
Възпитаниците на гимназията по селско и горско стопанство и туризъм били на състезание в Лондон, където участвали 3000 ученици и студенти от цял свят
Гимназиални ученици от Чепеларе направиха най-икономичния електромобил в България. Той може да измине разстоянието от родопския град до София за по-малко от 1 лев.
“Нашият автомобил минава 598 км с 1 киловат час електроенергия. В актуални цени на горивото придвижването му оттук до столицата ще струва по-малко от един лев”, казва Костадин Желтушкин, който учи “Мехатроника” в чепеларската Професионална гимназия по селско и горско стопанство и туризъм “Никола Й. Вапцаров”. Той е
част от отбора
на училището,
който спечели
първо място
на националното средношколско състезание “Енергетиката и ние” в категорията “Прототип”, задвижван с електрическа батерия.
С автомобила преди пандемията отборът от Чепеларе спечели VII място в света на състезанието на ShellEco-marathon в Лондон, където участниците са от цял свят.
“Конкуренцията е много сериозна. Участват над 3000 ученици и студенти от около 50 отбора от цял свят. Състезанието е за енергийна ефективност. Целта е да се мине най-голямо разстояние с най-малко енергия”, казва ръководителят на отбора инж. Тодор Лазаров.
Колата е направена в една от работилниците на училището.
Тя е с иновативна аеродинамична форма, която е плод на идеи, генерирани от учениците. Основният материал на купето е карбон заради лекотата му, в който вътре има и номекс - специален плат, който прави карбона по-здрав и по-лек.
Колата е със
специални гуми,
две спирачки,
бутон за газта,
бутон за
изключване,
има огледала, колан, който е задължителен при състезания.
Прототипът е с телеметрична система. Тя измерва препоръчителната скорост и време, с които трябва да се измине всеки участък.
Благодарение на самостоятелно разработения от отбора 4-инчов дисплей пилотът може да следи напрежението, консумацията на ток, както и показателите на телеметричната система.
“Данните в реално време са от полза както за целия екип, така и за пилота”, казва 9-класникът Валентин Хаджиев, който е в екипа, написал компютърния код за системата.
На връщане от Лондон при преминаване на границата с Румъния митническите власти поискали документ откъде е закупена колата.
Наложило се намесата на българските власти, за да обяснят, че електроавтомобилът е дело на ученици и не е правен във фабрика.
“Колата ни е толкова икономична заради размера, тежестта, аеродинамичната форма и материалите, които почти не загряват. А и пилотът знае как да кара автомобила. Разходът от 1 лев за 300 км е при скорост от 35 км/час.
При изброените обстоятелства КПД е над 90%, докато при истинските автомобили той е 30-40%. Нашият автомобил не е за движение по пътищата”, обясняват учениците.
Чепеларският електромобил е с размери за един човек.
Пространството
около пилота
е оразмерено
до сантиметър
В случая то е 30 см. Затова последният пилот на автомобила е бил момиче - Ивана Ралчева. Изискването е пилотът да е поне 50 кг и с височина до 1,60 м. Ако е по-лек, се прибавят тежести.
Докато управлява колата, пилотът е защитен с колани според изискванията за безопасност. Всеки пилот би трябвало, от позиция на седалката и напълно закопчан, да слезе от автомобила за по-малко от 10 секунди. В този елемент чепеларци държат световния рекорд- техният водач е излязъл за 2,19 секунди.
В момента се подготвя платформа за нов автомобил. Използват се много леки материали. Идеята на колектива е да бъде около 30 кг и да бъде способен да премине 700 км с 1 киловатчас.
“Ако имаше реално състезание, може да сме сред първите 3 отбора в света, но заради пандемията не се провеждат и се отлагат или минават виртуално”, казват учениците.
Калъпът на прототипа е отлят и обдухан, скоро започва надграждането. Децата сами си търсят материалите. В обработката им използват местната фабрика за ски, която работи с композитни материали.
Всеки автомобил
минава строга
техническа
комисия,
която разглежда всеки детайл от автомобила.
“Изискването е всичко да бъде направено от нас, а не закупено от магазина. Включително и платките в електрониката. Много от частите се правят на 3D принтер в училището. За симулативните етапи например свалихме един телевизор от класните стаи и го използваме в гаража. Просто импровизираме”, вметва Желтушкин.
В конструирането на различните версии са работили над 100 ученици. Част от тях вече са завършили.
Обикновено в
гаража се работи
след часовете
или през лятната ваканция, тъй като през останалото време те са на училище.
“Ние сме малка гимназия, в която от VIII до XII клас има 120 ученици, а се състезаваме със студенти от университети с по 10-15 хил. души. Бюджетите особено на отборите от Западна Европа са несравними.
Ние участваме с 10-ина хиляди лева, в които влизат дори самолетните билети, а немските отбори са с бюджет до 100 хил. евро. Те идват на състезанията с 4-тонен микробус, в който има всичко необходимо. Помагат им богати фирми.
Първата година
в Ротердам
нашият отбор бе
с 3 гаечни ключа
с номера 10, 13 и 17. Сега постепенно напредваме с оборудването. На едно от състезанията дори нямахме флагчета. Донесе ни българин, който живее в Ротердам, за да може да участваме”, казва инж. Лазаров. За състезанията средствата осигуряват училището и самите ученици.
“Ентусиазмът и нуждата от иновации за напредък са впечатляващи. Самият процес на създаване на автомобила, в който участват пряко, е урок. Тръпката от самите постижения ги вдъхновява.
При едно участие в Лондон състезанието трябваше да започне в 12,30 ч. По-предната позиция в старта осигурява известно предимство. Децата бяха станали в 3 ч през нощта. Вървели са 7 км пеша от къмпинга, където сме настанени, до пистата.
Ориентирали са се с GPS на телефон. Обадиха са от пистата, че са заели позиция и са изпреварили французите, които винаги се вреждат преди нас”, разказва ръководителят.