Два са основните финансови модела за повишаване на енергийната ефективност на еднофамилните сгради
Статията е част от луксозното премиум издание BUILD TREND, което събира на едно място прогнозите на инвеститори, предприемачи , собственици на агенции за недвижими имоти, икономисти, архитекти и дизайнери, които познават сектора задълбочено и отвътре. Списанието е ориентир. За хората, които инвестират. За компаниите, които строят. За семействата, които избират жилище. За бизнеса, който търси следващата си локация. И за всички,които разбират, че средата, в която живеем и работим, вече не е само фон, а важна част от качеството на живота.
След цяло десетилетие, в което финансирането от държавата на програми за саниране на жилищни сгради беше с акцент върху огромните панелни блокове, дойде ред на еднофамилните къщи. Няма шанс за 100 процента безплатно повишаване на енергийната ефективност, но все пак за устойчиви във времето програми, които да осигурят пакет от грантове, заеми и други финансови инструменти. И най-вече за комплексно обслужване на тази сложна дейност, каквато е професионалното саниране.
В наскоро представената публично Национална стратегия за обновяване на сградния фонд, която ще бъде одобрена от ЕК и ще влезе в действие към края на 2026 г., за първи път се говори за целенасочено саниране на еднофамилни жилищни сгради. В България има над 1 милион къщи, по-голямата част от които са строени преди 1990 г., а немалко от тях са и отпреди 1970 г., когато действаха съвсем други стандарти за топлоизолация, а и цените на енергията съвсем не бяха като днешните. Къщите у нас са изключително разнообразни като тип строителство, използвани материали, начин на отопление. В центъра на София те са по-скоро изключение, а и често са паметници на културата, където намесата може да е минимална. Но в по-малките населени места и особено в селските райони къщите съставляват между 60 и 90% от жилищния сграден фонд и тяхното състояние никак не е маловажно.
Според европейските изисквания до 2030 г. жилищният фонд трябва да намали енергийното си потребление с поне 16%, като повече от половината от този напредък трябва да дойде именно от най-неефективните сгради, голяма част от които са еднофамилни. Стратегията предвижда основен източник на средства да стане Националният фонд за декарбонизация, който бе създаден миналата година към Министерството на енергетиката. Отскоро той има вече избран управителен съвет, а скоро ще бъде избран и фонд-мениджър – фирма, която да управлява изразходването на средствата.
В този фонд от догодина ще се събират част от приходите от търговията с емисии, а засега е сигурно, че ще оперира с предвидените още миналата година 2,5 млрд. лева за продължаване на националната програма за саниране, чийто първи етап започна още през 2016 г. По-нататък във фонда ще влизат и всички европейски средства, предвидени за енергийно обновяване на сградния фонд. Засега са известни два от донорите - Фондът за справедлив преход, който обаче финансира предимно жилищни блокове, и то в трите въглищни региона, Стара Загора, Кюстендил и Перник. И Социалният климатичен фонд, който предвижда за саниране на жилища да се дадат общо 768 млн. евро - 568 млн. евро за блокове и 200 млн. евро за еднофамилни къщи, като при тях предимство ще имат хората, които получават енергийни помощи.
Как ще действа декарбонизационният фонд?
Преди всичко той ще работи, като гарантира пред банките отпускането на потребителски кредити на хората, които ще подобрят топлоизолацията или ще вложат пари за нови източници на енергия. Гаранцията ще покрива разликата между 1% лихва, която ще изплаща клиентът, и пазарната лихва по потребителските кредити. Към момента средната пазарна лихва е 9,05%, а ГПР-то - 9,37%. Освен това фондът трябва да отпуска и известна част от сумата като грант. Най-големият спор до окончателното приемане на стратегията е какъв да е този дял.
