Как сами да си отгледаме ванилия?

https://www.24chasa.bg/idealendom/article/8033488 www.24chasa.bg

Ванилията е незаменима част от много сладкиши и напитки, наред с канелата, портокаловите корички и други гъделичкащи сетивата ароматизатори. Замисляме ли се обаче откъде идва бялото прахче? Какво представлява в суров, непреработен вид? А как изглежда растението и можем ли да го отглеждаме в домашни условия?

Ванилията е орхидея, родом от Мексико. Всъщност, цял род орхидеи, около 110 вида. Най-широко използваната и позната е Vanilla planifolia. Историята по култивирането на растението е много интересна. То е свързано с красиви легенди за невъзможна любов, завладяване на народи и висока търговска стойност. Днес най-големите производители на ароматната подправка са Мадагаскар, Коморос, Индия и др.

Въвеждането на орхидеята в промишлени насаждения, с цел добив на суровина, извън родината й се оказало невъзможно заради "проклятието на Монтезума". Има ли наистина проклятие ще разберете по-късно...

Лиана със специфични нужди

Може да достигне 35 метра дължина

Всички представители на род Vanilla са лиани и имат нужда от структура, по която да се катерят. Листата са издължени, разположени последователно по дължината на стъблото.

Размерът им е около 12 см. Някои видове нямат същински листа, а функцията фотосинтеза се изпълнява от самите стъбла. На възлите срещу листата се образуват въздушни корени, както при много други видове орхидеи.

Цветовете са събрани в снопчета от 12-20 до 100 на една китка. Бели, кремавобели, зелени и зелено-жълти, цветовете отделят сладък и неповторим аромат. След опрашване се оформят шушулки, подобни на бобените, съдържащи семенца. Шушулката достига до 24 см дължина.

Изискванията на ароматките

Тъй като Vanilla planifolia е най-широко разпространена в търговската мрежа ще опишем насоките за отглеждане конкретно за нея. Малко или много те са универсални за всички ванилиеви лиани, но винаги е по-добре да се информирате за нуждите и спецификите на отделните видове.

Поливки и подхранване

Важно е да осъзнаем, че въздушните корени изпълняват основни функци - прикрепяне, хранене, осигуряване на вода. В този ред на мисли почвеният субстрат е само първоначална среда, докато растението се прихване. Фокусирайте усилията си към надземната маса повече, отколкото към подземната. Ваниловата орхидея се "полива" често, като най-добрият начин за доставка на вода е оросяването. Максимално доближаване до естествените условия в тропическо Мексико е ключът към успеха.

"На час по лъжичка" вместо еднократно обилно преяждане винаги е за предпочитане. Избягвайте торове с високо съдържание на уреа (азот). По-безопасно е да подхранвате ванилията няколко дни с двойно разреден разтвор. Следва почивка от около 2 седмици и нова доза.

Светлина и температура

Разлика между дневната и нощната температура се оценява от тази орхидея, както и от много други.

Съответно подходящ е диапазонът между 27-30 и 15-21 градуса.

В естествена среда лианата получава филтрирана светлина, вследствие на етажността в гората и разположението си под дърветата.

В домашни условия растението ще се чувства добре при подобни условия, като се допуска огряване само в сутрешните часове. Защита от следобедното слънце през горещата част от годината е задължителна!

Пресаждане и субстрати

Субстратът се използва единствено за опора, докато ванилената лиана се прихване, развие въздушни корени и се поведе по опората. Много субстрати и смеси могат да се използват за целта- от кори и сфагнум до керамзит и екопочва. Оттук следва, че ако няма някакъв проблем в основата на растението, пресаждане не е необходимо.

Цъфтеж и опрашване

Съцветията се развиват по странични клонки. В зависимост от броя на цветовете, цъфтежът може да продължи повече от месец. Всяко цветче се отваря сутрин и се затваря в късния следобед, но никога повече не се отваря отново.

За да се образува шушулката с ценната подправка, е необходимо опрашване. В Мексико това е задължение на пчелите Melipona, а ако не разполагате с тях, е необходимо сами да извършите процедурата. (И точно тук се появява проклятието на Монтезума, което споменахме по-горе. Отнело доста време на производителите, докато разберат защо не могат да произвеждат ванилия извън Мексико. Чарлс Морен, белгийски ботаник и професор, осъзнал значението на пчелите Melipone и проклятието загубило смисъл.) Неопрашените цветчета увяхват и опадат сами. Изкуственото опрашване е трудоемка работа. Най-практикуваният метод е внимателно преместване на прашниците върху плодника с помощта на пръчица или друг инструмент.

В промишлените производства се опрашват малко на брой цветчета от всяко съцветие, за да се получи висококачествен добив.

Бране и преработка

И шушулката, и семенцата се използват в кулинарията, сладкарството, козметичната и парфюмерийната промишленост. Важно е да не се бърза. Узряването на семената може да отнеме повече от 9 месеца, но ароматът е най-наситен, когато шушулката се разпукне сама.

Ароматните компоненти са заключени в глюкозиди и трябва да бъдат освободени чрез ензимна реакция. Има няколко разработени метода за тази цел:

1. Сушене на слънце - шушулките се разстилат на слънце и престояват така 2-3 часа, след което се завиват, за да се "изпотят" през нощта. Процедурата се повтаря, докато шушулките придобият тъмнокафяв цвят. Това може да отнеме около 3 седмици. Но сушенето не свършва дотук. Шушулките трябва да се преместят на сянка, за да се доизсушат за около 2 до 4 седмици.

2. Гореща баня - затопля се вода до 57-88 градуса (не бива да ври). Шушулките се потапят в нея за 2-3 минути и се вадят. Завиват се, за да се "изпотят", след което се изсушават на добре проветриво място.

Като билка

Накратко, както всяка билка, и тази има две страни. Ванилията е афродизиак и помага при импотентност. Освен това е антиоксидант и антидепресант.

Помага за регулиране функциите на храносмилателната, кръвоносната и нервната система. Смята се, че намалява нивото на стрес и безпокойство.

Отрицателните страни на ароматната подправка са, че към нея можем леко да се пристрастим при продължителна употреба, както и да се развие "ванилизъм" (от него страдат най-често работниците в индустрията). Той се изразява в главоболие и кожни проблеми.

Ванилията може да се използва като естествен ароматизатор в банята, гардероба и жилищните помещения.

Можете сами да си направите ванилов екстракт, като потопите една шушулка в силен алкохол. Бутилчицата (или съда) трябва да се затваря плътно и да се разклаща всеки ден в продължение на 2-3 седмици. Така приготвен, екстрактът се използва в кулинарията, а има приложение и при кожни проблеми (акне, стареене, рани, цялостно състояние), насърчава растежа и подобрява състоянието на косата.