За кметската надпревара и трусовете в държавата - кой на какво ще заложи и как ще се позиционира и кои ще бъдат важните теми в предизборната битка. В студиото на "Референдум" по БНТ коментираха Димитър Ганев от изследователски център "Тренд", Боряна Димитрова о т "Алфа Рисърч", Елена Дариева от "Насока", Първан Симеонов от "Галъп" и Добромир Живков от "Маркет Линкс".
Когато хората мислят за местната власт, рядко мислят за парите. Виждали ли сте някои да проблематизира проблема на общинския бюджет? Когато се говори за градска среда, ние си говорим за непосредствената среда на нашия регион, каза Първан Симеонов от "Галъп". Той даде примери как вече има спорове коя улица да е пешеходна, за велоалеи и т.н. Според него от тази гледна точка в тази кампания ще се завърне и социалното говорене.
Според Димитър Ганев от "Тренд" когато става дума за малките общини, държавата им е толкова далеч, че не разчитат на нея. Общината се оказва най-големият работодател и целият бизнес разчита на обществените поръчки на общината, каза още той. По думите му в тези по-малки общини на се наблюдава феодализиране на определени общности. Държавата не може да влезе в тези общини, до степен, в която трябваше да намесят репресивните органи, за да се намесят в една община, каза още той.
На места има изключително тежки зависимости на местен бизнес, заетостта, помощите за отопление пряко зависят от местната власт и има кметове, които толкова дълго управляват, че се превръща в местни феодали. Има опити тази тенденция да бъде пречупена, заяви от своя страна пък Елена Дариева.
По-висока избирателна активност там, където са по-изравнени силите и има по-сериозна поляризация прогнозира Добромир Живков от "Маркет линкс". Предполагам, че в общините, в които има изявен лидер, да не е толкова висока. Интересно ще бъде, защото според мен битките за общинския съвет също ще са стимул на гражданите да участват в местните избори. Влизат в общините нови политически сили - в общинските съвети ще има най-сериозно пренареждане, каза още той.
Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" се съгласи, че където има ясна конкуренция, тогава участието е по-високо. И предупреди да не се подценява елемента на мажоритарността. Всяка една община е различна - всяка има свой казус. Тя прогнозира спад на местните партии и засилване на националните в местния вот, както и повече балотажи в сравнение с предишни години.
Първан Симеонов пък заяви, че политизацията на места намалява. Особено в по-малките места няма политическа среда. Няма силна местна медия, има автоцензура, връзките са лични, а не политически, изборите все повече зависят от структури и пари, каза още той. Според активността трябва да е по-висока в сравнение с парламентарните избори, защото всеки един глас трябва да бъде оползотворен. Според него само национална вълна може да смени един застоял се кмет. И даде пример с 2007 г., когато ГЕРБ побеждава на местните избори.
Балотажи ще има повече от предишни избори, защото се преплита мажоритарния с политическия елемент.
По отношение на протестите на енергитиците и миньорите, както и за споразумението, до което стигната с представителите на управляващото мнозинство днес Димитър Ганев заяви, че протести на професионални общности е имало доста през последните 30 години - нито един от тях не е свалял правителство. Елена Дариева пък прогнозира, че политическите сили, които подкрепят кабинета без съмнение ще подкрепят решението. За разлика от опозицията в парламента - БСП отказаха да присъстват на срещата, а други я определиха като фарс. "Възраждане" излязоха с позиция по въпроса, а ИТН използваха момента, така че да намесят и икономическа полиция по казуса. Смятам, че ще сме свидетели на класическото разделение партии подкрепящи управлението и тези, които не го, каза още тя.
Първан Симеонов допълни, че макар и Зелената сделка да е приета през 2018 г. светът оттогава не е същия. България има едно производство, което донякъде я прави независима. Много е сложно да обясним на хората защо ще правим нещо в името на абстракции в бъдещето, каза още той. Когато се сменяше режима в България абстракциите работеха. България какви ли не неща правеше по волята на незнайни институти. И сега нямаме насреща един посткомунистически елити, които си посипват главата с пепел, а имаме много наострени, крайно недоверчиви кум управлението си хора, всяко изследване ще ви го покаже. Отлагането трябва да е свързано с намирането на конкретни решения, добави още Симеонов.
Климатичните промени, на които ставаме свидетели, не са далечна абстракция, контрира го Добромир Живков. Това е тежък и сложен проблем, но лошото е, че подхождаме в последния момент.
Без да навлизам в експертно поле, очевидно зеленото е тенденция, което ще се случи, България няма как да избяга от това и смятам, че не трябва да се противопоставяме остро в това отношение. Но задавам един въпрос - защо едни могат, а други не могат? Защо Полша договори своите въглища до 2048 г., а България - 2038 г.? Какво направиха полските политици, които българските не успяха?
