Стамболов се бори да наложи прозападен владетел, но пророческият му сън за кървавата битка с мечката се сбъдва
Русия обстрелва Варна, бясна, че не приемаме грузински княз за цар
Първите големи протести, разделили обществото на русофили и русофоби, които раждат термина "рубладжии", стават известни като "Българската криза".
"Всичко започва, когато през 1886 г. руснаците организират детронирането на княз Батенберг, избухват русофилски бунтове и с помощта на български офицери княз Александър Първи Български е изведен от страната", разказва пред "168 часа" историкът Лъчезар Стоянов, който е сред малцината допуснати в руските архиви и е наясно с много непознати моменти в историята ни.
С отстраняването на княза започват първите големи сблъсъци
между русофили и русофоби.
Търговците и банкерите се борят за прозападна ориентация на България, защото не виждат смисъл да развиват икономически отношения с Русия. Тя разполага единствено с жито, а след Освобождението икономиката ни се нуждае от финанси и нови технологии.
"Настъпва дипломатическа криза, защото се засяга статутът на българския владетел, който по решение на Берлинския договор се предлага от Русия, одобрява се от Великите сили и се избира от българите - обяснява Стоянов. - Той се възкачва на трона едва след като султанът издава документ, че е съгласен. Така всички тогавашни Велики сили са ангажирани в този процес."
Това е период, изпъстрен с размирици - преврат, контрапреврат. България е разделена на две - За и Против Русия.
"Руснаците изпращат тук свои емисари,
опитват се да правят агитации - казва Стоянов. - Настояват да не се свиква Велико народно събрание, защото българският владетел се избира само от него. За щастие пропагандата не успява, патриотите у нас блокират русофилите и предателите, които срещу рубли обслужват Русия. Така се ражда терминът "рубладжии".
"Тогава хората
не се борят
за хляба,
борят се за идеали, за чиста политика - казва историкът. - Дали да сме суверенна държава и да отстояваме своите интереси, или да се подчиним на руснаците. Русия блокира българския избор, предлагат ни един пропил се грузинец за цар - Николай Мингрели, като целта е той да бъде пионка в нейните ръце." Българските регенти отказват да го приемат, Великите сили също не го одобряват.
Следосвобожденските ни политици отново отстояват своя проевропейски и прозападен избор.
"Българите избираме Валдемар Датски, който отговаря на условията и дори е обсъждан от Великите сили, но Русия изпраща остра нота срещу това, придружена с военна заплаха - казва историкът. - Така започва “Българската криза” и това става термин във всички световни енциклопедии по дипломация и международни отношения. Руснаците искат да ни подчинят."
Като първа стъпка Русия скъсва дипломатическите отношения с България и това продължава 10 години - между 1886 и 1896 г. Очевидно този жест не дава никакъв резултат и следосвобожденските ни политици не отстъпват.
"Тогава Русия ни заплашва и подготвя десант с морската си пехота - казва Стоянов. - С 1400 души и два от най-модерните си кораби. Варна е бомбардирана и руската империя открито ни заплашва, че се готвят да ни окупират."
Как за разлика от 1944 г. късметът ни сработва сякаш свише, четете ТУК.
