Етнолози от БАН анализират периода 2011-2017 г.
Българските земи често са били сполетявани от различни по тип, мащаб и въздействие бедствия и за тях локалните традиции дълго си спомнят. На основата на този спомен засегнатото население създава мислене, изработва модели и стратегии за отношение и реакция, които остават в културната му памет.
Ако са адекватно изучени, те и днес биха могли да се приложат в едно рационално поведение за превенция и преодоляване на ефекта от бедствията.
Това казват етнолозите от БАН, които с финансовата помощ на фонд “Научни изследвания” към МОН работят по изследване, замислено да отговори на тенденцията за формиране на нови и актуални изследователски полета в условията на все по-засилено и драматично присъствие на бедствени събития в живота ни. Ръководител на екипа е доц. Еля Цанева.
Проектът стартира преди днешната пандемия, чието отражение върху живота на България и света учените тепърва ще изледват. (Виж вдясно)
Интересът е към връзката бедствие - локална общност, всекидневна култура - качество на живот на основата на четири локални бедствени събития, сполетели различни райони в България през периода 2011-2017 г. Отивайки сред хората и групите, преживели бедствие, ние искаме да разберем как те видяха събитието и как то ги промени, обясняват учените. Засега имат само първоначални наблюдения, които предстои да бъдат анализирани, класифицирани и обяснени.
“Работата по изследването е все още незавършена, резултатите са междинни. Своевременно имаме готовност да се включим в анализа на актуални важни проблеми и кризи на гражданското общество и да съдействаме за тяхното разрешаване. ”, казват учените.
След COVID-19: по-щедри, смирени, ще слушаме “гласа” на планетата
Вмомента светът преминава през битка, по-мощна като обхват, по-трагична като ефект и по-дълбока като преживяване от изследваните в проекта локални бедствия в българската среда, казва ръководителката на екипа доц. Еля Цанева.
Въпреки че понятието “локално бедствие” е твърде условно, тъй като всяка подобна криза има неочаквани измерения в широта и дълбина, и е винаги част от друга с по-мащабен характер, пандемията COVID-19 поставя пред човешката цивилизация редица въпроси за нейната съшност и механизмите за оцеляването й.
Академичните етнолози, които анализират и прогнозират начините, по които тази цивиизация отреагира на природните удари и предизвикателства, виждат в днешната пандемия един шанс за културата да формулира нови решения и модели за възстановяване и обновяване, за усъвършенстване и преминаване през тези обстоятелства.
Извеждайки напред нейни ценности като: обществена дисциплина и отговорност, единение; благотворителност, дарителство и взаимопомощ; съзнателно отстъпвайки крачка назад от индивидуалното добруване за сметка на колективното; вслушване в гласа на света край нас, в който планетата ни говори със звуци, но и с мълчание, с цветове, но и с монотонен увехнал пейзаж, с жизненост и щедро биоразнообразие, но и с картини на смърт и безотговорно унищожение. Тази ситуация, подобно на уроците от по-ограничени локални бедствия, наистина ни учи на смирение в библейския смисъл, но много повече ни внушава стойността на скромното вглеждане в даровете на социума и природата край нас, които да оценим и запазим.
Екипът на изследователския проект вярва, че това ще бъде посланието и на неговите усилия, както и че те ще съдействат да минем и през настоящата драма по-единни, по-човечни и морални, повече заедно.
В “Аспарухово” правят капандури на покривите, ако се повтори
Наводнението в кв. “Аспарухово”, Варна, от 19 юни 2014 г. е причинено от силен проливен дъжд и активизираните от него свличания на земна маса. По официални данни потопът отнема живота на 13 души, сред които и деца, множество хора са ранени. Десетки семейства остават бездомни, а стотици са тези, на които им предстои да бъдат евакуирани заради риск от разрушаване на жилищата им. Възстановителните дейности започват непосредствено след бедствието, като в тях участват държавни и местни власти, неправителствени организации и религиозни институции, фирми. Прави впечатление участието на голям брой доброволци – граждани от цялата страна, което е показател за високата съпричастност на обществото към засегнатата локална общност и не остава незабелязано от нея.
