Комисията била скептична към показанията на Никола Обретенов, който два пъти ги сменил
В следващите няколко броя ще публикуваме разследването на проф. Огнян Каменов за убийството на Христо Ботев. Самият той държи да изписва името му Ботйов, както героят се е подписвал. Професорът е страстен изследовател на загадки, който с педантичността на математик разбулва митовете около тях един след друг.
“..Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда…”
Христо Ботйов
Не преувеличено да кажем, че събитията от живота на Христо Ботйов Петков, от неговото раждане по Коледа, 25. 12. 1847 г. (по юлианския календар), до
гибелта му на 20.05.1876 г.,
петък, са подробно изследвани и описани от стотици професионални историци, писатели, разследващи журналисти и ентусиазирани почитатели не по дни, а по часове. Като че ли всичко за неговата творческа, революционна и обществена дейност през краткия му живот е открито и публикувано по автентични документи, негови писма и спомени на съвременници. Но има само един въпрос, който не просто вълнува родолюбивите българи, а не им дава "сън и покой" вече повече от 144 години.
Кой застреля войводата привечер във Врачанския Балкан, не по време на близо 8 - 9 часовата битка, а след нейния край?
В настоящия анализ не само ще назовем лицето, което го е застреляло, но и ще посочим неопровержими аргументи, доказващи, че наистина то е било неговият екзекутор. Христо Ботйов загива само от един куршум от револвер, изстрелян подло и коварно в гърба му, а убиецът му е бил на 14 - 15 крачки зад него. Но нека проследим хронологията на събитията, довели до фаталния му край.
Изопачените спомени на Никола Обретенов
Под егидата на врачанския кмет на 02.06.1927 г. (григорианския календар) се учредява т.нар. Врачанска анкетна комисия, в състава на която са поканени следните лица: 1. Никола Обретенов (1849-1939) – четник от щаба на Ботйовата чета и неин ковчежник, втори син на легендарната русенка баба Тонка, който тогава е бил на 78 г. и за първи път от 1876 г. се изкачва на това място в Балкана; 2. майор Никола Наумов – юрист, съдия в Русенския на НВ съд, лисансие по литература; 3. Първан Първанов – адвокат от Враца; 4. Андрей Цветков – историк и директор на Врачанската девическа гимназия; 5. д-р Тодор Панчев – главен лекар на Врачанската болница; 6. Владимир Бобошевски – журналист от Враца; 7. подполковник Чукурски – командир на 15. пехотна врачанска дружина; 8. Кольо Кънев - участъков инженер от Враца; 9. капитан Христо Иванов – придружаващ от Русе Никола Обретенов; Крум Димитров – кооптиран член, учител по латински език; Тодор Бучински – кооптиран член, студент по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски".
Историческата заслуга на тази скромна анкетна комисия е впечатляваща – за първи път от епопеята на Ботйовата чета, т.е. 51 години след дебаркирането й от австроунгарския вапор "Радецки" на Козлодуйския бряг, българската общественост узнава важни подробности за бойния път на четата, благодарение на спомените на прекия участник в тези събития Никола Обретенов.
Очертана е правдоподобната дислокация на Ботйовите момчета по време на последната им битка във Врачанския Балкан, причината за
откъсването на авангарда,
командван от военния командир Никола Войновски (1849 – 1876) от основното ядро на четата, разположението на неприятелските сили, съставени от редовен аскер, башибозук и черкези, както и лобното място и обстоятелствата, при които загива войводата. Комисията е дала възможност на свидетеля Н. Обретенов, качен на кон, да обходи пътеките от връх Вола към Купена, Камарата и Дългия зъбер.
Спомените за тогавашните драматични събития бързо се възстановили във възрастния поборник и той очертал без затруднения фронтова линия, която имала формата на подкова, с връх на Купена, с отвор към долината Йолковица, десният фланг обхващал Дългия зъбер, а левият – Камарата и Веждата.
Войновски командвал централната и източната позиция, Ботйов – западната, по билото на Камарата, а челото на Камарата – Веждата, командвал Димитър Икономов (1839-1896), член на щаба. Недостатъкът на така създадената фронтова линия е бил
липсата на кръстосано огнево покритие
между отделните й части. Истинската битка започнала, когато малко преди пладне откъм Мали връх и Цареви ливади, западно от Камарата, заемат позиции два кавалерийски бюлюка на редовния аскер (около 360 кавалеристи) с две планински оръдия, командвани от Хасан Хейри бей. Битката е била много тежка, но Ботйовите четници се държали храбро и спазвали военнотактическа дисциплина, на която ги обучил предишния ден на Веслец Никола Войновски. Тя е включвала да не стрелят залпово, а групово, което предотвратява контраатаки на противника в периодите на зареждане, да обграждат окопите си с каменни бруствери и в никакъв случай да не се изправят, докато зареждат капсулните си пушки.