Ще успее ли България да засили националната си сигурност чрез адекватно въоръжение?
Миналата седмица служебният министър на отбраната Георги Панайотов съобщи, че въпреки успешното подписване и стартиране на проекта за два многофункционални кораба за нуждите на ВМС, предстои да се проведе нова поръчка на стойност между 500 милиона и 1 милиард лева за боекомплектите на тези кораби. Отделното задание за плавателния съд и неговото въоръжение е нормален и правилен подход и повечето държави процедират така, но е Важно да се уточни, че решението какво ще се включи в тези боекомплекти се взима сега, когато корабите се произвеждат и се поставят основите за бъдещото въоръжение. От това какво въоръжение ще избере ВМС зависи не само цената, която България ще плати, но и ефективността на корабите, а оттам и националната ни сигурност в следващите поне 30 години.
Засега програмата за модернизация на ВМС се изпълнява успешно. Във Варна се подготвя строежа на двата бойни кораба от немската компания Luerssen и българската компания Делфин, а по всичко изглежда, че шведската SAАB’s RBS-15 Mk 3 е на път да бъде избрана за основна оръжейна система на новите патрулни кораби. Това обаче е спорен избор, преди всичко, защото тази система е доста остаряла. RBS-15 е в експлоатация от 1975 година и още през 2013 година шведската национална организация за придобиване на военна техника FMV, заключи, че семейството ракети RBS-15 е достигнало края на своя живот, и покани други фирми да предложат подходящо модерно въоръжение за Швеция. Нещо повече, системата на SAАB’s RBS-15 е на въоръжение в ограничен брой страни, което я прави по-скъпа в сравнение с по-широко разпространените въоръжения. През последните 10 години RBS-15 няма нови държави-клиенти. Основните поръчки на компанията са от съществуващите стари клиенти в „родните“ пазари на Германия и Швеция.
На път ли е България да направи приятна изненада за своите руски военноморски колеги и да озадачи съюзниците си от НАТО с липсата на логика в процеса на подбор на ракети? Това са въпроси, които човек може да си зададе, ако следи най-новите разработки в процеса на подбор на ракети.
Какви са възможностите за ракети „земя-земя“ или в случая „повърхност-повърхност“ за военноморските сили на НАТО и България?
Най-модерната оръжейна система, предлагана на пазара е Морска ударна ракета (NSM) произвеждана от Kongsberg/Raytheon, Норвегия/САЩ. Тя е в експлоатация от 2012 г., но си осигури сигурно и успешно бъдеще, защото беше избрана за основно бордово оръжие за няколко класа кораби във ВМС на САЩ. По-лека и маневрена в сравнение с конкурентите си, тя замени старите ракети Harpoon във ВМС на САЩ. Това беше ясен сигнал към пазара и доведе до отлична позиция за NSM в НАТО и Западния свят. След интеграцията в крайбрежния клас бойни кораби (Littoral Combat Ships), американците интегрираха норвежката ракета NSM и към други класове. Американската морска пехота също използва експедиционна система за NSM, базирана на камиони. Всъщност дори германският флот, който има голям национален дял в шведската ракета RBS-15, чрез сътрудничеството на Diehl със SAAB, реши да промени въоръжението на няколко класове кораби и избра NSM като алтернатива на RBS-15. През последните години NSM постигна успех и на други пазари, в страни като Канада, Полша и дори Малайзия, където NSM беше избрана за въоръжение на френски кораби вместо очевидния избор за френската ракета Exocet. Румънските ВМС са в процес на придобиване на NSM установки и ракети за брегови батареи.
Като член на НАТО, логично е България да избере въоръжение, което е съвместимо с въоръжението на флота на Алианса. Източникът на доставки и оперативната съвместимост са ключови при подобен избор. Като добавим това, че Швеция не е член на НАТО и че между двете страни няма военно сътрудничество, изборът на ракетата за въоръжение за новите кораби на българския флот много прилича на историята на Gripen срещу F16. Ще се опита ли Русия отново задкулисно да подкрепи избора на българския флот за закупуване на RBS-15 от SAAB, така както подкрепяше избора на Gripen? Вероятно да. Още повече, че норвежката NSM се ползва с уважение и в руските медии, където експерти и журналисти обсъждат NSM като основна заплаха срещу тяхното господство, както в Арктика, така и в Балтийско море (Полша) и Черно море (ВМС на Румъния). На фона на това, буди учудване, че среди във флота подкрепят RBS-15. Има основание да се опасяваме, че RBS-15, експлоатирана през 70 години на миналия век, разчитаща на радарно предаване, което лесно може да бъде заглушено и/или прихванато, никога няма да достигне модерен военен кораб. Руските ВМС отдавна имат на въоръжение сложни системи за радиоелектронна борба, които прихващат ракети от типа RBS-15.Общоизвестен факт е и, че цената на новите NSM ракети е значително по-ниска от тази на RBS-15. Очаква се в боекомплектите страна ни да закупи между 28 и 34 ракети от този тип и сметките показват, че само от тази поръчка страната ни може да спести между 30 и 40 милиона евро. В допълнение, тези ракети могат да бъдат закупени не само от Норвегия, но и от САЩ, т.е. от НАТО доставчик чрез междудържавно споразумение, посредством което цените могат да бъдат още по-конкурентни.
Сега, след като корабите вече са възложени за изпълнение, решението и отговорността за детайлите по тяхното въоръжението лежат върху плещите на настоящите командващи ВМС и Българската армия. Изборът на ракета се определя от пусковите установки, които се залагат при строежа на кораба – тоест това решение трябва да се вземе съвсем скоро от ВМС и изпълнителите на поръчката. Изборът на основната оръжейна система на многофункционалните патрулни кораби - ракетата, ще повлияе на националната сигурност, на бъдещето на няколко поколения български моряци, както и на военното сътрудничество на страната ни като членна НАТО. Този избор е от съществено значение не само от гледна точка на сигурността, но и от експлоатационна гледна точка. Какви са сроковете и цените на доставка на съответните ракети и откъде могат да бъдат доставени са важни фактори, които трябва да бъдат взети предвид. В момент, в който Черноморският регион става все по-важен за сигурността и с все по-силно военно присъствие, ВМС на България трябва бързо да вземат стратегически решения, които да гарантират, че проектът за новите кораби ще бъде изпълнен в срок, а корабите и тяхното въоръжение ще бъдат годни за съвременните бойни полета.
