В констативния нотариален акт, който посочва руското посолство като собственик на руската църква не са описани конкретни доказателства за това. Цитиран е крепостен акт за земята, който не е достъпен никъде и не може да се види какво всъщност удостоверява. Това означава, че собствеността на руската църква е неясна и спорна.
Това се разбира от съобщение на правосъдното министерство за проверка в Агенцията по вписванията, разпратено до медиите. В него дословно пише:
Установяването на собствеността върху руската църква изисква задълбочена проверка, анализ на нормативна уредба и документи находящи се и извън Агенция по вписванията (Държавен архив, Столична Община и др.). В този смисъл въпросът за собствеността й не е в компетентността на Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията.
След извършена проверка в Служба по вписванията - София се установи, че в Книга: Обстоятелствени проверки, Том 13, Акт № 47, Дело 2557/1997 г. от 23.07.1997 г. е вписан констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение на земята, строителство на църквата и правоприемство от Руското царско дипломатическо агентство на Посолството на Руската Федерация.
Видно от съдържанието на посочения констативен нотариален акт той е съставен по молба на посланика на Руската Федерация въз основа на крепостен акт № 11 от 07.11.1898 г.
Крепостният акт не е публично достъпен, не се съхранява в архивите на Агенция по вписванията, тъй като съгласно Закон за националния архивен фонд, Закон за съдебната власт, Наредба за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции и правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, след изтичане на срок от 100 години регистрите за гражданско и имотно състояние подлежат на предаване и държавно съхранение в отдел „Териториален архив – София.
В нотариалния акт не е описано да са представени документи и доказателства по отношение на строителството и правоприемството между Руското царско дипломатическо агентство и Посолството на Руската Федерация, завършва съобщението.
Нотариусът, подписал акта тогава, посочва, че "на основание на приложените към молбата на посланика на посолството на Руската федерация в България писмени доказателства съставя този нотариален акт, с който признава Посолството на Руската федерация за собственик по дарение на земята, строителство на църквата "Св. Николай Чудотворец" и правоприемство от Руското Царско дипломатическо агентство".
Придобиването на църквата е на база единствено крепостен акт от 1898 г., както и скица, оценка на имота и квитанция, които се изискват при всяка нотариална сделка.
Имотът по нотариален акт включва дворно място с площ 1175 кв. м и построена на това място сграда на Руската църква "Св. Николай Чудотворец".
Била е направена и т. нар. обстоятелствена проверка и е издаден въпросният нотариален акт. Нотариусът Иван Дахтеров, който я е правил през 1997 г. и чието име е старателно заличено от факсимилето, изобщо не проверява статута на руските църковни имоти у нас и изобщо не взема становище от Българската православна църква.
Констатацията на Дахтеров е само на основата на крепостния акт за земята на руската легация от 1898 г., който е само за земята, но няма как да има крепостен акт за сградата на църквата, която е вдигната през 1914 г.
Това води до извода, че документът от 1997 г. е порочен, тъй като описаните в него обстоятелства са неверни.
Детайли около проверката публикува преди дни русенският епископ Наум, според които съветското правителство през 1936 г. дарява храма на Българската православна църква (БПЦ) - въпросната църква е възникнала като храм за нуждите на руската белоемиграция.
