Наказателният закон ги преследваше за нетрудови доходи
по неморален начин. Вероятно съвсем скоро този анахроничен
текст ще бъде променен
В понеделник - 9 март, само ден след женския празник, хиляди проститутки в България могат да въздъхнат с облекчение. Тогава изтичат обществените консултации по един стратегически документ със скучното име “Проект на нова концепция за наказателната политика 2020-2025”, публикуван за обсъждане от Министерството на правосъдието. Той задава рамките за промени в законите според правото на Европейския съюз. Стана известен с предложението за отмяна на доживотния затвор без право на замяна. В същия проект обаче има нещо, което е много по-секси - “декриминализация на обществени деяния с намалена обществена опасност”. Там аргументирано се обсъждат мъртви членове от Наказателния кодекс (НК), от които няма нужда, не се прилагат и са излишни предвид развитието на обществените отношения.
Едно от тях пряко засяга проститутките, косвено клиентите им и по никакъв начин сводниците. Свенливо, под черта, наред със скитничеството и повторната употреба на пощенски марки, като пример за престъпление, което не се преследва ефективно и няма смисъл да го има, е посочено това по чл. 329 от НК - единствения член (от закона), който плаши армията от жрици на любовта. Но само формално, както ще стане ясно по-долу.
Проституцията от много
години е в разкрачено
положение
Никой не може да забрани на жена да прави секс. Без значение дали го прави за пари, или за удоволствие. Няма проститутка в затвора за упражняване на най-древния занаят, показа проверка на “24 часа”. Законът преследва много по-строго сводниците, които печелят на гърба на труженичките. Както и тези, които дават имотите си за терен на проститутката и клиента ѝ. Макар и рядко, има осъдени ефективно за това.
Обсъждането на проекта на концепция за нова наказателна политика мина без критики, което означава, че първата стъпка към отмяна на чл. 329 от НК вече е факт. Ето какво гласи той:
“Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация”. Текстът неслучайно е архаичен. Приет е през 1968 г. с леки редакции през годините, но в същия дух. Въпреки че скоро може да отпадне единствената възможност за наказателно преследване на нощните пеперуди, проституцията е далеч от легализация, когато държавата ще печели от бизнеса, който генерира близо 1 млрд. лева годишно. Служители на МВР казват, че няма законово основание да разследват и арестуват проститутки. Освен ако не ги хванат с клиент, който после в показанията си да потвърди, че ѝ е платил да правят секс. Така членът от НК, който преследва нетрудови доходи по неморален начин, се изпълва със съдържание.
Ефектът обаче е нулев. Задържат проститутката, прокуратурата я разследва, предава я на съд и наказанието е глоба, която не се плаща, или в най-лошия случай за нея - пробация. Това, което могат да направят полицаите, е да държат под контрол жриците на любовта, да ги предупреждават с протокол и да следят да не вършат кражби.
Предложеният за декриминализация чл. 329 от НК
удря само по уличните
проститутки, или т.нар
магистралки
Те стоят най-ниско в йерархията. Търсят клиенти на улицата, досаждат на минувачите или махат настървено на шофьорите с жестове, които имитират орална любов. За разлика от по-елитните си колежки (колко вида са те, виж в карето на 19-а стр.), които струват по-скъпо и обикновено са част от по-голяма организация.
30-годишната Петя от Варна е една от жените, изправили се на съд през последната година, защото получавала нетрудови доходи по неморален начин. Нейният случай не се различава от на останалите колежки, които са се изправяли пред съда. Петя е родена в Горна Оряховица, а майка и сестра живеят в Трявна. Завършила е средно образование, но решила да стане проститутка. Обикновено лови клиенти на стария път за кв. “Аспарухово” от 2018-а насам. Позната е на полицаите в района. 6 пъти е подписвала предупредителен протокол по Закона за МВР с обещанието да не проституира. През юли миналото лято отново била на пост. Един от редовните клиенти минал с баничарката, но продължил по пътя си. Петя го познала по колата, но се разочаровала, че отминал така бързо. Извадила телефона и го набрала. Попитала мъжа къде отива и кога ще се върне. Успокоил я, че ще се видят по-късно. Петя му поръчала да купи сладолед и вода. След няколко часа клиентът се върнал, вече свършил служебните си задължения. Спрял баничарката на отбивката. Дал водата и сладоледа, който Петя започнала да яде. През това време му дала и презерватив. Не му поискала пари в началото - познавали се добре и знаела, че ще плати. Като редовен клиент тарифата била 15 лв. за свирка. После се настанили в колата. В това време минал патрул на полицията. Униформените знаели, че там е стоянката на Петя.
