ГЕРБ атакува президента за гафа, засяга и диаспорите в чужбина.
Изборният кодекс няма да се пипа, отрязаха го управляващите
Надали президентът е проверил, но 4 април е Великден за католици и арменци у нас. Избраната от Румен Радев дата ще повлияе и на българските гласоподаватели, които живеят в католически страни. Така от ГЕРБ реагираха минути след обръщението на държавния глава, в което той обяви датата за вота.
“Г-н Радев няма навика да мисли за всички български граждани еднакво. Това да чертае разделителни линии, това да създава пропасти между нас като българи, е нещо, с което вече свикнахме”, коментира зам. външният министър Георг Георгиев. Подчерта, че това е един от най-големите християнски празници, а тъй като много от западните страни са католически, неминуемо ще възникнат проблеми за българите там с право на глас.
Около 60 хил. са арменците и католиците у нас според последното преброяване на НСИ. По данните на института от 2011 г. католиците в България са 48 945, а арменците - 6552.
Управляващите бяха категорични, че няма да внесат нито една от промените в Изборния кодекс, които президентът Радев предложи. Сред основните му искания са гласуване по пощата от българите навън и видеонаблюдение при броенето в секциите, за което настояваха и извънпарламентарните партии на консултациите (виж предложенията му долу).
Промяна на изборния закон в последния момент е в противоречие с препоръки на Венецианската комисия и съда в Страсбург, отсякоха от ГЕРБ.
“В оставащото малко време до края на този мандат да бъдат направени промени в изборното законодателство, които засягат неговата философия, би нарушило доверието в изборния процес. Няма да внесем нито една от промените, които Радев предложи. Ако БСП реши, нека да внесат промените на Радев, но ГЕРБ няма да ги подкрепи”, обяви депутатът Тома Биков.
Управляващите обвиниха президента, че се превръща от говорител на парламентарната в говорител на извънпарламентарната опозиция. А действията му нарекоха “оправдание на нищоправене през последните 4 г.”
“Да прекрати линията си за саботиране на изборния процес”, призова Биков. Не пликовете и не машините гласуват, а хората, напомни той.
Категоричен отказ за промяна на Изборния кодекс в последния момент заявиха и от “Обединени патриоти”.
“Според нас национално предателство е възможността недемократичният режим на Ердоган да пусне стотици хиляди бюлетини за българските избори по пощата и да изкриви резултата. Надяваме се президентът да прави това от популизъм и желание да се хареса на българите в Западна Европа и в САЩ, а не заради договорки да формират по този нелегитимен начин мнозинство на БСП и ДПС в следващия парламент”, каза за “24 часа” зам.-шефът на ВМРО Искрен Веселинов. Иначе приемали всяка дата, 4 април бил добра колкото всички останали.
1,5 млн. българи живеят в католически страни
Германия - 416 хил.
Франция - 70 хил.
САЩ - 300 хил.
Канада - 70 хил.
Испания - 250 хил.
Великобритания - 200 хил.
Италия - 120 хил.
Австрия - 35 хил.
Чехия - 25 хил.
Швейцария - 12 хил.
Полша - 4 хил.
Португалия -10 хил.
Изборите - на 4 април
Парламентарните избори ще са на 4 април. Това реши президентът Румен Радев, който вчера подписа указ за насрочването им. И обяви това в свое обръщение към народа от “Дондуков” 2.
През декември Радев категорично посочи датата 28 март, която е първата възможна по закон. Но веднага след Нова година стана ясно, че в президентството се обсъжда вариант и за по-късна дата, както първи “24 часа” написа.
Датата 4 април е една седмица след първата възможна дата. Тази седмица следва да бъде максимално оползотворена за създаване на организация за вота, обясни решението си държавният глава. А дейностите, които трябва да се извършат от институциите и изборната администрация за подготовка на избори в условията на пандемия, изискват време и пълна мобилизация.
Радев благодари на всички представители на институции и политически формации, отзовали се на поканата му за консултации.
Ще се справим с организацията по провеждането на изборите на определената от президента дата - 4 април, заяви председателят на ЦИК Александър Андреев.
Радев: Вот по пощата, видеонаблюдение и чистене на списъците
Промени в Изборния кодекс, които да не се изчерпват само с вота на хората под карантина, но да въведат и гласуване по пощата за българите в чужбина, видеонаблюдение в изборните секции и излъчване на броенето и оформяне на изборните протоколи, справедлив достъп до медиите от всички в кампанията, премахване на ръчното броене на машинния вот.
Това поиска от управляващите президентът Румен Радев в обръщението си вчера.
Доводите, че промени в изборния закон не трябва да се правят в последния момент, неведнъж са били пренебрегвани в парламента, когато управляващите са имали интерес. Очаквам да го направят и сега, когато е в интерес на гражданите, каза той. Според държавния глава на пандемията трябва да се гледа не само като на предизвикателство, но и като на възможност, защото в нея са взети дълго отлагани решения.
Радев критикува отговорните институции, че досега не са предприели адекватни законови и организационни мерки за подготовка за вота.
Всеобщ е консенсусът, че те трябва да обявят възможно най-рано ясни здравни мерки, които имат решаващо значение за предизборната кампания, за набирането на членове на избирателните комисии и за изборната активност, категоричен бе Радев. Настоя държавата да предостави лични предпазни средства както за изборната администрация, така и за всеки, който отиде до урните.
Преди дни бях уверен писмено, че последната партида машини ще бъде доставена до 25 дни преди изборния ден. Очаквам ЦИК в кратки срокове да даде възможност на всички политически субекти и обществени организации, които имат желание, да участват в процеса на сертифициране и тестване на машините за гласуване, каза още той.
Очаквал и актуализация на избирателните списъци, както и осветляване на изборната администрация на всички нива и на “Информационно обслужване”.
Партиите одобриха посочената дата
БСП готова да спечели, за ДПС предизвикателството е COVID пандемията, Манолова също поиска промени
Повечето партии одобряват избори на 4 април, стана ясно от първите им коментари минути след обръщението на държавния глава.
“БСП е готова за датата 4 април. Партията е мобилизирана и тръгва към избори с цел победа”, заяви зам.-шефът ѝ Атанас Зафиров. Той напомни, че БСП от самото начало е казала, че ще приеме всяка законосъобразна дата, предложена от президента.
“Нагласите и очакванията за промяна в обществото са толкова силни, че едва ли каквато и да е дата би променила резултатите от тези избори”, коментира още Зафиров. БСП щяла да участва активно в дебата за промените в Изборния кодекс.
“Датата на изборите вече се знае. Имаме много работа и всеки един от нас знае какво да прави. Най-голямото предизвикателство пред нас е работата в условия на COVID-19. Вярвам, че ще се справим и с това предизвикателство”, лаконичен бе пък лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ във фейсбук.
“Изправи се.БГ” одобрява датата 4 април, защото дава отсрочка на институциите да покажат политическа воля за организация на честни и прозрачни избори, коментира Мая Манолова. И тя като президента поиска промени в Изборния кодекс, с които да се въведе гласуване по пощата за българите в чужбина и видеонаблюдение на броенето на резултатите от вота.
