10-12 бели елен лопатари живеят в дивечовъден участък “Студен кладенец” край кърджалийското село Нановица, твърди директорът му Георги Шереметев. Според него появата им не е нещо рядко и не може да се сравни с бяла лястовица например. Не приема да ги наричат и албиноси, защото цветът на очите им не е червен.
“Обичайно е определен процент от този вид да бъде с отклонения. В стопанството живеят около 1200 елена лопатари”, обяснява Шереметев. Той е категоричен, че появата на животни с бяла козина е резултат от близкородствено кръстосване, и показва, че обитателите на стопанството имат нужда от опресняване на кръвта. “Предвиждаме тази година да закупим поне 10 елена лопатари от друго ловно стопанство във вътрешността на страната”, каза Шереметев. Практиката била опресняването на кръвта да става с внасянето в стадата на мъжки животни, защото един мъжкар в любовния сезон оплождал около 10-ина кошути.
“Бялото еленче в дивечовъдния участък, което стана известно напоследък, всъщност е кошута, родена през миналата година”, твърди Шереметев. През следващата година животното ще достигне полова зрялост и ще подлежи на отстрел. Според шефа на стопанството не е проблем, ако зоологическа градина прояви интерес към бялата кошута, да я получи.
“Имам резерви към зоопарковете и не знам доколко е морално диви животни да се затварят в клетка. За мен най-нормалното е те да бъдат в естествената си среда”, казва Шереметев. За да бъде уловено, е необходим специалист, който да прецизира колко упойка да му се сложи. Тя се изстрелва с пневматична пушка и трябва точно да се прецени както разстоянието между стрелеца и животното, така и дозата упойващо вещество.
“Животните с подобни отклонения като цвета на козината обикновено не оцеляват”, твърди специалистът. За разлика от останалите екземпляри, които променят защитната си окраска 2 пъти годишно, белите са забележими отдалече през цялата го«дина и често стават жертва на вълци или ловци.
“Проблемът е, че понякога обект на нападението стават елитни животни в стадото на бялото”, твърди Шереметев. Той поясни, че целта е в участъка да бъдат отглеждани елитни животни. Точно затова и трофейни екземпляри се отстрелват едва когато са на преклонна възраст.
Достигнали до полова зрялост, белите екземпляри също се размножават, но не е задължително бяла майка да роди бяло животно, дори напротив.
“Имали сме отстрелян 5-6-годишен бял елен лопатар, което показва, че понякога те оцеляват въпреки всичко”, твърди Шереметев. Самата кожа от бял елен лопатар или кошута не представлява трофей, но е нещо уникално, с което ловецът се гордее. Само през миналата година в стопанството са отстреляни 3 или 4 бели животни. Със сигурност една от белите кожи е отпътувала за Турция, откъдето бил един от стрелците.
“С всеки такъв отстрел стадото се подобрява”, твърди Шереметев. Според него, ако белите животни не попаднат на мушката на ловните пушки, те със сигурност ще станат жертва на вълците. Годишно в стопанството се отстрелват между 120 и 150 животни, а още толкова стават жертва на хищниците, след които идват лешоядите.
“По този начин се поддържа балансът в стопанството и не се допуска пренаселването му с животни”, обяснява Шереметев. Елените лопатари имали нужда от пространство и спокойствие.
Част от стадата сами се оттегляли на нови територии. И ако в дивечовъдния участък има около 1200, то разселилите се извън него животните са 2 пъти повече. Те са достигнали дори на другия бряг на яз. “Студен кладенец”, преплувайки водоема при по-ниско ниво на водите. Липсата на достатъчно пространство и спокойствие е и причината през миналата година от стопанството да бъдат изнесени 20-ина полудиви крави от вида късорого родопско говедо, заселени в района по проект.