Този красив елемент от интериора обикновено не се възприема като мебел. Впечатляващ е по-скоро с декоративните си функции.
Откъде идва
Смята се, че родината на паравана е Китай. Познат е още от VII в. В класическия си вариант се изработва от няколко части – 6 или 8 рамки, най-често от характерния за Азия бамбук. В тях е опъвана рисувана или бродирана коприна. По-късно върху хартия са рисували с туш пейзажи или са изписвали стихове.
Европа е завзета от модата на паравана през XVIII в., когато на почит е всичко китайско. В края на XIX и началото на XХ в. по-силно се усеща японското влияние. Откриваме го в интериорите в стил ар нуво.
Все пак параванът има и свое предназначение. Благодарение на него всяко пространство – от най-малкото до най-голямото, може да бъде разделено на зони. Много помага, когато искаме да скрием някой ъгъл от стаята или да си осигурим кътче за усамотение. Предимство е и леката конструкция, която позволява бързо да се сгъне и прибере, без да заема място. При днешните изцяло отворени жилища присъствието на паравана е решение при сепарирането на кухня от трапезария, на дневна от работно място, на детска стая за две деца, на спалня от баня...
Най-важното му предимство е че във всеки момент може да бъде пренесен в различна част на помещението и да помогне да се прикрие нещо, което очите на другите не трябва да виждат. На паравана може да разчитаме и когато искаме да прикрием някакъв архитектурен недостатък.
Навремето параванът е имал почти изцяло практическа функция. Днес на него се гледа и като на чисто декоративен елемент – в много случаи интериорните дизайнери го поставят като акцент, без да има реална необходимост от присъствието му. Фантазията на артистичните натури се развихря дотам, че за изработването му се използват и съвсем нестандартни материали – дъна на пластмасови бутилки, стари плетива, лазерно изрязан метал...
Най-често се използва конструкцията с крила – тя е лесна за преместване и прибиране. Отделните модули се съединяват като хармоника. Рамките са дървени, метални, пластмасови. Между тях се опъва плат или хартия, монтира се стъкло и дори пластмаса. Все пак изборът на модела трябва да е съобразен с характера на интериора. Позволено е всичко – от класическия до хай-тек варианти. Броят на крилата е въпрос на избор. Най-малко трябва да са две, а най-често се използват три или четири. Практиката е показала, че те са най-функционални. Заради гъвкавостта и лесното пренасяне ширината на всяко крило е 40-60 см.
В по-ново време се появяват гъвкавите паравани
Предимството при тях е, че не са с крила, а представляват своеобразна стена, която може да се моделира в зависимост от това какво искаме да скрием или разделим. Изработват се от ребра с гъвкави връзки. За разлика от параваните с крила тези могат да се навият на руло и да се приберат.