Смолян - сгушен в Родопите, запазил стари крепости и с модерни ски центрове

В рубриката "Уикенд ОКОло"  представяме забележителности, които могат да се видят за два дни на максимум 50-ина километра от областните градове в България. Проектът се реализира съвместно с Министерството на туризма.

Публикациите излизат всеки четвъртък до края на годината. Те ще улеснят планирането на вашите уикенди, в които не само да отдъхнете, да се насладите на вкусна и сезонна храна, но и да разгледате интересни забележителности - манастири, музеи, природни феномени.

В последната публикация ви предлагаме всичко, което си заслужава да видите в Смолян и региона, съчетаващ прекрасната планина с артефакти и невероятно вкусната кухня на родопчани.

Смолян е в центъра на най-голямата планина в България - Родопи, и е областният град, разположен на най-висока надморска височина от 900 до 1100 метра. Той е най-дългият ни град - цели 18 километра. Родопският център обаче е и единственият у нас, достъпен само с автомобили.

Градът се слави с пейзажите си, заради които много фотографи идват специално, за да уловят светлината, цветовете и атмосферата, втъкани в гънките наоколо. Така се е сгушил, че вечер от връх Перелик прилича на жълтици в котел.

Смолян се слави и с природни, и с исторически обекти, с красивия си монументален център, но и с живото наследство - фолклора с десетките гайдари и изпълнители, както и с творци в различни изкуства.

Местното гостоприемство, вкусните специалитети, красивите гледки, и къщите на някогашните дюлгери в архитектурния резерват Широка лъка, близостта до курорта Пампорово, предлагащ както зимни, така и летни забавления, са съчетани със спокойствието, което излъчва планината.

На разстояние по-малко от 50 километра са Девин и Баните със спа центровете си, Чепеларе с уникалните писти, Мадан и Рудозем с музеите си и природните забележителности.

Почти всяко село в Средните Родопи предлага къщи за гости, семейни хотели и механи, където туристите търсят вкуса на месните продукти от двора на домакините, приготвени по рецепти от характерната родопска кухня.

Родопските села вече са вещи и в съпътстващите услуги за туристите като конен туризъм, джип сафари, наблюдение на редки птици и защитени растения, щраусови ферми, проникване в необлагородени пещери, въжени тролеи, бране на гъби и билки, изучаване на родопски танци и песни.

Има панорамни площадки на уникални места, както и десетки туристически пътеки към трудно достъпни природни образувания. Изграждат се маршрути за алпийско катерене, площадки за пикници и изкуствени водоеми за риболов с барбекюта.

Широка лъка - духът на традициите

Село Широка лъка е архитектурен и фолклорен резерват и едно от най-посещаваните от туристи села в България. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил - двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище.

Повечето стаи са широки, с миндери до стените, а прозорците са малки. Характерна романтична атмосфера създават мостовете над Широколъшка река.

Фреските в църквата "Св. Богородица" са дело на братята Захари и Димитър Зограф. В съседство е откритото през 1888 г. килийно училище, превърнато в музей на духовността. В него е подредена експозиция от артефакти, документи и фотографии, свързани с историята на селото и ранното християнство, както и експозицията с картини на Владимир Рилски.  

Художникът е живял за кратко в родопското село и дарява богат картинен фонд.

В училището се е помещавало първото класно школо в Родопите. Негов създател е Георги Богданов. В знак на благодарност селото изгражда къща на учителя в Гайдевската махала с 22 000 лири, дарени от местните жители.

Целият комплекс около църквата и училището е паметник на културата от национално значение.

В Широка лъка е живял и капитан Петко войводa, който има паметник, а в центъра има и на Екзарх Стефан. В селото се намира Национално училище за фолклорни изкуства.

През първите дни на март в Широка лъка се провежда народният карнавал "Песпонеделник".

Смолянските езера - красиви и достъпни и през четирите сезона

Смолянските езера се намират на левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка.

Езерата са пръснати навсякъде по цялата долина до самия Смолян. Образувани са в тилни понижения на голямо свлачище, резултат от контакта между риолитните скали и подстилащите ги водоупорни палеогенни седиментни скали.

В миналото езерата са били около 20, но днес с постоянно водно огледало са 8, другите са се превърнали в блата. Най-красиви са последните 3 - Бистрото, Тревистото и Мътното езеро, което е и най-дълбоко.

