Как да работите с шеф, който краде светлината на прожекторите

Ефективна стратегия е закратко да храните егото му, преди да напуснете - усещането за несправедливост руши самоуважението

Аз, аз, аз, самовлюбено започва шефът всяко свое изречение. Екипът ви е постигнал успех и е дошъл мениджър от високите корпоративни етажи да ви похвали. Естествено, от ваша страна най-много говори прекият ви началник. И като го слуша човек, ще рече, че той всичко сам е свършил. Е, да, участвали са и подчинените му - под неговото мъдро ръководство.

Отдавна сте забелязали, че шефът местоимението "ние" не го знае. То присъства в речника му само когато се прилепя към големите босове - "Ние имаме визия", "Ние решихме". Иначе: "Екипът - това съм аз". Но този път самовлюбеността му е толкова гигантска, че се надявате да подразни висшия мениджър и той да си направи изводи за лидерските му качества.

Ха дано, ама надали, както се пее в една песен. Но несъмнено ви се е паднал от най-отвратителните шефове. Експертите по управление поставят на едно от първите места в антикласацията началник, който винаги краде светлината на прожекторите, убеден, че му се полага по право, и никога не признава ролята на екипа. Приписва всички заслуги на себе си, не споменава ничий принос. Най-важното му е да изглежда добре пред своите началници. А надолу редовно критикува служителите, за да не се помисли някой за важен. Не, всеки трябва да се чувства като просто винтче от машина, в която той е голямото колело.

Неморално е, почтените хора не постъпват така. Не постъпват така и добрите мениджъри, защото несъмнено така убиват мотивацията на служителите. Но се случва доста често. Както обяснява когнитивният психолог Арт Маркман, грандоманът се стреми към управленски пост, за да може да налага превъзходството си, и ако не е некадърен, се изкачва до определено ниво в йерахията.

По принцип по-успешни са екипите, ако мениджърите ги вдъхновяват. Егоцентрик, тип с нарцистични грандомански черти, от когото подчинените една добра дума не чуват, не може да ги накара и да дават най-доброто от себе си. Но това не значи, че не се справят на задоволително равнище. Особено ако дейността е сравнително рутинна, структурата е централизирана, а шефът има известни професионални умения и опит. Ако пък в добавка е тиранин, който всява страх, работата може да върви.

Да, в екипа има непрестанно текучество, защото хората бягат от такъв шеф. Но висшестоящите мениджъри нямат време или желание да търсят друг, поне докато работата се върши на прилично ниво. Или пък докато онзи не се самозабрави чак толкова при фокусирането на светлината върху себе си, че подчинените му да се вдигнат на бунт срещу несправедливостта.

Може би и вие сте склонни да останете в екипа, макар да се дразните, че шефът краде светлината на прожекторите. Не изпитвате удовлетворение, чувствате се обезкуражени, но какво пък толкова. Ако парите са добри, а не се претоварвате, готови сте да се примирите.

Много често така се случва с хората, които са с нагласа да бъдат изпълнители. Или пък когато шефът нагоре сам обира лаврите, но надолу все пак раздава някакви материални стимули, понеже такава е системата в компанията и не може да ги присвои само за себе си, както прави с лаврите. Или когато такъв е най-висшият мениджър, самият собственик на компанията, негов близък роднина.

Не се подвеждайте - такъв шеф постепенно ще унищожи професионалното ви самочувствие и дори самоуважението ви, защото те са пряко свързани с получаваното признание и с чувството за справедливост, посочват консултантите по кариерно развитие.

Едно е да нямате амбиции да заемате мениджърски постове и да ръководите хора, съвсем друго е никога да не получавате признание за усилията си. Особено ако началникът ви е от онзи патологично високомерен тип, който толкова силно се харесва, че съвсем искренно смята подчинените си за посредствени и всичко, свършено от тях, за лично свое постижение.

Признанието е човешка потребност. Затова не поемайте риска да оставате дълго при шеф, който краде светлината на прожекторите, обезценявайки труда и постиженията ви. Най-многото, което си заслужава да си позволите, е да намерите начин да го понасяте известно време, докато си търсите друго място.

А начинът той вас да понася е много прост - справяйте се на задоволително ниво и никога не оспорвайте неговите решения. Ако иска идеи, давайте, но ги представяйте така, че той да си припише заслугите за тях и да подхрани егото си.

Бъдете готови непрестанно да признавате неговите заслуги на мъдър ръководител, въпреки че той никога няма да направи същото за вас.

Това е ефективна страгегия за справяне известно време, без да понасяте големи щети върху професионалното си самочувстие. Но наистина за кратко, защото шеф, който не оценява справедливо приноса ви, изключително демотивира и спъва професионалното ви развитие. Без да се усетите, започвате да работите "горе-долу", не използвате потенциала си (защо, като няма да получите признание) и тъпчете на едно място. После е много трудно да излезете от това заучено поведение, дори да идете в друга компания.

Със сигурност животът ви ще стане ад, ако си позволите по какъвто и да е начин да привличате светлината на прожекторите към себе си. Без значение дали на живо, в социалните мрежи, само пред екипа или най-светотатствено - пред по-висшестоящ мениджър, шефът все ще ви третира като бунтовник и крадец на неговите лаври. И ще ви се наложи скоропостижно да напуснете, преди да сте си подготвили резервния вариант.

Голяма грешка

Лош ход е индивидуално или колективно да се изяснявате с шефа и да се опитвате да получавате признание от него. По-вероятно е да получавате унижение. На него такъв му е и човешкият, и началническият стил - неморално да присвоява, като винаги си намира оправдание защо е в правото си.
Няма да го промените, само ще потуши бунта с интриги и разделение, противопоставяйки едни служители на други. Не според приноса за работата, а според това дали насаме с него хвалят мъдрото му ръководство.

По-умен начин е като екип да споделите, че се чувствате неоценени и демотивирани от шефа, със специалист по човешки ресурси. По принцип тези служители не се занимават само с оформяне на трудови договори и длъжностни характеристики, а имат задача да се грижат за климата в колектива, да улавят навреме лоши отношения, да откриват причините и да изглаждат противоречията, в това число между мениджъри и екипи.

Директорът на "Човешки ресурси" не е подчинен на вашия шеф и би трябвало обективно да вникне в проблема, защото е пределно ясно, че хората, които се чувстват немотивирани, не допринасят в пълна степен за успеха на компанията.

Но преди да се оплаквате, преценете как е на практика във вашата фирма. Може да няма смисъл от разговор с ейчара - нищо няма да се промени към по-добро, а даже по-лошо ще стане, като шефът разбере за "доноса".

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Какво е фундаментална атрибутивна грешка и как пречи на успеха ви

Как да работите с колега мрънкач

Ако всички колеги ви обичат, не обичате себе си

Стратегии за успех с принципа на реципрочност

8-те правила на похвалното слово за себе си в работата

7 трика на добрия оратор, или как да не приспите слушателите си

3 странни сигнала, че ви грози прословутият бърнаут

Войната за климатика – най-честата война в офиса

Ефектът на Пинокио, или как да различите и обезвредите колега лъжец

Хитрини за желязна воля, когато избивате вреден професионален навик

Стратегии да сложите край на психотормоз в работата