането на стрелките насилва биологичния ни часовник - сложна система от хормони, която организира работата на всичките ни органи.
Оправдан ли е в крайна сметка трусът от пренастройване на целия ни живот?
С наближаването на датата за пролетното превъртане на стрелките спорът между противници и застъпници се ожесточава. При това едни и същи факти служат като аргументи "за" и "против". Напоследък вземат думата и хардлайнери, които искат да живеем само по лятно време или дори по двойно лятно - сегашното лятно да остане като зимно, а напролет да избутваме стрелките с още 1 час напред. Такъв призив се чува спорадично от ентусиасти от различни държави. Рано или късно модерната представа ще измести ретро протестите срещу ранното ставане, смятат те.
Нищо ново под слънцето. Има данни за древни римски часовници, които са използвали различни скали в зависимост от сезона.
Човечеството манипулира масово времето малко повече от 100 години, въпреки че идеята е по-стара. Първото предложение се приписва на Бенджамин Франклин, който наред с приноса си за американската конституция е известен с трудове за електричеството и като създател на затворената фурна, гръмоотвода и даже на медицинския катетър.
По време на престоя си в Париж през 1784 г. дал рецепта французите да стават с изгрева на слънцето, за да намалят с 1 милион златни франка разходите за свещи. Но идеята била възприета като находчива шега.
Аргументиран план за лятно часово време през 1895 г. изработва ентомологът Джордж Върнън Хъдсън. Правени са още няколко опита в началото на следващия век, но така и не се стига до реализация. Най-категорични противници били фермерите - "Как да обясним на животните, че сменяме времето".
По време на Първата световна война Германия използва метода, за да пести гориво за войната, и бързо е последвана от други държави, като датите и часовете разлика са търпели промени.
Липсата на синхрон създава бъркотии в търговията, транспорта, медийната индустрия. Легенди се разказват и за провалени шпионски мисии заради несъгласувани часовници.
Заради куриози в миналото страните стриктно следват единна политика в последните години. Така гарантират спокойствието на близо 2 млрд. души население, което е пряко засегнато от играта с часовника.
Моделът още ще се променя. Последната заявка направи руският президент Дмитрий Медведев - обяви, че държавата му няма да прави корекция на времето през октомври, когато останалата част от Европа ще се върне към астрономическото време. Той се мотивира с медицински доклади, че дърпането на стрелките напред-назад е вредно за здравето.
С подобни аргументи не го правят Япония, Китай и още 153 държави. Частични изключения има в САЩ - заради оспорвани ефекти от икономията на енергия не навсякъде прилагат "тиранията на сезонния часовник".
В Европа единствено Исландия се придържа твърдо към астрономическото време през цялата година. Останалите отнемат един час от денонощието в 3 часа в последната неделя на март и го "връщат" по същото време в последната неделя на октомври. За тази година датите са 27.III. и 30. X. Медицината препоръчва 10-ина дни преди промяната хората да започнат с малки отклонения в графика си постепенно да се адаптират към промяната.
Синдромът на изоставащия часовник удря сърцето
Мартенската корекция на часовника е по-болезнена от есенната. Знаем го от личен опит, но и науката го е потвърдила.
По данни на американски, австралийски, швейцарски, френски лекари в първата седмица след принудителното ранно събуждане стават средно 12% повече здравни и житейски инциденти. Случаите на инфаркт, нервни кризи, опити за самоубийство, производствени авариисе увеличават забележимо. Медицината обяснява черната статистика с разстройването на биологичния часовник. В дългия процес на еволюцията човекът е моделиран да минава на бавна предавка с падането на мрака. Жизнените процеси се укротяват и органите влизат в режим презареждане.
Какво става при прехода към мартенския часовник? Сутрин ставаме по-рано, но вечер не си лягаме в обичайния час. Будим се дезориентирани като махмурлии, цял ден се прозяваме, а когато нищо вече не ни пречи да заспим, не можем. Обърква се производството на мелатонина, който регулира цикъла на бодърстване. През целия ден ни преследва чувството, че закъсняваме - вътрешният ни часовник сочи например 8 ч, а този на бюрото на шефа - 9. Това е синдромът на изоставащия биочасовник.
Надбягването с времето, дефицитът на сън и хормоналната какофония натоварват сърдечносъдовата система, разконцентрират вниманието, предизвикват емоционална нестабилност. Това според австралийски учени е причина за зачестяващи самоубийства сред мъжете. Данни за увеличаване на инфарктите - до 7-10 на сто, дават руски и американски спешни лекари. Френски проучвания отдават част от случаите на понеделнишкия стрес - това според тях е по принцип най-рисковият ден за сърцето. Британци пък отчитат увеличение в търсенето на спешна медицинска помощ, но само в първите 3 дни от настройването към лято.
Испански сексолози предупреждават за неблагополучия в сутрешния секс.
Положителният ефект от ранното ставане е, че намаляват жертвите на катастрофи на връщане от работа заради по-добра видимост, твърдят пътните полицаи. Според най-оптимистичните доклади - до 300%. Криминалисти пък твърдят, че лятното часово време ограничава сексуалните посегателства, нападенията на обирджии, хулиганските прояви.
По-дългият ден разрежда депресиите, макар че жегите пък могат да изострят фобиите. Дерматолози изтъкват балансирането на витамин D в организма от по-продължителното излагане на естествена светлина. Заради удължения престой на открито и възможностите за спорт, туризъм, разходки се горят повече калории - фактор срещу затлъстяването.
Еколози и туроператори се съюзиха
Еколози и туроператори се съюзиха в натиска си Европа да остане завинаги на лятно време.
Зелените вадят разчети за спестени въглеродни емисии - с изместването на пиковото потребление се надяват по-рядко да се използват замърсяващите централи, които държавите включват последни за задоволяване на потреблението.
Топлото време и късното мръкване дават възможност и за придвижване пеш и на велосипед дори за къси междуградски разстояния.
Туристическият бизнес пък разчита, че по-ефективното използване на светлата част от денонощието ще разшири възможностите за развитие на бранша.
Още повече че през последните години светът върви към доскоро подминавани с усмивка варианти на прекарване на времето през ваканцията като селски и екологичен туризъм. Не само от грижа за оцеляване на планетата, а и заради търсенето на по-евтини алтернативи в кризата. (24часа)
Стрес изпива млякото
Селскостопанските райони са сред най-яростните противници на лятното часово време. Още от първите обсъждания идяата е отхвърляна от фермерите с аргумента, че животните, също както и хората, се подчиняват на биологични ритми, но за разлика от висшите същества не могат да бъдат накарани да се съобразяват с изкуствено създаден регламент за време.
При промяната рязко падал млеконадоят, кравите губели спокойствие и боледували повече, отколкото преди играта със стрелките на часовника.
С по-малко яйца отмъщавали кокошките носачки.
За увеличена агресия сред почти всички животни съобщават селскостопанските производители. Най-голямо е недоволството им в районите, за които мартенската промяна означава започване на деня по тъмно.
С модернизирането на отрасъла това има все по-малко значение, вече навсякъде има достатъчно силно изкуствено осветление, а доенето отдавна не е на ръка, контрират застъпниците на летния часовник. Според тях животните подобно на хората привикват към принудителния режим за 2-3 седмици.