Редките торфища в Чаирските езера показват как мъховете пазят вода, въглерод и биоразнообразие – фокус на дългосрочен проект на DEVIN и БФБ
Световният ден на околната среда ни насочва към едни от най-ценните природни екосистеми у нас и по света – торфищата. Те заемат едва 0,1% от територията на България, но изпълняват ключова за състоянието на околната среда роля – задържат в себе си огромно количество въглерод и по този начин допринасят за ограничаване на климатичните промени. Едновременно с това те са местообитание на редки растения, различни видове мъхове и са убежище за мигриращи птици.
Част от този природен феномен у нас се намира в Чаирските езера в Западните Родопи - седем водоема, разположени между селата Триград и Мугла на надморска височина от 1360 до 1460 м.
На пръв поглед Чаирите изглеждат като спокойно родопско кътче. Но под повърхността им се крие много повече. Там природата е изградила сложна жива система, която работи като архив, воден регулатор и въглеродно депо едновременно. Те съхраняват не само редки растителни видове, но и хилядолетна история, заключена в пластове си. Затова и е важно да се полагат усилия за опазването им всеки ден.
Именно заради значимостта на тези природни феномени DEVIN и Българска фондация „Биоразнообразие“ реализират съвместния дългосрочен проект „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“, насочен към опазването, възстановяването и по-доброто разбиране на уникалната природа в региона.
Как се ражда едно торфище
Торфищата се образуват бавно – в продължение на хиляди години. В основата стоят торфените мъхове, които се развиват във влажна среда и имат способността да задържат много вода. Когато растителните остатъци попаднат в такава постоянно влажна и бедна на кислород среда, те не се разграждат напълно. Вместо това започват да се напластяват и постепенно образуват торф – богат на въглерод материал, който може да остане съхранен в земята хилядолетия. Ако той бъде нарушен или осушен, част от натрупания въглерод може да се освободи обратно в атмосферата.
Торфището е своеобразен природен архив. Всеки негов слой носи история за предходни растителни общности, промени във водния режим, климатични условия и процеси, протичали далеч преди нашето време. В Чаирските езера торфеният пласт на места достига над 3,5 метра – впечатляваща дълбочина, която показва колко дълго природата е изграждала тази система (Виж инфографиката).
Най-отгоре е живият растителен слой с торфени мъхове и влаголюбива растителност. Под него се намира торфеният пласт, образуван от натрупани и частично разложени растителни остатъци. В различни части на езерото под торфа има тиня и по-уплътнени седименти, преди да се достигне минералното дъно. Между тях важна роля има водният стълб под плаващите торфени острови. Той ги поддържа влажни и им позволява да се издигат и потъват според сезонните промени във водното ниво.
Това движение е съществено за здравето на системата. Когато плаващите острови могат свободно да следват водното ниво, торфището запазва своята структура и функции. Ако обаче движението им бъде ограничено – например от прекомерно обрастване с дървета и корени – може да се наруши балансът, да се промени структурата на острова и да се ускори процесът на осушаване.
Мъховете – малките инженери на екосистемата
Макар често да остават незабелязани, мъховете са едни от най-важните организми за живота на торфищата. Те са древни растения, еволюирали преди повече от 400 милиона години, и са преживели драстични промени в климата. За разлика от растенията, които познаваме по-добре, мъховете нямат истинска коренова система и специализирани тъкани за пренасяне на вода. Те абсорбират влага и минерали през листата и стъблата си и се размножават чрез спори, а не чрез семена.
В торфищата обаче тяхната роля е много по-голяма. Торфените мъхове не само живеят в тази среда – те я създават. Със способността си да задържат вода, да влияят върху химичния състав на средата и да забавят разграждането на органичната материя, те изграждат условията, при които торфището може да съществува.
„Торфищата са уникални местообитания в няколко аспекта. На първо място – те са създадени и доминирани от торфените мъхове! Реално, торфените мъхове са същността на торфището: благодарение на способността си да модифицират водния режим и химизма на водата, те „конструират“ своето местообитание“, обяснява доц. д-р Райна Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Точно затова те могат да бъдат наречени малките инженери на екосистемата. Без тях няма торф, няма стабилна влажна среда и няма специфичните условия, от които зависи животът на редица редки и чувствителни видове.
Вода, биоразнообразие и несравнима красота
В Чаирските езера се срещат редки растителни видове, които зависят именно от тази комбинация от вода, мъхове и влажна среда. Сред тях са блатната орхидея Hammarbya paludosa, торфеният мъх Sphagnum obtusum и блатният плаун Lycopodiella inundata.
Красотата на тези местообитания не е шумна и очевидна. Тя е в детайла – в мъховите „горички“, в плаващите острови, в цветовете на торфените мъхове, които могат да варират от ярко зелено през оранжево до винено червено. Тя е и в усещането за крехкост – защото подобни системи се изграждат много бавно, но могат да бъдат разрушени сравнително лесно.
Проектът „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“, реализиран с подкрепата на DEVIN и „Извор на промяна“, насочва вниманието именно към тази скрита, но изключително важна природна система. Той показва, че опазването на околната среда не винаги започва от най-видимото. Понякога започва от мъховете, от водата под повърхността и от пластовете торф, които тихо пазят паметта на природата.
Чаирските езера ни напомнят, че природата има своите невидими герои. А за да ги опазим, първо трябва да ги разберем.