Реалностите не позволяват безвъзмездните средства
да са над 30% от необходимата сума, защото санирането е скъпо начинание и парите трябва да стигнат до колкото се може повече обекти, за да има ефект и да се изпълнят целите на стратегията. Но и в никакъв случай този дял няма да мине над 50%. Проблемът всъщност е сериозен, защото санирането освен скъпо е и комплексно начинание. Има много голямо значение какво точно се цели и само професионалист след дълги изчисления би могъл да каже какъв е шансът енергийното потребление на къщата да бъде намалено с определен процент и най-вече колко пари са нужни за всеки процент. И ако панелните блокове у нас, бяха общо, взето определен брой типове, при къщите разнообразието е твърде голямо и трябва да се мисли предварително за съвместимостта при материалите. Например в Англия в продължение на няколко години е действала програма за саниране на стари къщи с гредоред. При което външната изолация е била от стиропор, което впоследствие до такава степен е повишило влагата в сградите, че се е стигнало до засягане на конструктивната устойчивост. Друг финансов инструмент, предвиден в стратегията, са ЕСКО договорите, които и сега съществуват, но се използват рядко, защото са по-подходящи за сгради с един собственик. Те се наричат „договори с гарантиран резултат". При тях банките отпускат кредит, чиято лихва също е ниска, защото ще се финансира от декарбонизационния фонд. Изплащането на заема обаче става с парите, които гарантирано са спестени от енергийните разходи. Например ако сега една къща харчи за отопление и охлаждане средно по 500 евро месечно, а след санирането този разход падне на 250 евро, остатъкът до 500 евро служи за изплащане на заема. Но ЕСКО договорите са дори по-сложни за изпълнение от простото съчетаване на грант с нисколихвен заем, защото енергийната консумация трябва да се измери много точно преди и след топлоизолирането, тъй като резултатите на практика се залагат пред банката. Подобно обследване на къщата се прави по специална методика, и то не просто от квалифицирани експерти – те трябва да имат специален лиценз, за да извършват тази дейност, както и да предложат конкретни мерки за повишаване на енергийната ефективност.
За да се ориентират хората по-лесно в сложната материя, стратегията предвижда да се създадат т.нар. one stop shop първоначално във всеки областен град, а след това и по общини. Това са центрове, в които на едно място ще бъдат събрани специалисти, които да помагат на хората да попълват документи и да кандидатстват за средства, да им помагат да се ориентират при избора на експерти за обследването на сградите и на строителни фирми за извършване на ремонтите. В тях ще има и изнесени работни места на банките. Стратегията предвижда такива one stop shop да има на всеки 80 хиляди души население, но това ще бъде постигнато на по-късен етап. Засега със сигурност те ще действат на ниво областен град.
Чуждите примери
В Европа действат различни програми и модели за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради. Един от най-разпространените е възникналият първоначално в Нидерландия и Франция модел Net Zero, при който съществуващи къщи се превръщат в сгради с нулево енергийно потребление. Използва се индустриализиран подход – цели фасади и покриви – често с вградени в тях соларни панели, се произвеждат предварително в заводи и се монтират върху сградата като втора кожа. Оттам този модел се е разпространил и във Великобритания, САЩ и Канада. През 2020 г. полското правителство създаде програмата Clean Air, чиято цел е по-скоро да подмени стари отоплителни уреди на твърдо гориво и допълнително да топлоизолира фасадите на къщи. Предвижда над 100 милиарда полски злоти (около 22 млрд. евро) до 2029 г., като в обновената ѝ версия вече се включват и субсидии за домакинства с ниски доходи. В Белгия от близо 30 години действа организацията Onesto, която помага по-скоро със специалисти не само за санирането, а и за закупуването на първо жилище за хора с по-ограничени доходи. Експертите осигуряват преференциално кредитиране и технически съпътстват домакинството през целия ремонт, докато сградата достигне необходимите държавни стандарти за енергиен клас. Моделът, използван в литовската столица Вилнюс, също е с фокус върху техническата подкрепа, като домакинствата биват облекчени с около 25% от общите разходи именно чрез тази безвъзмездна помощ. Толкова струват подготовката на документацията, консултациите и управлението на проектите и тази помощ освобождава домакинствата от необходимостта сами да движат сложните инженерни и административни процедури.
Може да намерите „BUILD TREND" на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02/942 2088
