До края на годината сме планирали да монтираме 200 000 електромера с дистанционно отчитане.
- Г-н Цветков, ЕРМ Запад управлява и поддържа 58 000 км електроразпределителна мрежа в Западна България. Какво предприемате, за да не се повтори ситуацията от Коледа миналата година?
- ЕРМ Запад има ангажимент по лицензия, съобразно ежегодно одобрената му инвестиционна програма, да поддържа мрежата в състояние, което да отговаря на заложените стандарти в държавата. Т.е. нашата работа е непрекъсната и не чакаме да се случи някое природно бедствие, за да стартираме своята дейност. Позицията ни преди, по време и след ситуацията по Коледа миналата година е, че никога не сме били пасивни. Напротив, ние сме изключително активни и ще дам няколко примера.
През есента на 2024 г. подписахме меморандум с Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) за сътрудничество между електроразпределителните дружества и местните власти в осигуряване на качествено електрозахранване при устройственото планиране и инвестиционното проектиране на енергийните обекти и осъществяване ефективна координация при бедствия. Не е тайна, че основна движеща сила в този процес беше ЕРМ Запад.
Усилията ни да намерим финансиране, и това да не е през тарифите, се увенчаха с успех. Кандидатствахме за средства от Модернизационния фонд. След 2 години оперативна работа на изключително високи обороти в края на 2024 г. подписахме договор с Министерство на енергетиката за отпускане на 39 млн. евро за въвеждане на т. нар. smart metering. Без фонда щяхме да използваме тези средства от инвестиционната ни програма. Сега освободените финансови ресурси ще бъдат насочени към други, крайно необходими разходи.
С част от тези средства вече закупихме високопроходима техника – UTV. С тези превозни средства ще можем да достигаме по-бързо до авариралите участъци в труднопроходими терени.
Извънредно голяма поръчка направихме за т.нар. мощностни разединители, товарови прекъсвачи и кабелсигнализатори, които ни позволяват да секционираме дългите електропроводи и кабелните трасета на значително по-къси участъци. Така при лоши метеорологични условия можем по-бързо да локализираме авариите и да намалим чувствително времето на безтоковите паузи за нашите клиенти.
Третото направление, в което влагаме освободените средства от нашата инвестиционна програма, е за закупуване на агрегати, както на ниско, така и на средно напрежение. С тях ще можем да обезпечим електрозахранването в населените места, които са тотално изолирани и пътищата към тях са непроходими при неблагоприятни метеорологични условия. Благодарение на агрегатите, ще захранваме селищата, докато екипите ни ще могат да работят спокойно без напрежение и да възстановяват повредите.
Стартирахме много голяма поръчка по ЗОП (Закона за обществените поръчки) за прочистването на растителността в сервитутните зони на електропроводите, която беше нормативно увеличена от 5 на 7 метра от оста на електропроводите средно напрежение. Процедурата е на обща стойност над 8.3 млн. лв. В тази сума е включено и кастрене по мрежи ниско напрежение. Важно е да се отбележи, че съгласно българското законодателство никой няма право да засажда нищо в сервитутните зони по електропроводите ниско и средно напрежение. Ако се беше спазвало законодателството от собствениците на имотите и беше упражняван контрол от съответните органи (за мрежи НН малко дърво може да се засажда на отстояние не по-малко от 3 метра от ограда, а голямо дърво – на 5 метра), тогава тези пари, които сега ще вложим за просеки, биха могли да се насочат към финансиране на други неотложни мерки и дейности в електроразпределителната мрежа.
Питахте ме за ситуацията по коледните празници, когато бяхме постоянно на терен, включително и в кризисния щаб, докато не възстановим напълно повредите по мрежата. Тогава над 90% от авариите бяха вследствие на паднали дървета, намиращи се извън сервитутната зона от 5 метра.
- Каква е възрастта на мрежата и какви пари трябват, за да е сигурно снабдяването с електроенергия на 3 млн. души, или на 2.1 млн. клиенти?
- ЕРМ Запад поддържа над 2 200 електропровода средно напрежение – кабелни и въздушни. Средната им възраст е над 40 години. Направили сме оценка на 60-те, които най-спешно се нуждаят от реконструкция. Калкулацията възлиза на над 1 млрд. лв. Ето затова трябват спешно средства и ЕРМ Запад търси финансиране по европейски програми. Един от тези проекти е CARMEN, който е за повишаване капацитета и автоматизация на мрежата. Това е свързано също така и с изграждане на нови подстанции, с дигитализация, с автоматизация.
Вижте, налице е още един факт. Необходимостта от инвестиции, за която говоря, се потвърди и на Европейско ниво, но само ние в България си затваряме очите по тази тема и го пречупваме през призмата на популизма. На 2 юни 2025 г. Европейската комисия публикува изчерпателни насоки за изпреварващи инвестиции за развитие на ориентирани към бъдещето електроенергийни мрежи, с които да се реши едно от най-неотложните предизвикателства в енергийния преход в Европа. Нейното заключение е, че за електроразпределителните дружества в Европа е налице спешна необходимост за инвестиции в размер от 730 млрд. евро. Категоричен съм, че минимум 8-10% от тях следва да са за България.