Трите езера са свързани с живописна екопътека "Трите смолянски езера", по която има маркировка и указателни табели, а за кръговия маршрут са необходими около 40 минути. Голяма част от повърхността на Тревистото езеро е покрита с растителност, откъдето идва и името му. От него се открива красива панорама към Орфеевите скали и вековните смърчови гори в подножието на връх Снежанка.  

Бистрото езеро е в съседство. През лятото почти пресъхва. Мътното езеро е с надморска височина 1590 метра.

Цялата местност около Смолянските езера се слави с много силна отрицателна йонизация на въздуха, с високи параметри в UV спектъра, въздух с ниско микробно число, висока фитонцидна наситеност.

Въздухът е благодатен за хора с проблеми с белите дробове и кожата, както за здрави да прочистят дихателната си система. В района на Смолянските езера организмът се възстановява по-бързо.

Чудните мостове - каменни арки и скални мостове

Чудните мостове са скален феномен в карстовата долина на река Еркюприя на 6 километра от село Забърдо в подножието на връх Голям Персенк.

Името си Еркюприя природното чудо носи от съчетанието на турските думи "ер" - земя, и "кюприя" - мост.

Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста.

Големият е широк около 15 метра в по-широките части, дълъг почти 100 метра. Състои се от 3 арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 метра.

  Малкият мост е на 200 метра от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 метра, с обща височина 50 метра, а само на арката - 30 метра.

След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 километра.

Чудните мостове са обявени за природна забележителност през 1949 г. и са в списъка със 100-те национални туристически обекта. По скалите на естествените мостове расте известното безсмъртниче - родопската роза.

Смолянски водопад - скритата красота до къщи в града

Смолянският водопад е един от малкото у нас, който се намира в чертите на самия град. Намира се в местността Салихагова урва преди кв. "Средок".

Достъпът е възможен и през ул. "Водопад" под 101-и Алпийски полк. Хората наричали водопада Салихагова урва, защото от нея Салих ага, управлявал Среднородопието почти 50 г. през XVIII-XIX  век, раздавал правосъдие, хвърлял от високото осъдените на смърт за нравствени престъпления - блудство с мома или жена - както християни, така и мюсюлмани.

Всички са били равни. Затова именно водопадът има и историческа стойност, бил е като ешафод за наказания.

Обявен е за природна забележителност през 1968 г. Той е с пад на водата от около 20 метра. Не пресъхва дори през най-горещите дни на лятото. През зимата при много ниски температури се образуват интересни ледени фигури според пада на водата. От южната страна достъпът е по асфалтирана пътека с парапети. Около водопада има пейки, дървен мост и кът за отдих.

Каньонът на водопадите е като декор от приказка

Каньонът на водопадите се намира в началото на резервата "Сосковчето". До него се стига покрай серпантините на Еленска река, издига се нагоре към Перелик и дава възможност да се видят, както интересни горски екосистеми и различни скални образувания, така и диви кози, и защитеното от червената книга цвете родопски крем.

До каньона има екопътека, дълга около 5 километра от кв. "Средок" в Смолян. Първият водопад се нарича Ропката. Водата е издълбала дупка в скалата и оттам идва името му (ропка казват родопчани на дупка - б.а.). След него планинската вода се стича надолу и все едно, че пропада в казани. Затова така се наричат и следващите водопади - Казаните, следват ги Каскадите, Сърцето, което е подобно на едно от седемте Рилски езера. 

Падащата вода е издълбала вир в скалата, която прилича на сърце.

Общо водопадите са 46 на брой с малки и големи падове, а преброждането му е вълнуващо, защото денивелацията е около 700 м. Не всички са големи и не всички имат имена. Последният по-голям водопад от общо 10-те в редицата е и най-внушителен. Казва се Орфей, а водните му струи падат от 70 м височина. Спускащите се води наподобяват арфа. Той се счита и за най-високия водопад в Родопите. Често при слънчево време, ако се загледа човек във водния му пад, ще види дъга.

Пътеката се вие срещу течението на реката. Покрай мостчетата се редуват няколко кътчета за пикници.

Смолянската крепост пази история на върха на скала

Крепостта се намира само на няколкостотин метра от главния път, който свързва Пампорово и Смолян около отбивката за манастира "Св. Пантелеймон" в местността Торлука. Тя е консервирана и реставрирана и е разположена върху около 5 дка.