Клиентът вече разкопчал
и свалил панталона си Полицаите почукали на стъклото на колата и прекъснали удоволствието му. Човекът признал, че щял да плати 15 лв. Петя се озовала за кратко в полицията, за да даде обяснения. И започва разследването, което ангажира няколко институции. Освен няколко служители на МВР - униформени, разследващ полицай, с нея се занимава и прокурор, освидетелства се от лекар, за да се прецени може ли да носи наказателна отговорност, и т.н.
После се иска справка от Бюрото по труда, за да се докаже, че няма постоянна работа. Там служителите проверяват в системата, която показва, че Петя е безработна. След това се изпраща искане до НАП с информация дали Петя има трудов договор, плащала ли е здравни и социални осигуровки. Няма нищо от това. Служители на общината я проверяват за нуждите на разследването дали е получавала обезщетение за безработица. Петя никога не се е обръщала към тази институция. Така се стига до съда. Както и в останалите случаи, Петя е освободена от наказателна отговорност по чл. 329 от НК. наказанието е административна глоба от 1000 лв. Така тя се води неосъждана и се връща на работа. Други нейни колежки рецидивистки, минали по пътя на разследването и съда, са наказвани малко по-строго - с пробация. Така се задължават да разговарят със служител, който да ги превъзпитава и да ги откъсне от “порока”. Това обаче не се случва. Както и Петя никога не плаща глобата, защото няма толкова пари.
Проституиращи жени са лежали в сливенския затвор в последните години, но не и за упражняване на най-древния занаят.
Покрай платения секс някои
от тях се изкушават да
откраднат вещи и пари
от клиентите си, което вече се преследва по-строго и дори първата присъда да е условна с изпитателен срок, при втората вече има кратък престой зад решетките. Така например мургава жрица от Пловдив успяла да измъкне 1200 лв. от джоба на управител на фирма. Мъжът от Свиленград харесал девойката заради стройната фигура. Докато му правила орална любов и в момент на екстаз, ловката проститутка бръкнала в джоба на панталона му и извадила удобно свитите 12 банкноти по 100 лв. Човекът се усетил по-късно, върнал се, но любовчийката вече се прибрала вкъщи, за да се похвали на съпруга си. Мъжът я нахокал, че е обрала клиента, но в крайна сметка задържали парите. Мераклията се решил да подаде жалба в полицията и крадлата е арестувана. Признала вината си и е осъдена.
Петя от Варна и колежката от Пловдив, които законът преследва, макар и формално, са само видимата част на бизнеса с плът.
Сексуслугите са все
по-достъпни с интернет, където свободно се откриват най-различни оферти от красавици на цени от 50 до 200 лв. за час. Сред тях има студентки, разкрепостени дами, които иначе имат доходи и от друга работа, както и професионални жрици. Те идват на адрес или имат терен. Тях чл. 329 от НК не ги лови и няма опасност униформен да почука на стъклото на колата, паркирана на отбивка. За разлика от уличните проститутки, които работят навън по шосета, паркинги, жп гари и долнопробни вертепи. По данни на МВР и на изследвания от различни организации проституцията все повече се развива в интернет за сметка на магистралките.
В последния доклад на Центъра за изследване на демокрация за престъпността през 2019 г. е посочено, че 45% от потребителите на сексуслуги ги търсят в мрежата.
68% от тях - в специализираните сайтове, 26% във фейсбук и 69% в приложения за запозанства.
С настъплението на проститутките в интернет все повече хора признават, че ползват услугите им, показват данните в доклада. През 2009 г. например само 3,8% от анкетираните са казали, че си плащат за любов. 10 г. по-късно, през 2019-а, вече са 13%, или 3,5 пъти повече. Въпреки че няма как да се изчислят точни данни, експертите посочват и други любопитни цифри. Редовните потребители на секс услуги в България са 40 хил. души и ги ползват веднъж в месеца. От време на време, или по 3 пъти в годината, проститутки си поръчват 132 хил. души. Секс туристите са близо половин милион и ползват услугата 2 пъти годишно. Сред тях са и летовници от чужбина, на които Слънчев бряг например е любим курорт. България обаче е далеч от държави като Камбоджа и Тайланд, където 80% от мъжете казват, че ползват услугите на проститутки. Търсенето у нас в последната година е сходно с държави като Швеция, Финландия и Норвегия.
