Градина: Как да отгледаме екологично чисти зеленчуци

https://www.24chasa.bg/idealendom/article/9568392 www.24chasa.bg

Да прекопаваме или да разрохкваме почвата?

Основната разлика между традиционното и органичното земеделие е обработката на почвата. При традиционното земеделие се прекопава и обръща горният пласт земя с дебелина 30 см, докато при органичното се прави разрохкване само на горния слой с дебелина 10-15 см.

Дълбокото прекопаване нарушава естествените процеси, които подпомагат образуването на горния плодороден слой почва, загиват представителите на почвената фауна, повредените корени на плевелите образуват нови коренища, а семената им попадат в благоприятна среда и бързо се развиват. Заедно с това се увеличава притокът на кислород в дълбоките слоеве на почвата, което първоначално води до образуването на голямо количество минерални вещества и осигурява богата реколта.

На по-късен етап почвата обеднява, тъй като плодородният слой не може така бързо да се възстанови, а голямото количество минерали води до нейното уплътняване. Нарушената коренова система на тревите не може да задържи и без това тънкия слой плодородна почва. Така се стига до отмиване и изветряне на хумусния пласт.

Алтернатива на дълбокото прекопаване е разрохкването. Но не трябва безотговорно и напълно да се отрича дълбокото прекопаване. Глинестите и некултивирани почви без прекопаване няма да дадат добра реколта. За тежките почви дълбоката есенна обработка е задължителна.

Неизменно остава правилото да не се обръща почвата, а да се размества в една плоскост. Логиката е в това, че почвените обитатели обитават различна дълбочина и онези, които живеят на повърхността, в дълбоките пластове загиват.

При органичното земеделие стопанинът се ръководи от няколко принципа:

1. Като торове се използват само животински и растителни отпадъци. Например преди есенната обработка на почвата сухите треви се изгарят, а получената пепел се ползва за подхранване.

Основа на органичните торове за отглеждане на екологично чисти продукти са оборският и птичият тор, и хумусът. За производството на висококачествен компост е важно правилно да се заложи компостерът. Много популярно е използването на "тора от хладилника" - останки от всякакви хранителни продукти. Като зелен тор за биологичното земеделие се използват сидерати.

2. Напълно се отказва от хербициди и фунгициди. На помощ на градинарите идват полезните плевели:
* Бял равнец се ползва срещу трипси, стъблопробивач и комари;
* Пелинът успешно се бори с зелевия молец, листни въшки, колорадски бръмбар;
* Лайка, жълтениче и коприва имат антисептично действие;
* Градинският кострец е чудесен лек за мана.
3. Когато планираме засаждането на зеленчуци, задължително трябва да помисли за ротацията им – на три или четири години. Когато ще използваме четиригодишен период зеленчуковите култури са разделени на групи:
А - Green (зеле и карфиол, броколи, спанак и т.н.);
Б - кореноплоди (моркови, лук, картофи, захарно цвекло, чесън, и т.н.);
С – тиквови и соланинови (без картофи) - краставици, патладжани, домати, чушки;
D - бобови растения.

Повече подробности за съседството между зеленчуците и последователността за засаждането им на едно и също място могат да се видят на календара за сеитбооборота.

4. Не се използват хибридни сортове, а семето за засаждане се третира с биологично активни природни препарати. Използват се и екстракти от лайка, хвощ, чесън, валериана, алое и т.н.

5. Не забравяйте да мулчирате почвата. В природата, земята винаги е покрита с трева, паднали листа или иглички. Когато съхнат и гният, те повишават хумусния слой. Голата почва ерозира, влагата се изпарява бързо, а земята се уплътнява.
Подходящи за мулчиране са:

* Всички тревни изрезки (без семена), слама;

* Компост и хумус;

* Стърготини, хартия, картон;

* Иглички, шишарки и кора от дърветата; люспи от зърнени култури (пшеница, ориз, елда);

* утайката от изпития чай и кафе.