Голяма част от западната й стена използва отвесните скали на рида, които на места достигат 50 метра. Южната крепостна стена е изградена самостоятелно, без крепостни кули. Запазената й дължина е 38, а височината - 2,5 метра.  

Построена е на труднодостъпен терен с видимост във всички посоки по времето на Юстиниан I. Това е военна крепост, от която се е следило движението по Централния трансродопски път през Средните Родопи.

В хода на проучванията са установени два периода на функциониране - късноантичен (VI в.) и средновековен (XI-XIII в.).

Крепостта е част от системата крепостни съоръжения, разположени по други съседни върхове в Родопите, като тези над Подвис, Рудозем, Кошница.

От върха се открива красива гледка към югоизточните части на Смолян и красивото езеро Кирянов гьол.

Екопътеката "Невястата" е магията на Родопите в един километър

Екопътеката "Невястата" се намира в близост до Смолянската крепост и манастирския комплекс "Св. Пантелеймон" по пътя Смолян - Пампорово. Тя е с дължина километър, лесна за преминаване и предлага уникални гледки.

Обявена за природна забележителност през 1987 г.

Легенда разказва, че "Невястата" е наречена на красива смолянска девойка, поискана от влиятелен чиновник по време на Османското робство. Девойката се съгласила, като помолила преди да замине, да се качи на тези скали и за последен път да види родното място. Историята приключила трагично - момата предпочела да скочи от скалата, но не и да стане невяста на поробител.  

По екопътеката има множество парапети, панорамни площадки, беседки, пейки. От две от площадките - "Красива" и "Невероятна", се откриват прекрасни гледки към Смолян. В края на екопътеката има площадка и метално въже - алпийски тролей за спускане, но то трябва да стане с инструктор.

Има и място за катерене - Виа ферата. По време на прехода по пътеката, което отнема около половин час в едната посока, на поставки и по дърветата има десетки табла с кратки описания на животни и растения, които се срещат в околните планини.

Смилян - автентична кухня и уникални сирена

Село Смилян е едно от най-древните селища в Средните Родопи и най-голямото населено място в община Смолян.

Името на селото идва от създателите му - славянските племена смолени, които най-вероятно са се заселили през VII-VIII век. При управлението на цар Симеон смолените окончателно станали част от българската народност.

Селото е разположено на двата бряга в горното течение на река Арда и е изходна точка за десетки маршрути по течението на реката.

На входа на Смилян е единствената каменна кула на територията на община Смолян, построена в средата на XIX век. Първоначално е използвана като стражева и наблюдателна кула. През 30-те години на миналия век при посещение в района тогавашният министър-председател Андрей Ляпчев подарява австрийски часовников механизъм, който е бил монтиран на върха й, така тя вече става Часовниковата.  

Пред кулата се намира паметникът на Висарион Смоленски - духовен водач на местното население, убит жестоко от поробителите.

Задължителна туристическа атракция е сбирката "Смилянски фасул и родопски терлици". И, разбира се, най-любопитният експонат в нея е паното от смилянски бобчета, с което хората от селото се готвят да кандидатстват за рекордите на Гинес. Всеки може да се включи, като постави своята половинка от фасулено зърно.

Смилян е известен с производството на местен сорт фасул, който вирее само в този район, по-едър е и е само в три цвята, цъфти късно и се бере през септември и октомври. Той е със запазена словна марка.

В Смилян има добри хотели и четири автентични механи, в които се предлагат автентични родопски ястия. В тях може да се опитат висококачествени жълти сирена, произведени по швейцарска технология, както и млечни продукти по стари технологии - като мяхово сирене, млечен пастет, пълномаслена извара.

Пещера Ухловица- царството на дентритите

Пещера Ухловица е в местността Сините вирове край село Ухловица, на 3 км североизточно от село Могилица. Тя е сред 100-те национални туристически обекта. Получила е името си от думата "улулица"- вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата.

Ухловица е благоустроена през 1984 г. С труда на местното население нагоре по стръмния баир са били извозени на гръб или с мулета около 40 тона желязо за изграждането на стълби и парапети до нея и из подземията.

В нея се разглеждат 330 метра от общо 460. Средната температура е 10-11 градуса. Пещерата е една от най-богатите на видове образувания в България. Предизвикателство са 180 железни стъпала до входа й и 288 стъпала вътре. Тя е една от най-старите в Родопите - над 3 500 000 години.  