В Западна Европа платеният секс е работа като всяка друга
ПАВЛИНА ТРИФОНОВА
В повечето западноевропейски страни проституцията е работа като всяка друга. За нея има регламент и се плащат данъци. Изваждането на най-древната професия на светло стана след години на безуспешни опити да се сложи край на сексуалната експлоатация от представители на престъпния свят чрез забрани и полицейско преследване.
В Германия проституцията е легализирана от 2002 г., а преди три години бе приет и специален закон за защита на проститутките. Той ги задължава да се регистрират, след което получават специално удостоверение, което да носят непрекъснато със себе си. Освен това
трябва да имат
касова книга за
получаваните
средства и да
плащат данъци
върху тях. Германското законодателство се смята за едно от най-либералните, което кара някои депутати да твърдят, че страната се превръща в бардака на Европа и да искат забрана на проституцията по начина, по който Швеция го е направила през 1999 г.
Там само плащането за секс бе криминализирано с идеята, че това е форма на експлоатация. На самите проститутки пък бе предложено да се включат в програми за нов житейски старт, за да напуснат най-древната професия. По последни данни 60% са се възползвали от тази възможност и като цяло броят на жриците на любовта и сводниците е намалял с 80 на сто.
Това, разбира се, не е станало с магическа пръчка, а с дълго и задълбочено обучение на полицейски и социални служители как да разпознават и да работят с жертви на трафик с цел сексуална експлоатация.
Шведският модел се смята за уникален и много други държави също приемат подобно законодателство, но до момента няма данни той да дава толкова добри резултати. Първо такъв закон е въведен в Норвегия и Исландия през 2009 г., а миналата година и във Финландия, Ирландия, Канада и Израел.
В Швеция клиентите
на проститутки се
наказват с глоба или
с до 6 месеца затвор
През 2008 г. например 1650 мъже са осъдени на парични санкции за използване на платена любов.
Освен в Германия проституцията е напълно легална и в Нидерландия, Австрия, Швейцария и Гърция. Практикуващите я получават лиценз за работата си, а бордеите функционират като всеки друг бизнес чрез отчетност на приходи, разходи и плащане на данъци. Холандците, които имат най-свободно разбиране към платената любов, даже още през 1992 г. са въвели специална
социална надбавка
от 40 евро за хора с
увреждания, която
е предназначена
точно за секс
В Бон пък нещата са толкова регламентирани, че проститутките си купуват билет от 6 евро, за да могат да седят на улицата в търсене на клиенти. Сумата е за една нощна смяна и се плаща на специални автомати като за паркиране на кола. През 2011 г. местните власти се похвалиха, че са събрали 250 000 евро от тази нова такса.
Италиански местни власти пък решиха през 2015 г. да третират жриците на любовта като работници на пътя и ги задължиха да носят светлоотражателни жилетки заради много инциденти с тях в тъмното. Въведена бе и глоба от 500 евро за неизпълнение на изискването, но няма данни дали е налагана.
В Англия
проституцията е
легална, но законът
преследва сводници,
съдържатели на бардаци и дори клиенти, които са плащали за секс с лице, което извършва тази дейност по принуда. Затова много места за платена любов функционират с лиценз за масажно студио или сауна.
Във Франция глобата за получаване на сексуални услуги срещу заплащане може да стигне до 3750 евро. Иначе и на мъже, и на жени е разрешено да правят секс срещу пари, но не могат да рекламират своята дейност и да излизат с работното си облекло на улицата.
Законът, който преследва клиентите на френските проститутки, влезе в сила през 2016 г.
Гръцките проститутки, които работят законно,
плащат осигуровки
и се пенсионират
на 55 години
Те се регистрират, че упражняват такава дейност, и преминават редовни медицински прегледи.
В Испания няма специално законодателство по въпроса, но няколко ключови съдебни дела на практика легитимират проституцията като вид икономическа дейност, даваща право на извършващите я да се осигуряват за пенсия и здравни грижи и да плащат данъци.
Подобно е положението и в Италия, където платената любов не е официално разрешена, но пък над 70 000 я практикуват. Специфичното за двете страни е, че 90% от проститутките са имигранти от други страни, което е довело до падане на цените за сексуални услуги през последните години.
