Финансовият министър Владислав Горанов е силно недоволен от Върховния административен съд заради това, което се случи на последното заседание по делото за фалита на КТБ и отлагането му чак за февруари. "През това време из София обикалят едни хора и правят едни сделки, с които накрая за държавата няма да остане нищо от масата на несъстоятелността", възмущава се той на правителственото заседание днес според публикувана стенограма.
Ето стенограмата:
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Искам да коментирам някои случващи се в последните дни събития, свързани с тази независима от другите власти съдебна власт, и фискалните или по-скоро обществените измерения на начина, по който тя работи.
На 15-ти Върховният административен съд в тричленен състав заседава по делото за отнемане на лиценза на КТБ. Това е административно дело по акта на БНБ за отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка. Върховният административен съд за пръв път от доста години насам и без предварително да уведоми БНБ преценява, че процесуалният представител на Българската народна банка не е надлежно упълномощен, тъй като той е упълномощен от управителя на БНБ, а не от Управителния съвет. Вероятно съдът има аргументи и аз не мога да ги преценявам, защото не ми е работа, но беше добре, както в член 8 на Конституцията е записано, че властите са разделени, но си взаимодействат, да бъдат така добри да се обадят административните съдии или някой от административните служители на БНБ и да ги предупредят, че имат съображения относно оправомощаването на представителите на БНБ, които да защитят позицията на този орган на държавата в това административно производство.
На заседанието се случва така, че без предварително да са уведомени, съдиите казват: „БНБ няма да се изказва в това заседание и да защитава тези, защото вашият представител не е надлежно упълномощен“.
По-интересното нещо, което се случва, е това, че съдът в същото заседание изведнъж разбира, че не е поканил КТБ, квесторите на КТБ не са поканени на това заседание. Независимо, че БНБ надлежно е уведомило съда по жалбата, внесена от акционери, за която е спорно въобще дали е допустима като такава, защото акционерите не са страна в това административно производство, но по интересно е, че Върховният административен съд въобще не кани КТБ и на самото заседание изведнъж разбира, че не е поканил КТБ. И се получава, че в едно административно производство едната страна я отстраняваш, а другата не я каниш и взимаш решение. И какво решение взимаш – да отложиш. И то не да отложиш за утре, за други ден, за след седмица, за Коледа, така както ние в парламента, за да има стабилност в държавата ще гласуваме бюджета до среднощ и в събота, и в неделя, решава Върховният административен съд, че ще отложи решаването на съдбата на КТБ до 9 февруари. 45 работни дни! През това време из София обикалят едни хора и правят едни сделки, с които накрая за държавата няма да остане нищо от масата на несъстоятелността.
Не е ли редно тази власт да работи по-интензивно и да се съобрази с обществения интерес и да насрочи това дело не за 9 февруари, ако може да е за 22 декември, примерно, една седмица след 15 декември.
Днес ще видите една много интересна статия във в. „Труд“, която показва как масата на несъстоятелността на КТБ се уврежда ежедневно.
Защо го казвам? Аз съм финансовият министър на тази държава по решение Ваше, господин премиер, и, разбира се, подкрепено от парламента, и не мога да остана безучастен, когато държавата дава два милиарда пари на данъкоплатците на Фонда за гарантиране на влоговете и тя няма механизми, няма инструмент, няма способност да спаси с легални механизми интереса на хората, така че да може една евентуална бъдеща несъстоятелност да има своя смисъл, да има маса на тази несъстоятелност, да не се получи така, че КТБ се повтаря втори път.
Не знам каква позиция можем да заемем ние като изпълнителна власт, но това ми е коментарът по съдебната реформа, господин премиер.
Благодаря ви.
БОЙКО БОРИСОВ: Ние бяхме така любезни да преведем парите, допълнителните, по бюджета на съдебната система и те бяха така любезни да си ги раздадат за бонуси. А вие ще казвате, че тя е независима и правителството си е свършило ангажимента да я финансира. А именно затова се прави тази съдебна реформа, защото, господин Горанов, аз разбирам това, което казвате, защото аз лично съм се възмутил онзи ден, милиарди, до снощи близо два милиарда и осемстотин милиона са изстреляни по посока изплащането на депозитите в тази банка. Перфектна работа и на банките, и на Министерството на финансите, няма опашки, няма нищо, на МВР организация, няма грабежи, да чукна на дърво, няма кражби. Свършихме си работата така, както пише в художествената литература.
