Детската градина във Враниловци е пълна, връщат деца
Игрище за крикет има в Армените
Област Габрово традиционно води печалната демографска статистика в България за най-много мъртви села и махали. От 617 населени места, които са без население или с по един-двама жители към края на 2019 г., 182-ма са в сърцето на Централния Балкан.
COVID пандемията обаче реабилитира района и за 3 месеца - от март до юни, се оказа, че в габровските села кипи оживление, имотите за продан са свършили, а някои от тях са удвоили жителите си.
Само бягството от вируса в градската навалица, клаустрофобичното затваряне в апартаментите в кризата ли накара хората да си направят селски адреси?
Или да се живее
на по-ниска
скорост на
село, се
превърна в тренд
Наш екип потърси отговорите в две от големите села на община Габрово - Враниловци и Армените. Само на десетина километра от града по пътя за Севлиево те са пораснали съответно до 385 и 243 обитатели по настоящ адрес, къщи за продажба вече няма, коронавирус и престъпност - също. В детската градина във Враниловци местата не достигат, а в Армените се строи игрище за крикет и на него дори играли националните отбори на България и Малта.
“Дето има една приказка - във всяко лошо има и по нещо добро. Оказа се, че извънредното положение заради коронавируса беше повратната точка хората да си направят адреси в населените места, в които пребивават в по-голямата част от времето - иначе нямаше да ги пускат през КПП-тата да си ходят по селата. Ние нямаме малцинства, нямаме чужди граждани. Регистрирали сме хора, които притежават имоти.
Като регистрираме главата на домакинството, съпругата и двете деца - това са 4 човека”, казва кметският наместник на Враниловци Теодора Томова. 80 нови съселяни е регистрирала тя в селото от 15 март до 15 юни.
“Да кажем 60 регистрации са такъв тип. Другите са с новозакупени имоти за периода, за да могат да ги обитават и да си ги ремонтират”, добавя тя. Повечето са от Габрово, но имало и семейство, чиито деца си дошли от София.
“Тук съм си отраснал, хубаво ми е - затова окончателно се регистрирахме по време на пандемията. Имаме и апартамент в Габрово, но в града сме 1-2 месеца в годината. Големият ми син е студент във Варна, а по-малкото дете карам с колата до града на училище - какво са 10 км. Аз нямам притеснение от вируса, защото
имах повече
работа, когато
беше затворено,
сега - по-малко”,
казва Райко Симеонов, който има диагностичен център за автомобили във Враниловци.
След разхлабване на мерките повечето останали, другите си идват за уикенда, но адресната им регистрация е във Враниловци.
“Можем да се борим да защитаваме техните интереси, да подобряваме условията на живот”, обяснява кметицата.
Училището във Враниловци е закрито преди 15 г., но има детска градина, която в момента е пълна и дори връщат деца. Тя е средищна за 7-8 села и с капацитет от 24 деца. Сега кандидатстват по проект за откриване на още една група.
“Защото 2-3 деца връщаме, а за нас това е много. 24 деца може да ви се струват малко, но е показателно, че хората се завръщат. Имало е много по-лоши периоди назад във времето. Сега децата се увеличават, имаме 3 родени през 2019-а, за тази нямаме.
Пандемичните бебета от стоенето вкъщи ще ги броим в началото на 2021-а”, обнадеждена е Томова. “Всеки си дава сметка, че
на село се
живее малко
по-спокойно - тук
сме като голямо
семейство
Помагаме си повече, познаваме се персонално, знаем си и болките, и радостите. Е, някой път си и създаваме проблеми, защото много добре се познаваме”, смее се Теодора. Тя управлява Враниловци 5-и мандат. Казва, че селата са райски кътчета, но е важно хора и институции да вървят ръка за ръка.
Ето, младите майки сами боядисали оградата на градината, а после обновили детската площадка и къта за срещи пред кметството. Нямат болни, нито карантинирани. В началото имали международни шофьори, поставени под карантина, но никой засега не е пренесъл вируса.
“Страхът беше повече преди. Сега като че ли хората се поуспокоиха и започнаха да го приемат малко по-нормално. Дано това да не ни изненада много неприятно”, чукат на дърво във Враниловци.
“Пандемията завърна хората в селата, за да живеят по-здравословно. При нас може да излезеш на въздух в гората, по поляните, средата е по-чиста, по-добри са ни условията за живот от тези в големия град. Имаме оптичен интернет, отлични комуникации - 3 пъти на ден идва автобус от Габрово до Армените и на всеки час - за Враниловци”, изброява кметският наместник на Армените Георги Петков.
От март е регистрирал по настоящ адрес 150 души, което го прави рекордьор сред колегите.
“В момента чакаме двама за постоянно жителство. Всички имат имоти на село, майки и бащи, баби, дядовци, всеки има някаква връзка със селото. Имам един, който правеше къща и си регистрира майсторите, докато трае строежът”, обяснява Петков. В живописното селце под планината Стражата вече няма къщи и терени за продажба.
“Тук е селото, където най-много се търсят къщи за купуване, затова няма. И то не е само заради пандемията. Армените е с много преимущества - встрани от главния път е, има само един вход и изход, за да дойдеш да крадеш, трябва да се върнеш по същия път, има камери и винаги може някой да те спре на изхода. Това е и
най-слънчевото
село, тук в 20 ч
през лятото
пече слънце,
нататък вече е мрак, има си собствен водоизточник”, хвали го продавачката в селския магазин Величка Петкова. С мъжа ѝ имали два апартамента в града, продали ги и живеят тук. Синът им вече има свое семейство, но и той не иска да живее в града, устроил се е в друго габровско село - Донино.
“Това е тенденцията. И какво ми прави впечатление - млади хора с бебета търсят спокойствието. Момиче от центъра на София, завършило компютри и даже било преподавател в университет, се омъжи тук и каза: “Ще живея в Армените!” Две дечица си роди и е добре. Работи като компютърен специалист в местен цех за фотокерамика”, разказва Величка.
Казва и настроенията за коронавируса: “Половината от хората категорично не вярват, но другата половина са много изплашени. Аз специално много се притеснявам, защото първо съм изложена на всякакъв вид вируси и съм на 57 г., което казва, че не съм сълзица, органите ми вече малко или много са изхабени.”
Най-любопитното в габровското село е, че вече познава спорта на лордовете - крикета. Ивайло Кацарски, национален треньор по крикет и местен жител, гради игрище. Теренът вече е приемал среща на националните отбори на България и Малта.
“Понеже в града не ми позволяват да си провеждам заниманията на стадионите, реших да си направя собствен. Мъчим се да привлечем играчи, тъй като спортът е неизвестен у нас, но тук в околността има много англичани. Целта ми е да привлека повече тях, а покрай това и повече българи”, обяснява бившият асистент в Спортната академия в София.
Кметът Георги Петков пък се надява Ивайло да асфалтира пътя до игрището в края на селото, обещал е.
Много неща в
Армените са
изградени с
доброволен труд
Способни млади майстори издигнали чешми пред църквата и в селското гробище. Кметът и бабите в читалището плетат пуловери, чорапи и ръкавици за хора в неравностойно положение.
“Казвам трудов ден и излизат над 30 човека - чистят, косят, събират боклуци. Невероятни хора”, обяснява Петков.
Големите красиви къщи на новите жители на Армените се открояват като архитектура. Най-внушително е строящото се имение на прочутия акордеонист от Габрово Нено Койчев.
“Канен е да свири в Ковънт Гардън. Жена му е от нашето село. Сега живеят в Италия, но щом приключи строителството, си идват тук за постоянно”, пояснява кметът.