Доган подготви закон още през 1994 г., но не го внесе за дебати в парламента
За последен път темата за легализацията на проституцията се повдигна в парламента през 2015 г. Тогава депутатът от БДЦ Стефан Кенов, който влезе с партията на Бареков, обяви, че подготвя законодателни промени. Според него жриците на любовта трябваше дори да издават касови бележки на клиентите си. Целта, разбира се - да влизат приходи в държавния бюджет - 10% данък, да се премахнат посредниците сутеньори и всичко да е легално. След бурна обществена реакция Кенов се извини и така и не направи закон. Единствената му официална активност е въпрос към тогавашния вътрешен министър Веселин Вучков за това какви са приходите от проституция през 2012, 2013 и 2014 г. Отговорът на Вучков е предизвестен - МВР няма подобна информация.
Първият политик от демократичните промени насам, който издигна глас за легализация на проститутките още през 1994 г., е Ахмед Доган. Законът обаче остана само обещание и търговията с плът не се превърна в законен бизнес. Тогава Сокола твърдеше, че проектозаконът е готов, но ДПС няма моралното право да го внесе за разглеждане. Преди него - през 1991 г., за легализацията и медицинския контрол над жриците се обявиха от Катедрата по венерически болести към Медицинския университет. В свои изказвания като главен секретар през 2004 г. и като премиер през 2011 г. Бойко Борисов също е споделял, че това е вариант за справяне с проблема, но нищо повече.
Още по-отдавна, през 1997 г., полицаите разбиха гей бардака “Нери”. След това собственичката Джанен Симеонова започна инициатива за приемане на закон за проституцията. Твърдеше, че така ще има медицински контрол, държавата ще печели и няма да има рекет от мутри и полицаи. Тогава Симеонова разказваше пред журналисти, че депутати и политици са използвали услугите на гейовете от клуба, които бяха обвинени за хомосексуална проституция.
От законни блудници след Освобождението до лагерите при комунизма
Проституцията влиза в Наказателния закон през 1896-а, 20 г. след Освобождението. В раздел “Разврат” се преследва склоняването към блудство, без значение дали е с користна цел, но само към жени с неукрепнала психика и в зависимо положение. Тогава те не са проститутки, а “блудници”. Съдържател на публичен дом също е носел наказателна отговорност, ако е приел там жена, без да я предупреди какво ще прави, и то в присъствието на полицай. Блудниците са били регистрирани и са ги арестували, ако не са в списъка.
През Първата световна война общините самостоятелно решават проблема. Тогава в Европа има търпимост към проституцията като неизкоренимо явление. Подходът е към легализация и ограничаване чрез медицински и административен контрол. Имало е публични домове с легални проститутки. Преследвали са се само тези извън тях. През 20-те години на миналия век е регистриран и първият канал на жрици от Бургас към Марсилия. Има мълчаливо разрешителен режим и търпимост към бардаците и сексуслугите. И така до 9 септември 1944 г., когато у нас се настанява комунизмът. Тогава проституцията е обявена за наследство от буржоазно-капиталистическия начин на живот и е забранена. През март 1945 г. се приема извънредно законодателство от Министерския съвет. Една от нормите засяга проститутките и сводниците, които се изпращат принудително в лагери за превъзпитание.
Склоняването към блудство и съвкупление се наказва със затвор до 5 г. От 1951 г. е създаден специален закон за борба с публичните домове, който предвижда до 10 г. затвор, глоба и конфискация на имущество за този, който поддържа място за разврат. За няколко години проституцията е смачкана до минимални размери.
През 1968 г. е приет и чл. 329 от НК, който сега се предлага за декриминализация. Комунизмът обаче бори жриците с административни мерки. През 1976 г. е приет Законът за народната милиция, който взема мерки и спрямо самите проститутки. С него те са подложени на системен контрол, налагат им се забрани да напускат къщите си, да посещават обществени заведения и хотели. Системното нарушаване на тези мерки води до наказателна отговорност.
ВИП проститутките са само свидетелки, чл. 329 от НК не ги лови
Луксозните проститутки, които са работили за разбитите през последните години сутеньорски групи, остават само свидетелки и никоя от тях не е обвинена за нетрудови доходи по неморален начин, както пише в архаичния чл. 329 от НК. Това показва справка в близо 10 дела на Специализирания наказателен съд.