Впечатлява с многобройните си вторични пещерни образувания. Сред сталактитите и сталагмитите силно впечатление правят дентритите - образувания, които навяват усещането, че сме на морското дъно.

Пещерата има зала на пропастите и завършва с 4 езера, които през пролетта се пълнят с вода. Към най-голямото езеро се спускат каменните струи на Брилянтния водопад.

Пещерата дава убежище на 8 вида прилепи, 5 от които попадат сред приоритетните за опазване за цяла Европа - големият, малкият и средиземноморският подковоноси, както и трицветният и големият нощници.

Агушевите конаци - замъкът с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина

Агушевите конаци се намират в смолянското село Могилица. Те са строени през 1834 г. и градежът им продължил 20 г. Учените оприличават зданието на късна реплика на родов замък от средновековен тип и го определят като най-големия за времето си на Балканския полуостров.

Конаците са на 4 декара и представляват комплекс от 3 сгради, оградени с общ зид и кула, които му дават вид на замък. Всички сгради са с отделен двор, кладенец за вода и всичко необходимо за живот, независимо една от друга.

Строителите от средата на XIX век са направили помещение за къпане и тоалетни. В най-светлата стая с най-много прозорци била библиотеката. Там се съхранявали книги от VI-VII век. Били на персийски, арабски, старотурски. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

Смята се, че те са построени от Агуш ага. Преди него Ахъчелебийска околия (Смолянско) се управлява 40 години от Салих ага. Агуш ага го изместил, въпреки че двамата били в родствени връзки след женитбата на сина на Агуш ага - Хюсеин, и дъщерята на Салих ага - Фатме, посочва изледователят на родовата им история Светослав Духовников в "Агушевият архив".

Според данните, събрани от Дичо Узунов в книгата му "При изворите на Арда" от 1993 г., Агуш Ага идва в Могилица от сегашния смолянски кв. "Райково" след 1800 г.

През 1821 г. като бюлюкбашия в конака на Салих ага участва в потушаването на Гръцкото въстание в Халкидическия полуостров. Оттам довежда като робини 3 гъркини, за едната от които се оженил.

След смъртта на Салих ага през 1838 г. Агуш ага оглавява околията. Според Атанас Примовски "агушевци са голям и стар род, дошъл от другаде", "от рода Бостанджи баши Юсенаа, сановници на султана", които се заселили в Райково след опит за преврат.

Николай Хайтов оспорва това, като на базата на документ за прехвърляне на конак и земи в Райково между членове на фамилията прави извод, че Агушевци са "коренни българи мохамедани от Райково".

Гарга дере и пещера Голубовица - водни и алпийски приключения в скални процепи

Каньонът Гарга дере и пещерата Голубовица са места за силни усещания и с множество екстремни атракции.

Изходен пункт за тях е на около 1 километър западно от село Кошница по пътя към село Могилица край беседка, обозначена с табела. В скалистото дере по течението на река Есенска се е събрало изключително богато разнообразие на растения като родопски силивряк, йорданова камбанка, орхидеята овален тайник и разнообразни видове папрати, сред които по-рядко срещания волски език.

Маршрутът е с лека денивелация, но задължително се преминава с инструктор.

  Водач е задължителен и за пещера Голубовица, която представлява система от 4 пещери, генетично и морфоложки свързани помежду си.

Преходът предвижда умения по скално катерене и спускане с въже по 15-метров скат, свързващ входовете към пещерата. Във водната част се преодолява препятствие с двуметрова лодка без весла, тъй като няма място за гребане в теснината.

След нея има ново предизвикателство - алпийският тролей, с прелет на около 40-метрова въжена линия между двата ската на р. Есенна, на височина 20 метра над водното огледало под тролея. Времето, необходимо за обхождане на маршрута с посещение на пещерата и спускане по въжената алпийска линия, е около 3 часа.

Маршрутът е достъпен от юни до септември, тъй като през останалото време от годината влизането е много опасно през теснините.

Крепостта Калето е история, запазена на хълм

Крепостта с площ 2,5 дка е построена през VI век по времето на римския император Юстиниан I. Разположена е върху хълм с конусовиден връх на височина от 1006 метра.

Имала е контролни функции върху минаващия наблизо римски път. Районът е бил обект на археологически разкопки, от които е установено, че крепостта е била използвана на два пъти през VI и XI-XIII век.