Не става дума само за финансиране. Всичко, което споменах по-горе, е сложен и дълъг процес на проектиране, получаване на разрешителни, етапно изграждане, провеждане на обществени поръчки за материали, а после идва и самото изпълнение.
Звучи сложно и изглежда трудно изпълнимо. Факт, но ние в ЕРМ Запад не спираме да търсим решения, вдъхновени от нашия стратегически приоритет, който сме превърнали и в мисия на компанията: „Създаваме енергия за всеки, доставяме енергия навсякъде“.
- Напоследък в Испания и Португалия имаше разпад на системите и големи райони останаха без ток. Наскоро това се повтори в Северна Македония и в Сърбия. Какво всъщност се случва?
- Изводът е един – нещо не е наред. Нещо се счупи и държави останаха без електрозахранване. Какво е то? В основата на проблема е липсата на правилна регулация, на правилна политика за балансирано разпределение на инвестициите. Какво имам предвид – свидетели сме на изключително активна европейска и световна политика, която стимулира изграждането на ВЕИ. Да, такива трябва да има, да това е бъдещето, но всичко следва да е балансирано. Всички тези ВЕИ се присъединяват към мрежата, било то собственост на електроенергийния системен оператор или на електроразпределителните дружества, която обаче не е предвидена и не е проектирана за такъв тип експлоатация.
Ежедневно се правят законодателни промени на европейско и местно ниво, чрез които да се облекчават режимите и процедурите за присъединяване на ВЕИ, но никой не предвижда инвестиции за реконструкция и обновяване на съществуващите мрежи, към които се присъединяват тези централи.
На Балканския полуостров имаме уникално съоръжение, което може да има с превантивен характер срещу подобна ситуация в България и това е ПАВЕЦ „Чаира“, а той все още е в ремонт. Радвам се, че там, макар и със значително закъснение, нещата вървят в правилна посока.
Питахте ме за Португалия. Там мрежата е на средна възраст около 12 години. Повечето от мрежовата инфраструктура е модернизирана след 2010 г. благодарение на държавата и ценообразуването към крайните клиенти, европейски инвестиции и енергийна трансформация. Средният разход за поддръжка на мрежата е над 800 евро на км, като сами разбирате каква поддръжка има една чисто нова мрежа – почти нулеви.
В България, както споменах вече, средната възраст на мрежата на ЕРМ Запад е над 40 години. Одобрените средства за поддръжка на толкова амортизирана мрежа са приблизително 300 евро на км. или близо 3 пъти по-малко. Логично е да бъде точно обратното. В останалите държави, които също останаха без захранване, числата на инвестициите са главозамайващи – във Франция са над 3570 евро/км, в Испания - над 2500 евро/км. Електротехниката е физичен процес, съществуващ много преди да се появи човекът, и ще съществува много след него. За съжаление, този процес не се съобразява с нивото на бедност на населението и не може с едни и същи или почти едни и същи материали за пренос, разпределение и доставка на електрическа енергия, разликата в разходите между различните държави да е десетки пъти! Има ли риск подобна ситуация да се случи в България? Смятам, че с горното отговорих на този въпрос.
- Как нашата електроенергийна система може да се предпази от подобни сривове?
- Питате ме за превенцията и мерките срещу такава ситуация. Те най-малкото следва да са правилна регулация, одобряване на повече инвестиции в мрежата и дигитализацията ѝ, както и подпомагане от страна на държавата за получаване на европейско финансиране и най-важното – енергетиката да се остави в ръцете на експертите и професионалистите, а не на политиците и популизма. Цели държави останаха без електрозахранване, а не видях нито един политик или политическа сила да си правят PR от това. Напротив, всички работиха с общи усилия проблемът да бъде отстранен максимално бързо.
- Либерализацията на електроенергията на дребно, за домакинствата, беше отложена от парламента. Тя е свързана с дигитализацията на мрежата, за да може битът да ползва екстрите от евтиния ток, примерно в светлите часове на денонощието. Какво прави вашето дружество за тъй наречените умни мрежи?
- Дигитализацията е ключов приоритет за нашето дружество. Без дигитализация не можем да се възползваме от възможностите на съвременните технологии в нашето ежедневие.
- За това са нужни и смарт електромери, нали? Колко от измервателните уреди във вашата компания са такива?
- Както казах вече, по Модернизационния фонд са ни отпуснати 39 млн. евро за smart metering. С тези средства до края на настоящата 2025 г. сме планирали да монтираме 200 000 електромера с дистанционно отчитане. След този период общо 1 млн. електромера в мрежата на ЕРМ Запад ще бъдат със smart metering, което означава, че ще се реализира икономия от физически отчет на място. Усилията на тези колеги ще бъдат използвани по-ефективно и разбира се ще сме една крачка по-близо до желания краен резултат. Процесът обаче е дълъг. В нашата мрежа имаме 2.2 млн. електромера. Тоест очакваме след 5 години цялата мрежа да стане така да се каже smart.
