Самоубил се е дисидентът проф. Янко Янков, политзатворник № 1, депутат във ВНС

Самоубил се е депутатът от Великото народно събрание, дисидент, лежал в затвора по соц. време, обявен за политически затворник №1 на България и №3 на Европа, професорът по право Янко Янков. Той стана широко известен в зората на демокрацията с участието си в кръглата маса и отказа да подпише конституцията. Приятелите му пишат във фейсбук, че е скочил от шестия етаж.

Ето какво е написал за него на 4 юни на стената си във Фейсбук  правозащитникът Вихрен Михайлов:

„ Стих в памет на моя приятел, правозащитник, рицар – Янко Янков, който скочи от шестия етаж тази сутрин, след извечната битка за Справедливост! Той системно публикуваше истини – парчета от своя злощастен живот, с вечното мото: „Свят изтъкан от несправедливост, няма място за съществуване!“

"Сега научавам, че си е отишъл Янко Янков... Светла му памет на този мъченик...

Професор Янков беше един истински дисидент по време на соца. Бил е и по затвори и по лагери... Обаче във всичките му изявления този човек плюеше не по комунизма, а по демокрацията и евроатлантизма, които ни вкараха в нечувано колониално робство... И накрая, явно Янко Янков не е издържал, на непрекъснатата несправедливост в настоящото време... Скочил е от 6-тия етаж и е приключил с мъките... Напомня ми на Капитан Петко, който турците не го пречупиха, но нашите го смачкаха в Ичкале...
Светла му памет на Янко Янков - срещал съм го по каузи в борба за справедливост..."

Това пише във фейсбук Evgeni Popov.

Константин Мишев, съветник на Филип Димитров по време на премиерството му, е написал: "Беше странен човек. Не влизаше в никакъв калъп. Много разчитах на него в началото на промените. След това се разочаровах. И още по-късно си казах... така е със странните човеци. И пак започнах да го харесвам. Странен човек, наистина. Не бяхме много близки, но се уважавахме.
Бог да те прости, Янко!" 

Янко Янков е роден на 13 август 1944 г. в село Клисура, Монтанско. Завършва средно образование в Монтана, висше юридическо образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. Бил е научен сътрудник първа степен в Института за държавата и правото и гл. асистент в Юридическия факултет на СУ. Влиза в остър конфликт със заместник-председателя на Държавния съвет Ярослав Радев. Написва труд за това как Радев и хората около него са изопачили социалистическата правна доктрина. Изпраща труда в Политбюро. През 1982 г. е уволнен по политически причини и изселен в родното си село. 1984 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор. От „Амнести интернешънал“ е обявен за затворник № 1 на България и № 3 на Европа. От затвора излиза през октомври 1989 година. (На 30 март 1990 г. Върховният съд постановява, че поради липса на доказателства е осъден невинен.) През 1990 г. става член на БРСДП и почти веднага – заместник-председател на партията. Влиза в остър конфликт с Дертлиев, напуска БРСДП и през февруари същата година основава Социалдемократическа партия-немарксисти. Депутат в 7-то ВНС. Януари 1991 г. – СДП-немарксисти се преименува на Партия Либерален конгрес. За кратко той и партията му членуват в СДС. Председател на Съюза на юристите-демократи.