- Изключение правят тези от ДДС, приходите в бюджета от тях са със 143 млн. лева по-малко
- При 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лева на декларираната за възстановяване ставка, дейността им е търговия с горива, ел. енергия, специална продукция и лекарства, посочи Велкова
- По-високите акцизни ставки на тютюневите изделия са увеличили приходите от акцизи с близо 20%
Приходите в хазната от данъци нарастват, обяви пред депутатите служебният финансов министър Росица Велкова.
Тя е в парламента по искане на БСП, за да обясни как върви изпълнението на бюджетните приходи и разходи и какво е състоянието на фискалния резерв.
Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за първите 4 месеца на 2023 г. е 19,8 млрд. лева. Спрямо 2022 година приходите са нараснали номинално с 2,51 млрд. лева или 11,5%., отчете министърката.
Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на 2022 година, докато постъпленията в частта на помощите, са по-ниски. Данъчните и осигурителни приходи се отчита най-голямо номинално нарастване с 1,989 млрд. лева, или 14,2% ръст на данъчните приходи.
Как върви събираемостта на данъците?
Приходите от корпоративни данъци към април са 788,7 млн. лв., в сравнение с април на предходната година постъпленията са нараснали с 19,4%. Вноските за този данък по годишните данъчни декларации се очаква да постъпят като приход в бюджета основно през месеците май и юни, при авансовите вноски на данъка за януари-април тази година има ръст около 115 млн. лева, което е ръст от 29%., посочи Велкова.
От данъка от доходите на физическите лица до края на април в хазната са влезли до 1,851 млрд. лева, ръст от 14,4%. Основните фактори за нарастване на средствата от данъка в хазната са отчетеният ръст на заетостта, рекордният спад на безработицата в страната и значителният номинален ръст на средната работна заплата през последното тримесечие на предходната година, стана ясно още от думите на министърката.
Приходите от ДДС са 4,905 млрд. лева, спрямо края на април 2022, намаляват с 143,5 млн. лева.
През първите четири месеца на тази година декларираният за възстановяване ДДС и ефективно възстановеният данъчен кредит нараства значително спрямо същия период на 2022 година. Основната причина е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители. Възстановеният данък на износители към края на април е 2,262 млрд. лева - завишение с 18,3% спрямо същия период на миналата година.
При 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лева на декларираната за възстановяване ставка. Само от тях сумата е 760 млн. лева, ръст от над 300%. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, ел.енергия, специална продукция и лекарства.
500 млн. лева годишно струва намаленото ДДС и по-високият праг на регистрация
Върху приходите от ДДС през 2023 година оказват влияе приетите мерки за намаление на ставката на 9% за отопление и природен газ и въвеждане на 0% ставка за хляб и брашно, както и увеличението на прага на регистрация по ДДС на 100 хил. лева. Тези два фактора водят до загуба от приходи от ДДС в размер на над 500 млн. лева годишно, поясни Велкова.
Размерът на приходите от внос към април е 1,921 млрд. лева и е по-малко с 7% спрямо същият период на миналата година. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказва главно цената и количествата на внесения суров петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и други), курсът на щатският долар спрямо еврото и други.
Само в групата на вноса от храните и напитки се наблюдава повишение.
По-високите акцизни ставки на тютюневите изделия са увеличили приходите от акцизи с близо 20%
Размерът от приходите от акцизи към 30 април са 2,064 млрд. лева - 19,2% повече спрямо 2022 г. Увеличението се дължи по-високите акцизи на тютюневите изделия.
По-малко приходи от акциза на горива
Приходите от горива са намалели с 80, 8 млн. лева заради намалената акцизна ставка за втечнен природен газ, както и за топлинната енергия за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. По предварителни данни ефектът ще се отрази в спад от около 50 млн. лева на приходите от акциз за горива.
От мита при внос в хазната са влезли 105,7 млн. лева, с 37,7 млн. лева спрямо приходите от същия период през 2022.
Постъпленията от други данъци са 1,384 млрд. лева и са нарастнали номинално със 734,6 млн. лева - над два пъти повече от отчетеното за първите четири месеца на миналата година.
От социални и здравноосигурителни вноски са влезли 4,889 млрд. лева - с 17,9 на сто повече, влияние оказва ръстът на средната работна заплата.
3,218 млрд. лева са постъпленията в частта на неданъчните приходи и са нарастнали с 11,8 на сто. Постъпленията е частта на помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лева - намаление със 277,1 млн. лева заради грантовете по програмите и фондовете на ЕС.
Социалните разходи са скочили с 1,594 млрд. лева заради увеличението на пенсиите
Разходите са в размер на 20,937 млрд. лева, съпоставени с 2022 г. финансистите отчитат ръст от 4,31 млрд. лева или 23,8 на сто.
Най-значително нарастване има при социалните разходи, те са скочили 1,594 млрд. лева, в това число влизат разходите за пенсии, които са с ръст от 1,348 млрд. лева.
Разплащани са и стари задължения по бюджета на МРРБ, увеличените заплати на администрациите, както и изплащането на компенсациите на бизнеса за ток.
През първите четири месеца на 2023 години разходите на Фонд сигурност на електроенергийната система за изплащането на компенсациите дават основния ръст на субсидиите, посочи Велкова.
Фискалният резерв е 11,95 млрд. лева
Фискалният резерв е 11,95 млрд. лева в това число наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10,8 млрд. лева.
Към 10 май 2023 година фискалният резерв е намалял до около 10,4 млрд. лева, а по сметки в БНБ до 9,6 млрд. лева основно заради разходите за пенсии по бюджета на ДОО, който са в размер на 1,4 млрд. лева, отчетоха още от финансовото министерство.
