Бащите, които не се прибират у дома за вечеря със семейството си, може да се окажат след време с по-зле възпитани деца, сочи проучване на университет в САЩ, цитирано от "Дейли мейл", съобщи БТА.
Американски изследователи са разгледали повече от 1400 семейни двойки с 2-годишни деца, като са изчислили колко вечери седмично детето се е хранило с майка си, а също и с баща си. След това, когато детето било на четири или пет години, те задали на родителите въпроси за поведението му, като например дали има изблици на гняв и дали споделя с тях проблемите си. Малчуганите, които са вечеряли по-рядко с баща си, са имали по-лошо поведение в по-напреднала възраст, установили учените. Това е било така, дори ако те са вечеряли с майка си всеки ден - което предполага, че е най-добре на трапезата да присъстват и двамата родители.
Сехуай Цзю, ръководител на проучването от Университета на Илинойс, каза: „По време на семейното хранене децата се учат, като наблюдават как възрастните споделят храната, взаимодействат помежду си, водят разговори и осъществяват контакт с очите. Това е уникален ежедневен опит, който може да им помогне да се научат как да общуват и да се държат в обществото“.
„Тези резултати показват, че е важно цялото семейство да се събере около масата, тъй като бащите, както и майките, носят важни и уникални качества“, допълва тя.
Проучването, публикувано в „Джърнъл ъв фемили сайколъджи“, установява, че децата, които на 2-годишна възраст са вечеряли по-рядко с майка си - може би вместо това са се хранили с друг член на семейството или с детегледачка - са се държали по-зле и в по-напреднала възраст. Дори само един ден в седмицата, в който бащата или майката са липсвали на масата за вечеря, се оказал категорично свързан с по-лошо поведение в детството.
Установено е, че бащите, които са недоволни от работата и финансовото си положение, по-рядко вечерят със семейството си. Това се дължи на факта, че мъжете, които не са доволни от работата си, може да нямат достатъчно енергия или мотивация да се приберат вкъщи за вечеря с детето си. Когато бащите са били по-неудовлетворени от работата, майките по-често са вечеряли сами с детето си. Това показва, че жените се опитват да компенсират стресираните бащи, като заемат тяхното място на масата за вечеря.
Резултатите обаче сочат, че дори когато майките са на масата за вечеря, децата могат да страдат поради отсъствието на бащата. Независимо от това колко често жените са се хранили вечер с малчугана си, поведението на детето е било по-лошо, ако баща му е вечерял с него рядко.
Проучването установява също, че жените, които са недоволни от работата и финансовото си положение, имат повече деца с лошо поведение - може би защото са по-уморени и по-малко емоционално ангажирани с потомството си. За разлика обаче от бащите, при майките не е имало по-малка вероятност да вечерят с детето си, ако са били недоволни от работата си.
Очевидното значение на присъствието на родителите по време на хранене се наблюдава дори след като изследователите вземат предвид участието на майките и бащите в живота на децата си като цяло, например по време на лягане и къпане.
Авторите на изследването стигат до следния извод: „Възможно е родителите, които са в състояние да поддържат семейните порядки по време на хранене въпреки стреса, свързан с работата, да имат по-добри граници между работата и семейството и по-голям капацитет за регулиране на стреса“.
Д-р Карен Крамер, старши автор на изследването от Университета на Илинойс, добавя нов щрих: „Времето за вечеря за малките деца обикновено е около пет или шест часа следобед, но очакването родителите да се прибират рано през деня не съответства на това да бъдат идеални в професията си“.
Политически инициативи, които да помогнат за осигуряване на работна среда и обществена подкрепа, улесняващи времето за хранене на семейството, биха били важни и полезни, смятат учените.
