Бай Спас Змияров от пловдивското с. Брягово крачи уверено през копривата като истински трапер. За да стигне до жабарника си на 200-300 м от селото, той трябва да прегази и р. Кайлийка, която в момента събира отпадните води на бряговци и нечистотиите от близката мандра.
Усойниците и смоковете не могат да се опрат на бай Спас, че една фекална вода ли? "Почнах жабарника през 1959 г. Беше пустеещо място. Дадох 7 дка първокачествена плодородна земя, за да го взема. Заградих го и почнахме да развъждаме жабите и да ги пращаме с влакове до София, оттам ги изнасяха за Франция и Италия", припомня си бряговският ловец.
Преди това промивал злато, още си пази дървените копанки на скришно място. Пробил в търговията със земноводни - усойници, смокове и предимно жаби, когато към РПК имало бригади "Живснаб" за ловенето им.
Според очукана табелка на входа на жабешката ферма тя е клон на "Кантора "Разплодни животни" на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Друго указание сочи, че жабарникът се намира на бул. "Ленин". Не е ясно обаче къде точно се е загубил булевардът сред гъстия храсталак.
"Сам съм я зидал", гордо показва дворната камина, на която достолепно се извисява барелеф на Сталин. Вади и бутилка наченато вино, на чийто етикет са увековечени Сталин, Рузвелт и Чърчил.
Бай Спас не крие, че е сталинист, но е отделил и достойно място за политици от различни цветове и фракции. Двете стаи в лятната му къща са досущ като музей на най-новата ни история.
"Това е стаята на СДС", бегло показва ловецът и кани в другата. Тя пък е "стаята на БСП". На старинен бюфет са подредени снимките на Тодор Живков и на Бойко Борисов. На стената виси портретът на Сталин.
“БСП и СДС се сватосаха, а нас ни цапардосаха", мъдрува стопанинът.
До жабарника трудно може да припари неканен гост - комплексът е опасан и с висок зид. "Беше най-големият в страната, нямаше такъв като него", разказва почти любовно Змияров. Показва откъде влиза водата, специалния канал, в който живеели жабите, големите казани, в които ги събирали.
"Ловяхме ги нощно време с петромаксова лампа. Жабата, като види светлина, се парализира, спира да мърда", разкрива тънкостите бай Спас. Събирал стоката в специална торба, окачена на врата му. Вътре била гумирана, така че земноводните да се хлъзгат и да не могат да изпълзят навън.
Зиме събирали живите жаби в касетки по 10 кг, през лятото - по 8 кг заради жегата. Стоката отивала на гарата в Първомай и оттам с влака - в София.
"От околията бяхме 15-20 души жабари - от Градина, Бяла река, Православен, Дълбок извор, Белозем. Кой по 2, кой по 10 касетки кара, товарехме по 50-100 на един път", разказва Змияров.
Пращали ги живи - крякали, не крякали, на когото не му харесвало да ги слуша, слизал от влака.
През 1979-1980 г. изкупували жабите по 70 ст. А 12-13 парчета стигали за килограм. "Говорим за 80-100 г жаба. Трябва да е поне 30 г - колкото по-угоена, толкова по-добре."
В столицата ги разфасовали и изнасяли бутчетата за Италия и Франция. Италианците обаче правели и друго - вземали ги живи, пускали ги в пасищата, за да изяждат всички вредни насекоми. Биологично земеделие един вид.
"15 см език има една жаба. Като го проточи, мушичките все едно с ток ги залепя като магнит", разяснява специалистът.
Твърди, че веднъж даже натрил носа на мастит професор. Ученият казал, че жабата, като излезе на сухо, след 5 минути умира, защото потните жлези на гърба й се напичали от слънцето.
"Ще туря една на багажника на колата и ако умре за 5 минути, съм готов да ме разстрелят", заинатил се бряговчанинът.
Професорът признал, че разбира повече от змии. Но змиярството е другият уникален талант на бай Спас. Не помни откъде идва фамилията му, но знае, че и прадедите му са ловили опасните влечуги. Вуйчо му Георги даже починал от ухапване на пепелянка. Бай Спас и мъжете от семейството ловели змиите по горите.
“С ръце хващахме смоците, а усойниците - с чатали. Ходехме да ги продаваме по София." За усойниците плащали по 2 лв. - скъпо, защото им събирали отровата за нуждите на фармацията. Смоковете пък вървели по 60-70 ст., пласирали се като деликатес и заради кожата.