Затова с такова желание хората очакват и с такава подкрепа се ползва нашият правосъден министър в случая от всички нас за тази реформа, защото това е точно така. Все едно имаме две паралелни държави. Има ли по-важно, при положение, че държавата в момента милиарди изстрелва, за да спаси съдби на хора, за да си получат минималните или депозитите, които са си на правили? Няма. Чак февруари! През това време какво се случва вътре в банката? И аз, за Ваше успокоение, господин Горанов, вчера разговарях с главния прокурор и го помолих да вземат някакви мерки. Имам информация, че вътре продължават с имотите да се разпореждат по начин, по който ние само плащаме сметката и продължаваме да плащаме. Аз не виждам защо. Това, не знам дали е възможно, коментирам на глас, ако не, господин Иванов, ме спрете, но на Висш съдебен съвет не може ли да се попита? В края на краищата всичко това – този Висш съдебен съвет, тези съдии, тези прокурори, всички които сте там, ти като председателстващ, нали все пак ви интересува, че държавата изнемогва в желанието си и прави дългове държавата, огромни дългове в момента взимаме, за да спасяваме хора, и как спят спокойно – до 9 февруари да не се гледа това толкова жизнено важно дело. Просто най-колегиално, никой не нападаме, изрично просто да го поставите. В края на краищата, това също са българи, които би трябвало…
Аз не им казвам как да го решат, аз не казвам грешно или право, но не може ли да се съкрати този срок, или ако нещо неправилно са призовани, дали няма орган – инспекторат или вие ще кажете, който да попита „Извинявайте, господин или госпожа съдия“... Така както френският посланик излезе и попита. Понеже е френският посланик, ние всички подкрепихме и казахме „Да“ и си замълчахме. Но ето в случая пита финансовият министър – когато ние полагаме такива усилия, дали не може да се запита чисто професионално, когато следва такова тежко дело – отнемане на лиценз за нещо, за което милиарди отиват, дали не би трябвало, не казвам че не е – с големи букви казвам, че не е, но не би ли трябвало по-внимателно да се подготви едно такова дело при вероятността да се отложи след това чак за февруари? Сега сме декември! Цялата си доброта в момента искам да изкажа, но когато заверяваме платежни за по един милиард плащания, повярвайте ми, те дори във финансите не са виждали такива неща. Платежни нареждания за два милиарда, Иванов, и в същото време отлагаме да е догодина февруари.
Най-приятелски! Как да го кажа, за да не обидя някого, да не се почувства засегнат…
ХРИСТО ИВАНОВ: Това, което ще кажа тук, господин премиер, е, че въпросите относно организирането на правосъдието, това как се организира администрирането на процеса, са напълно легитимни. Те не са въпроси по съществото на делото. В този смисъл нито въпросите, които господин Горанов, нито въпросите, които Вие повдигате, са неуместни или нямат място.
Аз с конкретната ситуация не съм запознат, в този смисъл сега ще се въздържа от коментари, но това, което е възможно да направим, ще го проучим и ще ви докладвам с господин Горанов за това.
БОЙКО БОРИСОВ: Вучков?
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Исках да кажа, че министърът едва ли точно може да отговори по конкретно съдебно производство как се развива то, защото има разделение на властите. Искам да напомня, че има вероятно и много други институции, включително от изпълнителната власт, които носят някаква отговорност за това, което се случи с КТБ. Ние на няколко заседания на Министерски съвет преведохме, Владислав Горанов ще каже точно колко милиарда от българския данъкоплатец, а тук се борим с министъра на отбраната за по десет, двадесет милиона лева, ако може да ни се увеличи бюджетът. Споменавам го и в контекста на бюджетната процедура, която тече в момента.
Бюрото за финансово разузнаване е към Държавна агенция „Национална сигурност“ и трябва да кажем някой все пак ще понесе ли отговорност за това, което се случи, или по стара българска традиция – пито-платено. Всички българи плащаме, че някой не си е свършил работата. Искам да напомня какви са бюджетите на някои структури за сигурност в България. За ДАНС за догодина са предвидени 110 милиона лева, Държавна агенция „Технически операции“ – 42 или 43 милиона лева. Абсолютно неясно е как се определят тези бюджети на фона на бюджетите, които се определят за МВР и за МО, при положение, че там работят много повече хора. Тоест, мисля, че е време и някой да помисли за отговорност на службите, които са проспали тази голяма далавера, наречена Корпоративна търговска банка, и просто не можем така с лека ръка да подминаваме харченето на милиарди левове по този повод, без да си зададем тези въпроси.
БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм възложил да ми се направи справка, а доколкото знам и в парламента комисията ще има изслушване по действията или бездействията на структурите на МВР, съответно и на ДАНС и на други органи към тях в тази ситуация.
Аз в случая само искам да помоля да се види как нещо толкова важно би могло да се разгледа, след като са технически били пропуските, ако са технически, в по-скоро време, защото това касае огромни пари, които държавата харчи.
Това е, аз не се меся в делото, не коментирам правилно или не, въпрос на усещане и на разбиране.