Екип от етнолози посетил засегнатия район през 2018 и 2019 г. Данните от проведеното анкетно проучване през 2019 г. сред граждани от квартала, подбрани на случаен принцип, показват, че въпреки опита си все още голяма част от събеседниците не се чувстват готови да реагират при бъдещо потенциално бедствие дори от същия тип. Наводнението няма директни негативни дълготрайни последици за всички жители на квартала. Пряко засегнатите губят домовете, имуществото, а нерядко и здравето си. Преживяната травма води до стрес, а липсата на питейна вода създава опасност от разпространение на епидемии сред жителите на “Аспарухово”.
Жилищното осигуряване остава най-сериозният проблем, който преодоляват предимно с банкови кредити и собствени спестявания. Вследствие от наводнението част от пострадалото население прави структурни промени на домовете си: някои изграждат по-високи прагове на вратите между стаите на къщите си, други прокопават нови отводнителни канали, а трети правят капандури на покривите, за да могат да избягат, ако трагедията се повтори отново.
Учените установили, че след наводнението особено широко се дискутира въпросът за преразпределението на получените дарения и помощи. Това води до други, по-скоро невидими последици, изразяващи се в появата или задълбочаването на социална дистанция, разединяваща иначе на пръв поглед сплотените от преживяната обща травма аспаруховци. Тази социална дистанция поставя в още по-неблагоприятна ситуация семействата, загубили близки, останали без домове и финансови средства.
“Ние се срещнахме и с такива хора, които с болка ни разказаха как са загубили за миг къщите, в които са израснали и в които са инвестирали през целия си съзнателен живот. Единствената им утеха бе съпричастността, получена от роднини, колеги, съседи, дори непознати, когато “разбрахме, че не сме сами”, казаха специалистите.
Заради експлозията в Хитрино - къщите вече с големи мазета и врати, които се отварят навътре
Инцидентът в Хитрино се случва на 10 декември 2016 г., когато част от композицията на товарен влак с пропилен и пропан-бутан от Бургас към Русе дерайлира при навлизане в жп гарата, пресичаща центъра на селото, експлодира и се запалва. Загиват 7 души, ранените са 29. Нанесени са огромни материални щети не само на къщи, но и на обществени сгради, разрушени са търговски обекти, ресторанти и заведения.
“В рамките на изследователския проект проведохме серия от проучвания в селото през периода 2018 и 2019 г. Проследихме историята му, както и тази на случилите се в него бедствия. Научихме, че инцидентът с влак там не е единичен случай, а част от поредица, започнала още през 1867 г., като последният е най-трагичен”, разказват учените.
Те са проследили възстановяването на селото. От полуразрушено село, в което част от жителите са настанени във фургони, видели изграждането на нови къщи или реконструкция на старите, ремонтите на инфраструктурата и издигането на сградите на полицията и общината: регистрирали например редица интериорни промени, като строеж на нови къщи с големи мазета, чиито врати се отварят навътре, за да се излиза в случай на съборени стени и покриви, блокиращи пътя.
Проучили проблемите и от административно-формално естество, които има общността, като липса на официални документи за имоти, документи при мобилности и миграции, проблеми с възстановяването или изграждането на религиозните сгради (джамия и църква), междуличностни и междуобщностни противоречия и конфликти, промените в начина на живот и благосъстоянието, а също и в културата на ежедневно и празнично ниво. Възпоминанията за инцидента насочиха вниманието ни към политическите употреби на страданието на хората от различни политически партии и институции с цел пропагандиране или по-висок рейтинг.
В голяма степен бедствието има силно влияние върху здравето на хората и довежда до редица физически и психични заболявания, страх и депресия.
