“Остана ми една мечта - като изтърпя наказанието си и изляза от затвора, да си взема жена и създам семейство. И с моите деца няма да повторя на баща си грешката - да създам син убиец. Каквато и присъда да получа, оставам осъден да живея цял живот с мисълта, че съм убил собствения си родител.”
Това са последните думи на 32-годишния Росен Ботев преди да чуе присъдата си от 17,5 г. затвор за отцеубийство.
“Дано му дадат по-малко години, той не е изцяло виновен. Търпял е много унижения, бил е малтретиран от деспотичния баща през целия си живот.”
Това пък се моли в кулоарите на Габровския окръжен съд Росица, жената на Христо Ботев, брат на убития Васил. Тя и съпругът й присъстват на всички съдебни заседания. Не толкова за да чуят как ще бъде овъзмездена смъртта на 62-годишния Васил, а в подкрепа на Росен, живял “много тежък живот”.
“Насилието рано или късно ражда насилие - така се случи в семейството на брат ми”, заключава Христо.
На 20 март м.г. един разтревожен мъж отива в габровската полиция, за да заяви за изчезването на баща си. Разказва, че Васил, бивш международен шофьор и настоящ пазач във фирма, излязъл сутринта на 13 март да пазарува и оттогава не се върнал вкъщи. Първо синът мислел, че е на вилата, където нямало добро покритие на телефоните, после - че е заминал при приятелката си Стефка в Елена.
На няколко пъти полицаи претърсват района около дома на изчезналия, синът лично помага. Работи се по версии за самоубийство, нещастен случай, убийство, битов скандал.
Повече от 3 месеца разследващите нямат конкретна следа, а случаят е определен като едно от най-загадъчните изчезвания в последните години в региона. Пред съседи и познати Росен показва, че е много разстроен от изчезването на баща си. Всички съжаляват 31-годишния млад строителен работник, загубил в разстояние на 3 г. цялото си семейство.
На 3 май 2007 г., точно на 35-ия й рожден ден, загива сестра му Бистра. Заключението на разследването е, че се е заляла с ракия и се самозапалила в двора на къщата си в радневското с. Ковач. Роднините обаче не вярват в самоубийството въпреки оставеното предсмъртно писмо.
Майка й Бориска не може да я прежали и умира от инсулт 1,5 г. по-късно, а сега и от бащата ни вест, ни кост.
Росен използва медиите, за да тласне разследването впосока Раднево. Пред “24 часа” представи версията си, че баща му е започнал собствено разследване на смъртта на дъщеря си и вероятно замесени в нея хора са го погубили.
Ключът към разкриването се оказва телефонът на бащата, който според твърденията на сина бил у него в момента на изчезването. През юни в габровската полиция постъпва информация, че апаратът се ползва от Росен. Така примката около отцеубиеца се затяга, полицаите започват да го следят. Следва арест, детектор на лъжата, 24-часов разпит и признания, които той прави на 21 юли.
После Росен сам посочва мястото, където е скрил тялото - мазето на блока, в който живеят.
Поредният скандал заради подялбата на семейното жилище, гарниран с алкохол, отключва трагедията на 12 март около 21 ч в дома на Ботеви. Бащата и синът са осъдени да изплатят 1/6 част от апартамента на сирачето на сестрата Бистра, както и да плащат по 60 лв. наем за нейния дял от апартамента, в който живеят.
Васил за пореден път започва да хули и обижда сина си, заявява му да напусне още сега жилището, заканва се да продаде апартамента и с това да приключи всичко.
Когато Росен му казва, че това жилище не е само негово, той му отговорил да се маха, да отива на майка си в...
Това потресло сина, който бил много привързан към майка си, а дълги години трябвало да търпи скандалите и побоите на бащата върху нея. Той не можел да му прости, че не се е погрижил добре за съпругата си след тежкия й инсулт, а само 2 месеца след смъртта й довел вкъщи нова жена.