Има външна бойна кула, потвърждаваща военно-отбранителните функции на крепостта. Стените са от ломени камъни, споени помежду си с хоросанова замазка.  

Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Смята се, че това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3 метра. Крепостта е осветена през нощта.

До крепостта се стига от основния път от Смолян за село Арда близо до село Кошница. По дървен мост се преминава над коритото на река Арда. Следва изкачване по стъпала с парапети с няколко беседки и площадки. Преминава се и през пещера Проходна, за която при проучването на крепостта са открити свидетелства и данни за използването й като скално светилище.

Момчиловата крепост, където митове и легенди оживяват

Момчиловата крепост е в землището на днешното село Градът и до него се достига с автомобил. След това се върви около 20-25 минути по маркирана пътека да стените й.

Има възможност за пешеходно изкачване от с. Подвис до крепостта. Пътеката е маркирана и започва от центъра на селото.

Момчиловата крепост има два периода на обитаване. Първият е през VI век, когато тя е построена по времето на император Юстиниан I (527-565) като част от веригата родопски крепости против варварските нашествия от север.  

Крепостта просъществува сравнително кратко време и е опожарена при славянските походи в края на V и началото на VI век. Вторият период на обитаване е средновековният. Крепостта е възстановена през ХI и функционира до нашествието на османските турци през втората половина на ХIV век.

През първата половина на ХIV в. крепостта се свързва с името на Момчил юнак, когато е предадена във владение от византийския император Йоан Кантакузин.

Най-добре запазени са останките от северната стена и порта. Установено е, че укрепителното съоръжение наследява тракийско скално светилище от края на V хил. пр.Хр. Находките от обекта са изложени в експозицията на Регионалния исторически музей.

Момчиловата крепост е осветена нощем, а през пролетно-летния сезон на върха й се прожектира аудио-визуален спектакъл - филм за живота и подвизите на Момчил юнак. Освен спектакъла има и друга интересна атракция - ковашка преса.

Пампорово и кулата на връх Снежанка

Курортният комплекс Пампорово е създаден през 1933 г. Името му произлиза от старобългарската дума "пампор", което означава керван. Разположен е в землището на две общини - Смолян и Чепеларе.

Климатът е повлиян от Средиземноморието, което допринася за ниските разлики в дневните температури.

Заобикалящите го високи върхове го пазят от ветровете и през зимата запазват снежната покривка на северните склонове на върховете Снежанка и Мургавец.

Повишената отрицателна йонизация във въздуха в района на Пампорово прави курорта подходящ за рехабилитация на респираторни заболявания, заболявания на нервната система и метаболизма.

В курорта има изградени паркове за планинско колоездене, където се провеждат ежегодни международни състезания от най-висок клас.

Общата дължина на пистите, които са с различни степени на трудност, е близо 60 км и се обслужват от множество лифтове и влекове. Те са разположени между 1926 и 1450 м надморско равнище по северните, източните и западни склонове на връх Снежанка.

На най-горната точка е посторена тв кула с обща височина 156 метра, с цилиндрична форма е и има два пръстена. На височина 93 метра е разположена панорамна тераса и сладкарница, от които се разкрива 360-градусова панорамна гледка. Достъпът до пръстена е с асансьор.

До връх Снежанка и кулата може да се стигне пеша по туристическа пътека или с един от лифтовете. Достъпът с автомобил е възможен само през топлите месеци, когато няма сняг.

Каньон Горло - мястото, където Арда се забавя и става синьо-зелена

Каньонът е оформен в тесен, но дълбок участък, където река Арда проправя пътя си между отвесни скали и забавя темпото на водите си.

Тъй като е сгушен между огромни дървета, водата има млечно син цвят и в комбинация със зеленината на горския мъх, обрасъл по скалите, създава пъстра палитра от цветове, които засищат сетивата. Короните на дърветата пък дават усещането за естествен зелен тунел. 

Каньонът е малък, но изключително красив. Предлага се и разходка с лодка по странните води на реката, която трае около 10 мин.

Природната забележителност се намира на метри под пътя Смилян - Могилица.

Върхът - стъклена площадка на скала разкрива като на длан поречието на Арда

Панорамна площадка с под от стъкло е монтирана на възвишение над село Могилица. Тя е на скален гребен, надвиснал над бездната под местността Върхът, от която се открива панорамна гледка към всички посоки.

