Защо Радев и правителството мълчат, попита опозицията и поиска КСНС. Няма нужда, отговори им Витанов
Ден след като германското правителство обвини Русия за атаката с дрон на гражданското летище в Лайпциг, станала в началото на август, скандалът се прехвърли на политическата сцена в България. Причината - няма официална позиция на българския премиер или правителството, а външното ни министерство пусна само 3 изречения в социалната мрежа “Екс”. Лаконичността на реакцията и нейното забавяне предизвика остри коментари на опозицията в парламента, която поиска дори свикване на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.
Скандалът се разразява 40 дни след инцидента. На 4 август на гражданското летище в Лайпциг беше открит и обезвреден дрон, който се оказа натоварен с експлозиви. Той беше намерен в близост до украински товарен самолет, собственост на фирмата “Антонов”.
Служител на летището е подал сигнал за дрона, което доведе до временно спиране на полетите. Впоследствие бяха извикани специалисти да обезвредят експлозивите с робот сапьор. Малко след това втори дрон се сблъска със самолет близо до аерогарата, която е главен товарен център на източната федерална провинция Саксония.
“Взети заедно, полицейските разследвания, моделът на атаката и разузнавателните данни доказват руска отговорност за опита за атака на летище Лайпциг”, заяви вътрешният министър на федералната република Александър Добринт във вторник. Той обяви, че опитът за атака е следвал
добре познатата схема на руските хибридни операции в Европа
и се предполага, че страната му отново ще бъде мишена в даден момент.
Германците си измислят доказателства, за да набедят Москва, отхвърли всички обвинения обаче руският президент Владимир Путин във вторник. А руското посолство в Берлин определи твърденията срещу Русия като абсурдни.
Междувременно острата реакция на Германия спрямо Русия още във вторник бе подкрепена от десетки евролидери, но не и от България.
Рано сутринта в сряда от МВнР заявиха в “Екс”, че България изразява солидарност с Германия. От ведомството определиха хибридните атаки срещу партньори и съюзници като недопустими. А страната ни ще продължи да подкрепя решителните и координирани усилия за противодействие на заплахите и гарантиране на общата сигурност в ЕС и НАТО, категорични са оттам. За разлика от други европейски страни обаче, родното МВнР не споменава конкретно Русия.
Въпреки поста на Външно, опозицията остро критикува правителството и премиера Румен Радев, че не е заявил лично подкрепа
“от страх да спомене Кремъл и Путин”
Радев да спре да се крие зад несъществуващи теми и да каже какво мисли България за сигурността тук и в цяла Европа, призова бившият външен министър от ГЕРБ Георг Георгиев. “Заплахите са видими, а това, че нашата глава е дълбоко в политическия пясък, няма да ни спаси, когато те дойдат и до нас”, каза той.
Според него реакцията на Германия няма да остане само политическа и вероятно ще бъде искана ясна позиция от целия ЕС. “Тогава България ще трябва да каже за или против, или за пореден път ще пристъпим към дерогация на сенчести олигарси и съмнителни бизнесмени, под претекст, че са важни за националната ни сигурност”, заяви Георгиев.
Той призова правителството да спре с тези “финтове и лупинги”, защото постепенно “изпадаме в миманса на международните отношения и застрашаваме репутацията на държавата”.
“Докато Русия опитва да извърши атентат в Германия, България се занимава с това
да извади спортния министър на Русия от санкционния списък”,
заяви съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев.
А зам.-шефът на ПП Николай Денков не виждал никаква реакция как България ще се защити от рисковете. “Управляващите продължават да се правят на ни чули, ни видели, ни разбрали”, каза експремиерът.
Президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), поиска Христо Гаджев от ГЕРБ. С такъв призив излязоха по-късно и от ПП и ДБ.
Свикването на спешен КСНС не е нужно, контрира обаче шефът на групата на “Прогресивна България” Петър Витанов. От думите му стана ясно, че официално
България няма да посочи Москва като виновна за хибридните атаки
над Германия или поне не, докато немското разследване не приключи с окончателно становище, че провокациите са руски. “Засега са само подозрения, бих изчакал окончателните резултати от немското разследване, защото неведнъж те се разминават с първоначалните подозрения. Визирам “Северен поток”. Докато има война, за съжаление, непрекъснато ще ставаме свидетели на подобни проблеми”, заяви Витанов.
За разлика от българското правителство, Европа изрази мощна подкрепа за Германия и нейната национална сигурност, а действията на Москва осъди недвусмислено.
Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че опитът за атака с дрон от Русия е имал всички белези на държавно спонсориран тероризъм. Инцидентът трябвало да послужи като сигнал за събуждане за онези страни, които отлагат по-нататъшни санкции срещу Русия. “Ако искаме да сложим край на тази война, всички трябва да съсредоточим усилията си, да я изведем на ново ниво”, каза тя.
Според шефа на НАТО Марк Рюте пък
Москва става все по-безразсъдна в действията си
“Видяхме повече дронове и ракети, пресичащи нашето въздушно пространство по източния ни фланг, което създава повишен риск. Наблюдавахме увеличение на злонамерените дейности, насочени директно към нашата територия, независимо дали става дума за пожари във фабрики, произвеждащи отбранително оборудване за Украйна, или дори руската хибридна атака в Лайпциг”, обясни той.
Единството на Европа е непоклатимо и Русия греши, ако си мисли, че съюзните държави ще останат разделени от нейните заплахи или възпрепятствани да подкрепят Украйна.
Според шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен опитът за атака в Лайпциг се вписва в по-широк модел на все по-опасни инциденти. “Трябва да се активизираме, а това означава да сме готови да реагираме по-бързо и по-добре на безразсъдството на Русия”, призова тя.
Френският президент Еманюел Макрон публично подкрепи нови санкции срещу Москва.