В последните години бяха арестувани и осъдени няколко престъпни групи за ВИП проститутки. Това са бившият мъж на актрисата и модел Ирена Милянкова Росен Чолов, който беше известен като шеф на федерацията по ръгби. Друг ВИП сводник, който дори се призна за виновен и се размина с условна присъда, е Даниел Бурджиев - Дани Обувката. Трети е бившият кмет на село Тъжа Цвятко Балабуров, който, между другото държал жрици в София. Продължава първото дело срещу Митко Полицая и организацията му от над 33-ма души, арестувани през 2010 г., а сега го задържаха и обвиниха отново. В затвора вече лежаха заради сводничество рапърът Ванко 1 и колегата му от музикалната сцена, чалга певецът Кондьо.
Заедно с ВИП сводниците пред закона отговарят охранители, шофьори, салонни управителки и други, които са организирали процеса на търговията с плът, но не и самите момичета. Тях ги ползват за свидетели и минават за жертви, но никоя няма претенции към сутеньорите си. Над 90% от всички моделки, танцьорки и певици твърдят, че са работили доброволно и никой не ги е притискал да правят секс за пари. Нямат предупредителни протоколи, както магистралките, нито запитвания до различни институции за тях дали са осигурени, имат ли трудови договори, изплащани ли са им социални помощи и другите процедури по разследванията за печалби от неморално поведение.
По делото срещу Дани Обувката например свидетелки са титулуваните силиконки от различни конкурси Джулиана Гани и Гергана Райчевска. В каталога му имало и известни модели, дори спортистки.
За Росен Чолов е работило момиче, спечелило престижния конкурс “Мис Казанлъшка роза”, а след това е било сред призьорките на “Мис България”. ВИП момичетата са пътували и до чужбина, за да обслужват клиенти, а тарифата им е около 1000 лв. без екстрите. Всички те са разпитвани от полицаи и са писали показания. Когато стартират делата, призовкарите ги откриват трудно. Една била в чужбина, друга - с неизвестен адрес, трета отказала да отиде в съда, за да не се излага, четвърта се криела, защото вече имала семейство и не искала да си спомня за миналото.
Има обаче и компаньонки от много по-висок клас, за които няма официални документи в прокуратурата и съда, а само оперативни данни в МВР.
Три сегмента жрици печелят над 1 млрд. лв. всяка година
Никой не може да каже точно колко са проститутките в България. Според различни източници са между 7000 и 10 000 у нас и два пъти повече в чужбина. Според Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) жриците в страната заработват между 230 и 270 млн. лв. на година. Българките, които проституират в чужбина - още повече - от 900 млн. лв. до 1 млрд. лв. Голяма част от тези пари също влизат в България, защото проститутките зад граница са изведени там организирано от сводници. Общо пазарът е по-голям от този на наркотиците, който генерира около 450 млн. лв. на година. Тези пари обаче остават изцяло в черния сектор на икономиката и от него печелят организирани престъпни групи и корумпирани държавни чиновници. Според привържениците на легализацията на търговията с плът точно това е спирачката за закон, който да я урежда. Ако го има, отчисленията ще влизат в държавата, а не в частни джобове.
Три сегмента на проститутките изброяват от ЦИД. Най-ниският е проституцията на открито - по пътища, жп гари, паркинги. Основните им клиенти са шофьорите на камиони. Тези жрици най-често са от ромски произход и работят за семейството. Често мъжете им събират печалбите от сеансите и ги насърчават да работят на улицата.
Във втория сегмент има най-много секс работнички. Това е проституцията на закрито. Най-долното ниво от този сегмент е “апартаментната проституция”, при която няколко момичета извършват секс услуги в наети жилища, обикновено на първите етажи. С тях има човек, който ги пази и с когото делят печалбата. Жриците от клубовете са по-елитни, но също попадат във втория сегмент. Цените вече са по-високи и контролът върху проститутките не е толкова строг. Този сегмент включва и осигуряването на компаньонки на повикване.
Най-луксозното ниво от втория сегмент включва еротичните барове и клубове. Там момичетата танцуват и клиентите ги поръчват с питието. Миналата седмица ГДБОП разби поредната организация за платен секс в три клуба в София. Лидерът е Димитър Митров - Митко Полицая. Това е трети арест за него в последните 10 г., свързан с печалби от проституция. Въпреки постоянните акции на полицията и прокуратурата бизнесът с плът продължава да цъфти.
Третият, най-висок сегмент според ЦИД, е луксозната проституция, при която различни бизнес структури прикриват предлаганите високоплатени секс услуги. Това са модни и рекламни агенции, както и импресарски компании, които работят с танцови трупи и чалга певици. Там организацията е строго йерархична.