- На какво време могат да отчитат потреблението на ток и оттам хората да управляват ползването на електроенергия в дома си?
- Говорим за различни неща. Най-съвременните и модерни електромери, които монтираме в мрежата, могат да измерват и отчитат потреблението най-кратко на 15 минути. Тази информация е важна за нас, за ЕСО, за балансиране на системата.
По отношение на домакинствата нещата стоят по-различно. Вижте, дайте да бъдем реалисти и, както вече няколко пъти призовавам, да излезем от популистката рамка и то на европейско ниво и да погледнем фактическата ситуация. Как точно си представяте либерализацията на битовия сегмент? Смятам, че е крайно време, говоря метафорично разбира се, да обърнем „монетата“ и да видим какво има от другата ѝ страна.
Нека да разгледаме следната хипотеза – да приемем, че така бленуваното от всички желание за либерализация е факт и битовите клиенти са на свободен пазар. Голяма част от електроуредите в домакинството и към настоящия момент могат да бъдат управлявани дистанционно – т.е. имаме възможност да си включим бойлера, пералнята, миялната, сушилнята, климатика и т.н. дистанционно. Какво би било ежедневието на средностатистическия битов клиент? Вечер ще зарежда пералнята и миялната. Сутрин ще става и ще отива на работа. Неговата цел ще бъде да включи дистанционно електроуредите си в часовия диапазон 12:00 – 16:00 ч., когато цената на електроенергията на борсата е най-ниска, защото фотоволтаиците работят с пълен капацитет. Тогава почти никой не си е вкъщи и товарите са минимални. Именно така той си е подал и товаровия график към съответния му търговец на електроенергия и към координатора му на балансираща група. Да речем, че този клиент сте Вие. Какво ще правите през деня? Ще следите прогнозата за времето или ще си вършите ежедневните ангажименти? Ето, например в момента провеждаме интервюто с Вас и Вие виждате през прозореца, че се задават облаци или получавате съобщението от приложението на телефона, че времето ще се влошава, респективно фотоволтаиците ще намалят своята генерация и цената на електроенергията мигновено от нулева или пренебрежимо ниска ще се повиши драстично. Какво ще направите? Ще прекъснем интервюто, за да можете вие да си спрете електроуредите вкъщи чрез телефона си и ще подадете нотификация към своя търговец, че си променяте товаровия профил? Чудесно! Вие ще изпълнявате служебните си ангажименти или ще се ангажирате и занимавате с тази дейност ежедневно? Но, хайде да продължим да разсъждаване по тази хипотеза, и да речем, че Вашият работодател няма нищо против и Ви дава тази свобода. В момента в България най-краткият времеви период, за който може да Ви се отрази промяната в графика, е 2 часа. И това не се дължи само на обстоятелството дали електроразпределителното дружество е монтирало смарт електромери, а и на обстоятелството, че към настоящия момент това са технологичните възможности на независимата енергийна борса и това са техническите възможности на ЕСО. В Германия времето за реакция е 5 минути, но в България е 2 часа. Достатъчно една лятна буря да е дошла и да си е отишла, а Вие сте направили промени, които меко казано са ви „изяли“ каквато и да е икономия и вместо това са ви генерирали достатъчно загуби. Хайде сега да пречупим хипотезата и през обстоятелството, че в България има приблизително 2 050 000 пенсионери, от които 46% са на минимална пенсия, но всичките са се оборудвали със смарт телефони и са си платили ежемесечни абонаменти за прогнози за времето, подменили са си електроуредите вкъщи с такива със смарт управление през Wi Fi и пр. Как ви звучи? Все още сме далеч, много далеч, от това, което се лансира популистки в общественото, в европейското и световно пространство.
Надявам се, че успях да внеса поне малко яснота и да си дадете сметка, че това, за което ме попитахте и за което всички така силно мечтаят, изисква голяма заетост от страна на клиентите – някой трябва да бъде винаги ангажиран да следи цените и консумацията, да прави анализи, да държи постоянна връзка с търговци и координатори на балансиращи групи, дори с агрегатори. Не съм далеч от мисълта, че в бъдеще може да се появят нов тип услуги, кой знае…
Но важното е мрежата да е готова и натам са насочени нашите усилия в момента. Пък как точно ще се случат нещата, е въпрос не само на технически възможности, но и на регулации, на възможности от страна на клиентите. Нещата са много комплексни и динамични. Не всичко опира само до това дали електроразпределителното дружество е „готово“. Това, което мога аз да гарантирам, е, че ДА, когато дойде моментът, ЕРМ Запад ще е подготвена да посрещне предизвикателството, наречено либерализация на битовия сегмент.
