Българската култура да бъде водеща при изграждането на нов имидж на България пред света. Това предложи вчера министърът по еврофондовете Томислав Дончев на бизнес форум “Образът на България по света”. Събитието бе организирано от икономическото министерство и сп. “Мениджър”.
Част от форума се проведе на колела - във влака, който някога е използвал Тодор Живков. Евроминистър Дончев каза, че България трябва да натрупа критична маса положителна енергия, за да привлече вниманието на света към себе си.
Според Явор Джонев от “Сирма груп холдинг” трябва да се промотира силно “София филм фест”, посланиците ни да организират българската диаспора и по света всяка година да има по едно “Мартенско дърво”.
Чу се идея, че дори връщането на “Златният Орфей” може да привлече интереса към нас.
“Засега България остава подвластна на имиджа за евтин алкохолен туризъм”, смята Джонев. Той е убеден, че единствената ни индустрия на световно ниво е високотехнологичната. “За съжаление високите технологии и софтуерът не могат да са нито типичен български продукт, нито лого на страната ни”, казва Джонев.
”Кой продукт е веднага разпознаваем от света като типично български? Няма такъв.” Това каза Румен Янчев, шеф на УС на “Булстрад”. С него се съгласи и министърът на туризма Иво Маринов. Той смята, че тепърва ще работим по създаване на имидж както на България, така и на продуктите й.
Запитан защо точно розата е избрана за лого на България, с което да се рекламираме, Маринов отговори, че тя била избрана след стар проект от 2005 г., но ще бъде сменена. Обществено обсъждане щяло да каже с какво.
Милтос Триантафилу, главен оперативен директор на “Белла България”, пък смята, че светът ни познавал с евтините стоки и евтината работна ръка. “Но хората си казват: колкото плащаш, толкова получаваш. Затова трябвало да качим едно стъпало нагоре.” Триантафилу смята, че евтините неща не създавали доверие, и ни препоръча да дадем сигнал пред инвеститорите, че имаме добро съотношение качество - цена. Трябвало да се поддържа постоянно качество, а не да се върви надолу, когато пазарът вече е “превзет, смята още той. Триантафилу заключи също, че добрите специалисти с опит и образование не получават достатъчно заплащане.
От недобре образовани и дори неграмотни работници се оплака Гаетано Римини, генерален директор на “Е. Миролио”. Той обясни, че бизнесът трудно намирал достатъчно подготвени кадри. Римини смята, че висшето образование не давало добра база, защото предното стъпало - средното ни образование било с недостатъчно качество.
Писателят Владо Левчев пък си припомни имиджа на страната ни, популярен по света през 90-те години. Според него светът знаел три неща за нас: че сме до Югославия и също имаме много етноси, но не и война, че сме четвърти по футбол в света и че сме спасили евреите си през Втората световна война.