Денивелацията от площадката до реката отдолу е 351 метра, а самата конструкция е на 1351 метра надморска височина. От нея се откриват гледки в кръг към тв кула "Снежанка" на Пампорово, най-високия връх в Родопите - Перелик, върховете Карлък, Свобода и близкия Ком. 

До площадката се стига с високопроходим автомобил и след това пеша. Разстоянието е 9 километра, които се минават за около 50 минути с високопроходима кола. От трите най-близки селища - Могилица, Арда и Горна Арда има и пешеходни пътеки.

В строежа на площадката не е използван бетон. Закрепена е здраво за скалите с анкери, специални лепила и смоли. Стоманените греди са свързани помежду си чрез заваръчни шевове. Общата дължина на площадката е 9, а светлата ширина е 1,50 метра.

Пътеката е покрита с импрегнирани талпи и със специални стъкла, които са много здрави и се използват за подове. От двете страни и челната част тя е обградена от стоманени парапети, които допълнително са укрепени и към скалите.

Близо до нея има стоманен пилон за националния флаг, както и перила покрай хребета за безопасност за туристите.

Обсерваторията "Рожен" е космическото око на България

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" е най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа и най-скъпия обект на БАН.

Обсерваторията е на 1750 метра надморска височина в Родопите на връх Рожен и на 25 км от Смолян и на 80 км от Пловдив.

Комплексът е отворен за туристи. В него учените изследват комети, астероиди, тела от Слънчевата система, звезди от нашата галактика, звездни купове, а също и извънгалактични обекти от типа на мъглявини и т.н. Годишно около 10 000 души посещават обсерваторията.  

Туристите могат да се разходят по терасата и да видят техниката, както и да надникнат през уникалните телескопи. 

Главният е двуметров и е най-големият в Югоизточна Европа - тежи 80 тона. Вторият е фотометричен, система Касагрен. Снабден е с едноканален фотометър, контролиран от компютър.

Третият телескоп е 50/70 см. През 2005 г. в Института по астрономия е разработен и построен 15 см слънчев коронограф, който сега е монтиран в слънчевата кула на "Рожен".

От това лято в обсерваторията работи нов роботизиран телескоп AZ 1500, с 1,5-метрово огледало. Наблюденията на новото съоръжение се осъществяват в напълно автоматизиран режим, без да се налага присъствието на оператор.

Паметникът Родопската Шипка

Паметникът костница на връх Средногорец, известен и като Родопската Шипка, е издигнат в памет на загиналите в боевете, довели до Освобождението от османска власт на Средните Родопи по време на Балканската война.

Тогава 21-и Средногорски полк настъпва пред основните сили на нашата армия и започва освобождението на ардинското корито. 

Командирът Владимир Серафимов не се подчинява на заповедта да отстъпи и посреща контранастъплението на османската армия по височините на Кайнадинския рид.

На 21 октомври 1912 г. в района на върха, носещ днес името Средногорец, българските войски удържат врага и така спасяват местното население от османската армия.

Около паметника е оформен малък парк. Всяка година смолянчани отбелязват 21 октомври 1912 г. - дата на епична битка, завършила с победа на българите над турците, с панихида за загиналите в боевете на връх Средногорец и за Освобождението на Родопите.

Изворите на река Арда - ручей, който пълни три язовира

Изворите на Арда - най-голямата река в Родопите, са в северното подножие на граничния с Гърция Ардин връх. Със своите 272 км дължина реката отводнява голяма част от територията на Западни Родопи и почти целите Източни Родопи.

В по-долните й течения са построени язовирите "Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград".

Изворите са над 10, но до един от тях води екопътека, която е отлично маркирана, сравнително кратка и лесна за преодоляване.

Маршрутът е около 3 км и се преодолява за час. Започва от село Билянска и минава покрай барбекю "Дядовата ряка". Маршрутът върви през девствени гори от бук и смърч.

Районът до преди три десетилетия е част от строго охраняваната гранична зона с Гърция. Десетилетията изолация е превърнала мястото в истински резерват, съхраняващ богата и разнообразна флора и фауна.

Има и друг път до изворите, който започва от село горна Арда. Самият извор е под много стар бук, а водите са ледено студени. Около него има заслон, място за барбекю и беседка.

Автор на статията

Валентин Хаджиев Валентин Хаджиев


Споделете статията

Четете още