
Промяната в образователната система в България трябва да е обща кауза на бизнеса и държавата, казва председателят на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST)
Илия Кръстев e председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), която обединява най-големите български и международни компании от сферата на изнесените бизнес услуги и технологиите.
- Г-н Кръстев, през последните години секторът на изнесените услуги и технологиите регистрираше изключително бърз темп на растеж. Как бихте оценили индустрията през 2023 г.?
- Съвсем скоро предстои да излязат официалните резултати за развитието на нашия сектор през 2022 г., където отново бележим двуцифрен ръст. Както прогнозирахме обаче, през настоящата година се наблюдава охлаждане на технологичния сектор, както на глобално, така и на национално ниво. Затова прогнозата ми за 2023 г. е ръст, но с едноцифрен процент. Причините за това са комплексни. От една страна геополитическата ситуация и множеството конфликти по света, които създават несигурност в инвеститорите. От друга това са глобалните икономически процеси – високите лихвени нива, рецесията, която вече си личи на някои големи пазари. На локално ниво обаче проблемите не са по-малко значителни. Политическа нестабилност, липса на ясна стратегия на държавата ни за развитие на приоритетни сектори, данъчна непредсказуемост и не на последно място некачествено образование при изключително ограничен пазар на труда. В дългосрочен план всичко това може да доведе до застой в развитието на технологичния сектор, а също така и да излизане на компании от българския пазар.
- AIBEST е една от Асоциациите, които не подкрепят увеличаването на максималния осигурителен праг. Като контрааргумент вашите противници дават пример с доста по-високите данъци в други държави. Как ще коментирате това?
- Тук отново ще подчертая, че държавата трябва да има ясна стратегия кои са приоритетните й сектори, как да привлича и задържа инвеститорите в тях. Знаете ли, че България е една от двете държави в ЕС, която няма поощрения и данъчни облекчения за компаниите, които са в сферата на развойната дейност? Когато се правят сравнения с по-високите данъци в други държави, трябва да се има предвид, че високотехнологичният бизнес там не заплаща тези данъци в пълния им размер. И това се дължи именно на данъчните облекчения, които им се предлагат с цел компаниите и висококвалифицирани специалисти да бъдат запазени в съответната страна. Нека не забравяме, че нашият сектор генерира висока добавена стойност за родната икономика и при нас няма нито една компания в сивия сектор. Точно обратното, средната заплата при нас е в пъти по-висока от средната за страната и всяка година ние увеличаваме приноса ни към държавния бюджет с данъците и осигуровките, които плащаме. Нещо повече, в дългосрочен план ние сме най-важната част от икономиката, която не е просто отделна индустрия, а е интегрирана във всички индустрии, които искат да са конкурентноспособни в близките години.
Затова данъчни промени в „12 без 5“, когато бюджетите на компаниите са вече затворени за следващата година, карат компаниите от нашата индустрия да са доста консервативни в инвестициите в страната ни има риск да се ориентират към други пазари, предлагащи по-добри условия за високотехнологичен бизнес.
- Преди дни излязоха резултати от престижния международен тест PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който показа задълбочаване на проблемите в качеството на българското образование. Какво може да направи бизнесът за подобряването му?
- И до момента нашата индустрия е най-големият университет в страната. Годишно компаниите ни инвестират милиони левове за допълнителни обучения и преквалификация на служителите си и потенциални такива, за да могат тези хора да отговарят на изискванията и нуждите на пазара на труда. Резултатите от последния тест на PISA са катастрофални. Какъв сигнал даваме с това на инвеститорите при положение, че имаме малък пазар на труда и некачествено образование? Само след няколко години същите тези ученици ще се влеят в пазара на труда без нужните знания и отново тежестта за тяхното обучение ще бъде на гърба на бизнеса. Повече от ясно е, че българските училища не подготвят младите хора за живота и неговите социални и икономически предизвикателства. Решението на този проблем е в цялостна реформа на българското образование във всичките му елементи – от подготовката на директори и учители, през преразглеждане на философията на учебните програми, до ефективно използване на ресурсите и управление на цялата образователна система с фокус върху резултатите. Решението на този проблем е надпартийно, бизнесът и държавата трябва да обединят усилия в името на тази кауза, защото образованието е основния инструмент за устойчивото развитие на обществото и на икономиката на страната ни.