Вместо да го арестуват, му пратили призовка сам да се яви в съда, за да бъде задържан
В горещ юлски ден през 2020 г. служител на кметството в бургаския квартал Банево носи призовка на местния жител Динко Вълчев, по-известен като овчаря Динко Куция. На призовката пише да се яви в съда, а причината е смяна на мярката му за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража.
Това се случва месец след като Динко е осъден на първа инстанция на 18 г. затвор за жестоко убийство на търговец от Айтос, станало в кошарата на овчаря край съседното село Изворище през 2015 г.
47-годишният
Бехчет Исмаил е изгорен на клада,
а останките му разпръснати на сметище. Овчарят бързо схваща, че ако се яви в съда, може да си остане зад решетките до окончателното приключване на делото, а това е много време.
Стяга багажа и напуска Банево. Оттогава и до днес е в неизвестност. Официално е обявен за общодържавно издирване от МВР на 4 ноември м.г. "И друг път в кметството сме получавали писма и призовки от съда, практика е наши служители да ги разнасят. Не помня в конкретния случай как е било, познавам бегло Динко Вълчев – виждал съм го няколко пъти", коментира пред "168 часа" кметският наместник на Банево Манчо Дончев.
Динко е странна личност, разказват негови съкварталци.
Нямал мобилен телефон, гледал овце
в землището на Изворище, а когато преди години болната му майка издъхнала, вместо да я погребе, както си му е редът, я заровил в дере край кошарата – искал да е по-близо до него.
Първоначално дори е заподозрян за убийството на възрастната жена, започва разследване, но се установява, че майката на Динко е починала от онкологично заболяване. Макар че изглеждал примитивен и странен, тройна съдебнопсихиатрична експертиза по делото установява, че Динко е вменяем и може да носи отговорност за постъпките си. Когато е на 12 г., преживява инцидент, който бележи целия му житейски път.
Заедно с други деца играели на бившите погреби край Банево. Динко намерил стара бомба, но докато я търкалял по земята, тя избухнала и откъснала петата му. Оттогава започнал да накуцва, понеже единият му крак останал по-къс с 5-6 сантиметра, разказват запознати с битието на беглеца. Според тях Динко никак не бил за подценяване, въпреки че давал вид на тих и кротък човек. Навремето при него в овцефермата работело някакво ратайче, което изчезнало безследно, подхвърлят местни и намекват, че ако скоро Динко не бъде заловен, може да извърши и друга беля.
"Знам от него самия, че сега работел в някакво голямо предприятие, което се намирало в покрайните на град далече от Бургас. Не излизал от там, плащали му добре, не правел престъпления. Не искал да влиза в затвора", разкрива пред "168 часа" адвокатът му Красимир Кацарски, който е бивш следовател. Кацарски твърди, че Динко
му се е обаждал
5 - 6 пъти, откакто е избягал от Банево
По време на съдебния процес пък се явявал чинно на всяко заседание, само веднъж се успал, спомня си юристът. Доброто процесуално поведение на подсъдимия е една от основните причини след като го осъжда на 18 г. затвор за убийството, окръжният съдия Ангел Гагашев да не му щракне белезниците направо в съдебната зала, а да го пусне срещу 1000 лв. гаранция.
Прокуратурата не е съгласна и внася протест, като настоява на Вълчев да бъде наложена
най-тежката мярка за неотклонение
"задържане под стража". Докато изтече законовият срок, минава месец. Присъдата е произнесена на 16 юни 2020 г., а в закрито заседание на 16 юли, на което подсъдимият не присъства, Апелативният съд изменя мярката в "задържане под стража" и праща писмо до кметството в Банево.
След като овчарят не се явява сам, на адреса отива екип на Съдебна охрана, но е твърде късно. За изчезването на убиеца официално се разбра едва миналата седмица, когато Динко Вълчев не се яви в Апелативния съд, където обжалва 18-годишната си присъда. До месец ще стане ясно дали наказанието ще бъде променено.
Адвокатът му Кацарски предложил три варианта – клиентът му да бъде оправдан, деянието да бъде преквалифицирано в по-леко или делото да бъде върнато на нов състав в Бургаския окръжен съд. Според защитника обвинението срещу Динко се крепяло основно на свидетелските показания на Райно Иванов, който бил ратай при овчаря и
пряк свидетел на убийството, станало на 20 март 2015 г.
"Ако аз бях на мястото на разследващите, щях да привлека и двамата като извършители", смята Кацарски. Действително първоначално са задържани и Динко, и Райно. Това става през юни 2015 г. – три месеца след изчезването на търговеца на животни Бехчет Исмаил от Айтос. Но двамата взаимно се топят кой точно е нанесъл фаталните удари. В крайна сметка Райно остава само свидетел по делото.
47-годишният Бехчет пристига в овцефермата на Динко малко преди 10 ч. сутринта на 20 март. По-късно разследващи ще установяват, че предния ден айтозлията също е бил там заедно със свои познати. На 20 март обаче отива сам. Пристига в кошарата с личния си автомобил фолксваген.
Започва пазарлък за агне, за което Динко поискал 150 лв.
Бехчет предложил да даде 60 лв. и да покрие стар дълг на овчаря за фураж към техен общ познат. Двамата мъже се скарали жестоко и започнали да се бутат един друг и да се дърпат за дрехите. В един момент търговецът се подхлъзнал на овче изпражнение и паднал на колене.
Тогава овчарят грабнал метален прът и с цялата си ярост го стоварил върху главата на Бехчет. Нанесъл няколко удара, а след като се уверил, че търговецът не дава признаци на живот, опитал да премести трупа, но не успял. Тогава заедно с ратая Райно вързали с въже краката на убития към колата на овчаря и влачейки го в прахта, го пренесли до огнище край една от колибите.
Динко полял трупа с бензин и го затрупал със стари автомобилни гуми. После драснал клечката. Човешката клада горяла цяла нощ. Докато трупът на търговеца ставал на пепел, Динко се погрижил и за другата важна улика – колата на жертвата. Той не мигнал цяла нощ, но успял да я нареже на части. Каквото можал, изгорил, а останалото с дни разнасял по пунктове за скрап.
Оставил само двигателя на фолксвагена, вероятно с идеята да го продаде на по-висока цена, но това му изиграло лоша шега, защото по-късно е открит от криминалистите. На сутринта
от трупа на убития били останали само черепът, гръклянът и малка част от торса
Убиецът натоварил човешките останки и пепелта от гумите и ги изхвърлил в сметище край Банево. Носят се слухове, че част от вътрешностите на убития са били изядени от кучетата на овчаря, но те остават недоказани.
Въпреки бруталното убийство на местопрестъплението не е открита и капка човешка кръв. Когато през юли 2015 г криминалисти претърсват кошарата на Динко, изземат около 30 брадви и ножове с надежда по някоя от тях все пак да има улики. Кръв намират, но само животинска. Имало дори от костенурка, спомнят си разследващи. Въпреки косвените доказателства и показанията на ратая, които по някакъв начин свързват Динко с изчезналия търговец, липсва труп, спомнят си криминалисти.
Какво се случва обаче, когато работници попадат на обгорени човешки кости, четете ТУК.
