По време на 31-ата българска антарктическа експедиция бяха огледани трите основни водоизточника, от които да може да се черпи вода за водоснабдяване на сградния комплекс на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Това отбеляза в интервю за БТА доц. д-р инж. Борис Цанков, зам.-ректор по развитие и информационни технологии в Университета по архитектура, строителство и геодезия и преподавател в катедра “Хидравлика и хидрология” и участник в експедицията като специалист по хидросъоръжения. Непрекъснато водоснабдяване в базата, каквото към момента липсва, е една от приоритетните цели пред родната антарктическа мисия.
„Възнамеряваме да захраним настоящите сгради и новостроящия се лабораторен комплекс от съществуващо водоснабдяване, което черпи вода от близкия ледник чрез сифонен водопровод. Трасето ще отведе водата до резервоар на площадката на лабораторния комплекс, разположен на по-ниска кота от водното ниво на сегашното водовземане. Това означава, че водата ще може да бъде отведена до лабораторията гравитачно“, обясни доц. д-р инж. Цанков, допълвайки, че вода ще тече в базата през цялото денонощие, което ще осигури и защита от замръзване. Ако част от водата в резервоара прелее, ще се оттича към океана, заяви той.
Като аварийно захранване се предвижда да се изпомпва вода от хранилище с бент до новия резервоар и оттам отново гравитачно водата да се спуска към сградния фонд. Отделно се предвижда всяка една от сградите да има свой собствен водоем с обем от около 5-6 кубически метра, за да може да се осигури вода в комплекса в случаите, когато температурите паднат под нулата и водовземането замръзне. За новата лаборатория се предвижда резервоар от около 30 кубически метра и, събирайки ги с останалите 15-20 кубически метра, в случай на замръзване комплексът ще разполага с воден запас, достатъчен за около седмица до десет дни, за да осигури нормалния живот и работата в „Св. Климент Охридски“, сподели инж. Цанков.
„Тъй като не можем да предвидим живота на водоизточниците – доколко те ще бъдат устойчиви във времето, засега като устойчиво ни се вижда единствено езерото Тодорини бузи. Оттам ще прехвърлим вода като пълнеща деривация на долните съоръжения, но това ще стане на по-късен етап – в следващите 2-3 години“, отбеляза той.
„Има още един вариант на водовземане, но той все още подлежи на обследване. Това е обезсоляването на океанска вода. При такъв случай на брега би се направил сондаж, който да бъде захранван от дренирани океански води, които да се подават в инсталация за обратна осмоза и последващо обезсоляване“, предупреди инж. Цанков.
Предизвикателството за изграждането на водоснабдителна система е неравният терен около българската база. „Трябва да се трасира на терен. Трудно би могло да се проектира трасе на карта и по карта да бъде ситуирано. Полагането е повърхностно – чрез шпилки и скоби върху терена, който е съставен от напукани скали и различни по вид и размер камъни. Шпилките трудно се забиват на места – чрез опити трябва да се установи къде съответната опора ще влезе здраво в терена. Неустойчивата земна маса също трябва да бъде избегната, например трасирането през ледници, тъй като те се движат. Именно затова трасирането може да стане само на терен“, обясни специалистът.
В рамките на 31-ата експедиция пробно беше положен и 100-метров тръбопровод, за да се провери в какво състояние ще бъде намерен след антарктическата зима, как ветровете и снегонавяванията са повлияли на трасето. „При следващата експедиция подновяваме работа с поставянето на нови полиетиленови тръби към съществуващия сграден фонд на базата и пускането на трасе до бъдещия резервоар на строящия се лабораторен комплекс“, допълни инж. Цанков.