По-добре да започнем, отколкото да стоим вкъщи, казват ресторантьори
С много неизвестни и тревоги собственици на заведения в центъра на Пловдив се готвят да отварят. "Клиентите са наплашени, едва ли ще дойдат", казва Нина Костадинова, управител на едно от най-оборотните места до площада пред общината.
Тя и колегата й от съседното заведение ще наредят не повече от 20 маси, за да има дистанция, а допреди два месеца са разполагали с по 50.
"Това е под 50%. Но е по-добре да започнем, отколкото да си стоим вкъщи", разсъждава Костадинова.
Тя е повикала част от персонала да разчистват. "В момента изхвърляме стока за хиляди левове, защото срокът й на годност през тези 2 месеца е преминал", допълни управителката.
Според нея общината трябва да даде някакъв толеранс в плащането на тротоарното право. В момента налогът не се дължи до края на извънредното положение. Но след отварянето на заведенията, са длъжни да внасят.
"Собствениците на сгради си искат наемите, които в центъра на Пловдив са безбожни. Отделно таксата за масите отвън ми е 3600 лева", посочва Костадинова. По думите й тези два месеца са били катастрофални за бизнеса й.
"Отчаяни сме. При това нашето заведение е в топцентъра на Пловдив, едно от най-оборотните. А какво да кажат по-малките. Вижте малко по-встрани от нас - на това малко пространство колегите могат да изкарат не повече от 5 маси. Ами по-добре да не отварят", съчувства управителката. Тя не знае как ще регулират да няма евентуално струпване, тъй като заведението й е на най-оживеното място в града.
Според Тони Симидчиева, собственик на малък хотел и ресторант ситуацията може да се подобри догодина по това време (виж интервюто с нея долу).
Тони Симидчиева: Може би следващата пролет ще се възстановим
Ходенето на ресторант е екстра, а хората сега са притеснени от сметки и грижи
- В момента съм в хотела. Реорганизирам контрола на достъп, защото ще работя без рецепция, тъй като сметките няма да излизат. И обикалям с хората, които ще го изпълняват. Тази седмица ще изчистим, другата се надяваме да отворим.
- Колко маси може да изкарате във вашето пространство, което не е толкова голямо?
- Какви маси? То няма да има клиенти. Това в момента не ме вълнува. Ако мине месец-два и дойдат посетители, а няма къде да ги настаним, тогава да се тревожа.
- Тогава?
- Ще вегетираме по някакъв начин. Ще събираме по някое левче. Два месеца затворени. Колеги призовават да не отваряме, да протестираме, не знам какво си. Добре, но като имаш персонал, който трябва нещо да яде. Резултатите ни за времето на пандемията, са катастрофални. Пълно зануляване. Просто е страшно. И възстановяването няма да е скоро, ще е чак догодина по това време.
- Специално вие как виждате ситуацията да се нормализира?
- Не я виждам. Може би следващата пролет. Сега няма какво да се нормализира. Отварям с двама души - сервитьор и готвач. А преди бяха 12. Другите ще стоят на борсата. Ако има работа, ще ги извикаме.
- Много песимистично.
- Такава е реалността. Единствено, което може да ни помогне и се борим, е ресторантите да минат по Закона за туризма. Да плащаме туристически данък и 9% ДДС. Няма да внасяме по-малко, отколкото досега. Но ще можем да си осигуряваме хората. Загива браншът. Не виждам светлина. Помня 1996 г. и зная, че подобни кризи никога не отминават бързо. Ние сме първите, които пострадват и сме последни, които се възстановяват. Ходенето на заведение е екстра в живота на хората. Те първо гледат да си посрещнат домашните нужди, да си платят сметките, да се погрижат за децата си и чак тогава ще дойде ред да отидат на забавление. И да дойдат сега, ще харчат по мъничко. Всеки се е стегнал, страх го е. Няма да стане лесно.