Съседите, преживели ужаса на труса в Перник, стават лоялни помежду си
След полунощ на 22 май 2012 г. районът на Пернишко е засегнат от силно земетресение с епицентър между селата Мещица и Витановци. Вторичните трусове с намаляваща сила постепенно отшумяват, но
шоково променят
ежедневието
на хората
и остават задълго в съзнанието им като спомен. Загинали няма, но разрушени домове и до днес напомнят за случилото се. Реакциите на населението от региона се нареждат една след друга постъпателно: първо, е паническото бягство при вслушването в непривичните страховити звуци на огъващите се тавани и стени. После е събирането на хората в широки пространства в дворове на училища и градинки, по улиците, затварянето им в колите, последвано от търсенето на контакт с близките. За да дойде превъзбуденото говорене и споделяне на личните усещания и преживявания, постепенното припомняне на митологизирани впечатления като: неестествена ярка светлина,
непривични
за Перник
полети на
гарванови ята,
масово излезли плъхове в районите около река Струма, необичаен кучешки лай/или необичайно мълчание на животните, кукуригане на петли в непривично време – всички преценявани като пренебрегнати “поличби”. Паралелно се ражда социалната индивидуална и общностна реакция, първо на семейно-роднинско и съседско ниво. Регистрирахме съхранени дълбоко спомени за човешка загриженост и взаимопомощ, проявена от слабо познати помежду им съкварталци, които маркират формирането на нови неформални връзки по местоживеене и появата на нов тип съседски лоялности, живи до днес.
“Констатирахме както заздравяване, така и изтъняване на лоялности, ценности, пристрастия; уловихме задължителната сравнимост с “предишния” живот, като знакът на бедствието бе останал незаличим и той именно мотивира промените в културата на засегнатите”, казват учените.
Осем години след бедствието екипът на изследването многократно посетил най-засегнатите селища. След множество направени интервюта, анкети, разговори с административната власт установили повтарящи се и масови изменения в материалната страна на живота: основните конструктивни модификации в региона са сведени навсякъде до монтаж на бетонни пояси и издигане на колони, появата на гъвкави сглобки като конструктивен елемент и промени в състава на укрепителните материали.
Възражда се традиционната и се появява нова обредност: молебени и курбани както в Перник, така и в с. Мещица и Дивотино, в Радомир. Например още в първите дни хората започват да се тълпят пред храма “Св. Ив. Рилски”, за да докоснат иконата му, поставят цветя на скулптурата на светеца пред Двореца на културата, настояват да се поправи спрелият в мига на бедствието часовник на фасадата на Минната дирекция. В следващите летни месеци издигат високи метални кръстове около някои селища - до параклис или просто на баир, а едновременно с това се редят на опашка пред дома на гледачката баба Стана от с. Ярджиловци и ходят да им се “лее куршум” против уплах. Ражда се ново тематично авторско и фолклорно творчество.
Шапът роди недоверие към институции и мерки
Епидемия от шап имаше в района на Странджа през 2011. Шапът е широко разпространена, особено опасна вирусна инфекция.
На 9.01.2011 г. в с. Кости, община Царево, е регистриран първият случай на шап при отстреляно диво прасе. В рамките на няколко месеца епидемията се развива в съседните райони.
Съгласно съществуващите закони и нормативни уредби при изключително строги мерки за сигурност всички възприемчиви животни в района на огнището се унищожават и загробват. Това са малобройни и средно големи стада от биволи, кози, овце и говеда, които се намират в частни ферми, някои от които дори смесени с прасета.
В България тези мерки протичат в изключително напрегната обстановка, в която липсата на информация и забавянето на действията от страна на институциите създават възможност за разпространение на слухове и паника сред населението. Нито една от тези версии впоследствие не е потвърдена. “Тези констатации насочиха изследователския интерес към темата за ролята на медиите при отразяване на едно бедствие.
При проведените теренни проучвания, които обхванали голяма част от населените места, засегнати от епидемията, те установили, че все още съществува недоверие от страна на местното население към предприетите от държавата мерки, въпреки че поетите ангажименти от страна на правителството и ЕК са изпълнени. Именно благодарение на тях в региона се развива и модерно фермерство, което спазва всички изисквания за биосигурност. Тревожен обаче е фактът, че въпреки солидарната помощ от страна на европейските институции все още някои продължават да я карат постарому, надявайки се да се възползват от помощи и субсидии, че продължават нарушенията на забраните за свободно пашуване, което крие потенциален риск от възобновяване на епидемията. На този етап един от изводите е, че е необходима и широка разяснителна работа сред местното население, и прозрачност при изпълнение на поетите задължения както от страна на институциите, така и от страна на фермерите. Не на последно място трябва да се повиши и застрахователната култура на населението, за да се преустанови практиката “да се чака и изисква помощ” винаги, единствено и само от държавата.
