- Най-старият българин с влог е на 108 години
- И хората между 18 и 35 г. успяват да сложат някой лев настрана
- Тренд в кризата - уплашени, по-възрастните пестят повече, а младите теглят, за да запазят стандарта си на живот. На спестяванията си посягат и хората с най-ниски доходи
Липсата на реална доходност от депозитите не отказва хората и бизнеса да трупат все повече пари в банките. Последните данни на БНБ показват, че в края на февруари в България
в банките са натрупани 117,8 млрд. лв., което е 2/3 от брутния вътрешен продукт
Годишният ръст е малко над този на доходите - 14,3%.
Спестяванията на фирмите са се увеличили с рекордните 27% за година и в края на февруари вече стигат 40,9 млрд. лв.
Депозитите на домакинствата също растат, макар и с по-бавни темпове - общата сума е достигнала 72,9 млрд. лв., или с 8,9% ръст спрямо същия месец на 2022 г.
Профилът на българския спестител показва, че никога не е късно или рано да се трупат бели пари за черни дни. По данни на две от най-големите банки у нас най-младият българин с влог е на 18 г., а най-възрастният е на достолепните 108 години.
С развихрянето на цените през последната година, довело до рекордно поскъпване на живота,
по-възрастните вложители стават по-предпазливи
и засилват отделянето на средства за евентуални по-високи разходи в бъдеще, показват наблюденията на финансисти и банкери.
При младите хора тенденцията е обратната - намаляват спестяванията за сметка на запазване на стандарта на живот, на който са свикнали, коментира кредитният консултант Тихомир Тошев.
Влиянието на цените се усеща по намаляването на броя на депозити до 10 000 лева, обяснява експертът.
Българите с по-ниски доходи и в по-бедните региони на страната трудно покривали месечните си разходи и поради това посягали към спестяванията, за да посрещнат дупки в семейния бюджет. Бройката на депозитите до 10 000 лева е намалял за година с 345 000, а сумата в тях се е свила с над 70 млн. лева.
Във всички други групи влогове има ръст на бройката, което показва, че хората с по-високи доходи успяват да спестяват.
Голямо е увеличението на депозитите над 1 милион лева – те нарастват с почти 20% спрямо година по-рано.
Като цяло спестените пари в банките през 2022 година
нарастват с около 8% и вече надхвърлят 72 млрд. лева,
като само през миналата година смe спестили нови 5,5 милиарда, посочва Тошев.
Според него младите хора все още нямат изградена култура на спестяване, а и заплатата в началото на кариерното им развитие рядко позволява това. С напредване на годините и повишаването на доходите хората започват да отделят част от тях за спестявания, като това се случва най-често след навършване на 30–35 години.
Първоначално се заделят 10-15%
от месечния доход, както и еднократните бонуси към възнаграждението.
Българският спестител, който заделя пари за по-големи покупки или инвестиции, може да бъде описан с няколко думи - човек на възраст между 40 и 50 години, с добра кариера или собствен бизнес и със спестявания между 50 и 100 хил. лева.
Най-често това са хора, работещи в сферата на високите технологии, фармацията, енергетиката и търговията, сочат наблюденията на експертите. Останалите хора просто заделяли пари за трудни времена.
Според големите банки обаче спестяването на пари има значение както за младите, така и за хората в напреднала възраст. Всички възрастови групи в диапазона от 18 до над 55 г. заделят средства както в банкови депозити и спестовни сметки, така и през програми за регулярно спестяване и инвестиране, посочват от УниКредит Булбанк.
Средната стойност на спестена сума във влогове и спестовни сметки в банката е 24 000 лв. При депозитите само 8% от хората на възраст до 36 години са избрали стандартния, докато 62% от депозантите са във възрастовата група от 55 години нагоре. А всеки пети клиент на спестовните планове през инвестиционни фондове бил на възраст между 18 и 36 години.
При групата от 36 до 55 години динамичното спестяване, комбинирано с инвестиция на световните фондови пазари, било предпочитано пред стандартните депозити и спестовни сметки - всеки втори предпочитал тази комбинация, докато 30% от хората залагали на депозит или спестовна сметка.
Средната възраст на новите депозанти през 2022 г. е била 62 години, отчитат пък от ОББ.
Най-възрастният с влог в институцията е 102-годишен, а най-младият е на 20 години.
Средната сума, която заделят хората между 18- и 35- годишна възраст, е в размер на 3800-4500 лв. Средно 55% от новите депозанти заделяли до 10 000 лв. При по-големите депозити средната сума е 35 400 лева.
По четирима нови милионери на месец, вече са 1258
Рекорден брой сметки с над 1 милион лева в тях преброи БНБ към февруари.
В края на миналата година едрите депозити са били 1258, което е с 206 повече за година. За три месеца - от декември до февруари, броят им се е увеличил със 116, което означава по около четирима нови милионери за месец.
Набъбват и сметките, в които има от 500 хил. до 1 млн. лева - за година те са с 392 повече. Тези с 200 хил. до 500 хил. лв. са с 1409 повече.
Финансови експерти смятат, че отпадането на таксите за големите спестявания, очакването за по-високи лихви по депозитите и липсата на стабилни алтернативи на банковите влогове са основните причини за този ръст.
Инфлацията обаче продължава да яде от най-дребните депозити - за година сметките, в които има до 1000 лева, са намалели с 255 664, тези с до 2500 лева - с 10 421 броя, а сметките с 2500 до 5000 лева - с 6900 броя.
Има и други две причини за стопяването на тези сметки. Първата е пестенето от непрекъснато повишаващите се такси - като спасение хората събират няколко сметки в една и така излизат от групата на най-дребните спестители. Втората причина е ръстът на доходите при някои групи заети, което се отразява и на темпа на спестяванията им, които също се увеличават. Тенденцията малките депозити да се намаляват, а големите да набъбват е от последните 2 години.