Един ден през 1972 г. бай Спас , баща му и вуйчо сму отишли до института в София да предадат змиите. Оказало се обаче, че не ги изкупуват. На гарата дежурният ги обвинил, че носят в торбите луканки. Отворили и жепеецът изтръпнал.
"Змиите подадоха главите, една чак на рампата избяга", смее се бай Спас.
Някак стигнали до Първомай, ама не можело да се върнат вкъщи без пари. Решили да направят представление в читалището на с. Православен.
Сложили си табела "Укротители на змии", спуснала се цялата околия. Ама какво ти представление - една усойница напада, при захапване хвърля капката отрова и това е. Целият цирк - за 2-3 минути.
"А хората платили по 5 лв. да гледат. Като взеха да ни псуват, работата стана дебела", спомня си Змияров. Вуйчо му обаче находчиво подвикнал на баща му: "Нагрявай!" И сложил торбата със змиите до печката да се затоплят, че да живнат малко.
"И после, като хвана с шепите 20-30 смока и си ги хвърли на врата. Те виснаха, глави надигат, друга мята опашка. А бащата се провикна: “Бягайте, изпуснах ги!”.
И ги хвърли на сцената. За 5 секунди зрителите се пръснаха през прозорци, през врати - всички навън!" Така Змиярови отървали боя. Изкарали пари от "представлението", но с тях после се наложило да ремонтират изкъртените от тълпата врати и прозорци на читалището.
Сега бай Спас чака да почне сезонът на оризищата. Цяло лято жабите са вътре и се хранят с насекомите. "И наесен, като почнат да косят, идват в канала при мене. Едно време така по 200-300 касетки съм събирал", спомня си траперът.
Износът за Франция и Италия отдавна е замрял. Идвали обаче разни ресторантьори да се пазарят.
“Искат да ги коля тука. Но мене ме е грях. Като й отрежеш бутчетата, жабата 24 часа живее и драпа, мъчи се да се спаси с предните крачета - жестока работа! Викам им: "Не, тука повече жаба няма да излезе, не ги давам", обяснява човекът. Вече не лови животинките. Гледа ги в жабарника само за собствено удоволствие.
"Сутрин чакам мръсотиите от реката да се оттекат към с. Драгойна, едва тогава отварям шахтата да се пълни жабарникът. Жабите не напускат района, до 1 км ходят по тревите и се връщат, виждат, че водата е хубава."
ДЕЛИКАТЕС ОТ 5000 ГОДИНИ
Макар че жабешките бутчета се свързват най-често с французите - дотолкова, че англичаните ги наричат "жабари", деликатесът е чешко меню, съобщава "Индипендънт он сънди".
Древните хора на територията на Чехия са ги яли преди повече от 5000 г., станало ясно при археологическо проучване през 2007 г. При разкопките в могила източно от Прага били открити останки от кухня със стотици жабешки бутчета. Били изкопани 900 кости от мъжки екземпляри. Това предполага, че са ловили жабите напролет по време на размножителния период.
Французите и досега се славят като най-големите почитатели на изтънчения деликатес. Правят специални фестивали - например във Вител, където най-добрите готвачи демонстрират уменията си за правилното му приготвяне с подправки и сосове. Модата на жабешките бутчета във Франция се появила в началото на XVI век, когато ресторантите започнали да ги предлагат. Месото е бяло, сочно и свежо, а вкусът е на нещо средно между риба и пилешко.
У нас бутчетата станали актуални през 50-те години. Стари зевзеци си спомнят, че тогава почнали да ги сервират в пловдивска кръчма. Костите на изядените жаби се хвърляли под масите. От време на време минавал човек, който ги прибирал.
Уплашени от намаляването на числеността на жабите французите забранили улова им през 1980 г. Според "Гардиън" Франция внася около 4 т замразени бутчета годишно от Индонезия. Приблизително толкова купуват и американците.
Бутчетата са на почит и в много азиатски и южноамерикански страни. В целия свят за 1 г. се изяждат около 1 млрд. жаби. Някои се отглеждат в специални ферми в Азия, но печалбите не били впечатляващи. Затова в тигана най-вече цвърчат бутчетата на дивите жаби.