Освен това Росен смятал баща си за виновен и за смъртта на сестра му Бистра - в трудните й моменти, когато тя била в безизходица, баща й не й подал ръка. После пък не направил всичко, за да разкрие истината за смъртта й.
След тежките думи, които си казват, бащата взел бухалка и тръгнал срещу Росен. За да се защити, синът грабва водопроводна тръба, оставена за ремонт на банята. С 2 удара върху главата синът убива баща си. След като се уверява в смъртта му, Росен увива с найлони главата и горната част на трупа, който завързал със сизалово въже, полага тялото в одеяло, увива го и го пристяга с тиксо. Още същата нощ увитият като мумия Васил е свален в избеното помещение под апартамента. През следващите 2 дни строителният работник разчиства дясната част от помещението, изгражда от камъни, бетон, тухли и арматура саркофаг около тялото на баща си. В тази арматура поставя и тръбата - оръжие на престъплението. Върху бетона написва “2006 г.” и натрупва отгоре дърва и различни предмети. После влиза в ролята на покрусения син.
“Ходих с полицаите да го търся, защото исках и сам да си повярвам, че това нещо не се е случило - една лъжа като се повтори 100 пъти, се приема за истина”, ще каже по-късно пред съда. “Все пак той ми е баща и аз го обичах”, изповядва Росен.
Пред съда той разказва, че в моментите, когато е оставал без работа и пари, баща му спирал да купува храна, криел се и си ядял сам.
“Много пъти съм си лягал гладен”, казва Росен. Думите му потвърждават негови приятели, с които споделял неволите си. В дома на семейството гости не идвали, Росен също не можел да кани приятели. Така растял - плах, без самочувствие, останал и без сериозна приятелка.
“Въпреки всичко съм се старал винаги да му се харесам, да му угодя”, заявява синът.
И свидетелите по делото описват бащата като груб, сприхав, агресивен човек. Васил носел парите в семейството и в замяна искал не обич, а подчинение. Така в скандали и унижения растял и Росен. Всяко негово провинение било наказвано с побой и дори изгонване от дома, твърдят съседи.
За един потресаващ случай разказа в кулоарите на съда Росица, братовата жена на Васил Ботев. “Преди години, когато семейството им живееше на квартира, свекърва ми отиде да ги навести. Върна се разплакана. Като влязла в дома им, видяла Бориска гола, коленичила на земята, а Васил я биел с колана.”
“Тъстът беше властен и се чуваше само неговата дума, неговото мнение съществуваше за каквото и да било. Тъщата е казвала: “Ако си отида от този свят, ще се изтрепят.” Това казва пред съда Иван Колев, съпруг на починалата дъщеря на убития.
В показанията си Стефка - жената от Елена, живяла няколко месеца с Васил, заявява, че си е тръгнала от този дом, защото не можела да приеме подигравателното му и пренебрежително отношение към нея.
Пред съда психиатри и психолог от ловешкия затвор, на които е възложена комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, заявяват, че Росен е здрав и не страда от психични отклонения, но в същото време е емоционално незрял, много чувствителен към обида и отхвърляне. Росен не дава ясен отговор - нито пред психиатрите, нито пред съда, защо е убил баща си. Най-вероятно в злополучната вечер е прибегнал към физическа разправа, искайки по най-бързия начин да прекрати обидното поведение на бащата, смятат експертите. Според тях той не е действал с жестокост, а поведението му по-скоро е защитно.
С това мнение се съгласява и съставът, председателстван от съдия Минко Минков, който признава младежа за невинен по обвинението, че убийството еизвършено с особено жестокост. В същото време съдът приема заключението на експертите, че по време на инцидента подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект.
“Тежко е, когато се отнема живот. Още по-тежко е, когато лишаваш от живот този, който ти го е дал. Но не могат да се пренебрегнат и всички останали обстоятелства, заради които подсъдимият е прекрачил божията заповед и умъртвил своя баща”, каза съдия Минков, като прочете присъдата.