Тютюнът няма да убие ЕС, но акцизната война може, предупреждават експерти.
Докато Европейският съюз подготвя следващия си дългосрочен бюджет, една от най-взривоопасните, но тихо подготвяни инициативи в Брюксел няма нищо общо със сигурността, климата или миграцията – а с тютюна, пише изданието еurepoter.co и коментира, че в Брюксел се готвят за пожар:
"Предложението за общ тютюнев акциз е не просто здравна мярка. То е тест за бъдещето на Европа – колко контрол трябва да има Брюксел върху приходите, регулациите и личните избори на гражданите? Ще включва ли проектът изключения, гъвкавост или споделяне на приходите, за да убеди скептичните държави? Или ще бъде блокиран, преди да стигне до пленарна зала?"
Според изтекъл документ, скрит в доклад до германския Бундестаг, Европейската комисия планира да въведе акциз върху тютюневите изделия като нов „собствен ресурс“ за финансиране на бюджета на ЕС. Става дума за планове, при които акциза върху цигарите ще се увеличи със 139%., насипният тютюн – с 258%, а нови, сериозни данъци да обхванат електронните цигари, нагреваемия тютюн и никотиновите паучове.
Идеята е тези приходи да послужат като така наречени „собствени ресурси“ в бюджета на ЕС. Такива постъпления досега традиционно идваха от ДДС, мита и преки вноски от страните членки. Отскоро обаче Брюксел все по-често търси нови източници, като например въведената през 2021 г. такса върху нерециклираните пластмасови отпадъци. А сега, изглежда, е открил и още една сигурна касичка – тютюнът.
Европа е на кръстопът: ще се поучи ли от успешните примери или ще продължи със стари, неуспешни подходи?
Докато Швеция, Чехия и Гърция намаляват пушенето, подкрепяйки по-безопасни алтернативи, Брюксел продължава да се придържа към забрани, високи данъци и остаряла догма. Време е ЕС да се довери на доказателствата, а не на страха, и да помогне на пушачите да откажат цигарите чрез политики за намаляване на вредата, а не чрез наказания, пише и изданието theparliamentmagazine.eu, като цитира Майкъл Ландл, директор на Световния алианс на вейпърите (World Vapers’ Alliance).
Поддръжниците на реформата твърдят, че ЕС има морално задължение да пази здравето на гражданите. Тютюнът все още е водещата причина за предотвратима смърт в ЕС – близо 700 000 души годишно. Данъчната тежест е доказан метод за намаляване на потреблението, особено сред младите.
Критиците обаче смятат, че предложеният подход е прекалено общ. Никотиновите продукти като снус или вейпове са значително по-малко вредни от традиционните цигари. Облагането им по същия начин може да навреди на усилията за намаляване на вредата.
Победителите в борбата с тютюна не са в Брюксел
Иронично, докато ЕК предлага шоков „удар“ върху алтернативните продукти, три държави – Швеция, Чехия и Гърция – бяха отличени от Световния алианс на вейпърите с наградата “Champions of Change” за постижения в намаляването на пушенето чрез подкрепа на по-безопасни алтернативи.
Швеция вече официално е първата “бездимна” страна в света – с едва 4.5% активни пушачи, пет пъти под средното за ЕС. Това е постигнато не чрез забрани, а с насърчаване на продукти като снус, вейп и никотинови паучове.
Чехия отчита спад от 23% в тютюнопушенето за три години, след като предоставя на гражданите достъп до алтернативи без свръхрегулации.
Гърция бележи 14% намаление след като поставя редуцирането на вредата в центъра на здравната си стратегия.
Вместо да се поучи от тези успехи, ръководството на ЕС сякаш умишлено ги игнорира. Брюксел продължава да залага на забрани, по-високи данъци и рестрикции, които се провалят от десетилетия, аргументира се още директорът на Световния алианс на вейпърите.
Швеция отвръща: „Недопустимо“
Страната се гордее с най-ниските нива на тютюнопушене в ЕС (4.5%) и с намалени нива на свързани с тютюна заболявания. Затова Стокхолм безапелационно заявява, че предложението на ЕК застрашава уникалното ѝ предимство, което е постигнала чрез снуса и подкопава националния данъчен суверенитет, коментира и euractiv.com.
Министърът на финансите на Швеция, Елизабет Свантесон, остро се противопостави на предложението на ЕС да използва приходи от по-високи акцизи върху тютюна, за да подпомогне финансирането на следващия дългосрочен бюджет на блока, като го нарече „напълно неприемливо“. Свантесон вече е обсъдила темата с еврокомисаря по данъчните въпроси Вопке Хукстра и заяви, че „ще продължи да се бори за шведския снус“.
Стратегическа грешка с европейски мащаб
Критиците предупреждават, че подходът е прекалено опростен и не е само финансов. Ако всички никотинови продукти се третират еднакво, включително и тези с по-нисък здравен риск, това може да саботира усилията за отказване от тютюна. В най-лошия случай – ще накаже потребителите, които вече са избрали по-безопасни алтернативи, и ще засили контрабандата.
Според експерти като Бенгт Виберг от организацията EUforSnus, приравняването на всички никотинови продукти към цигарите ще убие иновациите в сферата на намаляване на вредата и ще тласне част от потребителите обратно към пушене.
Дори в Европейския парламент има призиви за по-гъвкав подход, който отчита реалната вреда от различните продукти.
Въпреки това от страна на Комисията все още няма официален коментар. Говорител на ЕК отговаря на въпрос на EU Reporter, че „няма какво да споделим към момента“ относно включването на тютюневи налози в новите „собствени ресурси“.
Референдум за Европа?
Този спор далеч надхвърля здравната политика. За някои държави, като Швеция, Италия, Румъния и Гърция, това е битка за данъчен суверенитет. Те възразяват срещу разширяване на правомощията на ЕС в сфера, по традиция запазена за националните правителства.
Предложението за общоевропейски акциз върху никотина се очертава като тест за бъдещето на Съюза: дали Брюксел ще наложи централизиран подход, или ще позволи на държавите членки да запазят свободата да избират собствения си път в борбата с тютюна.
В крайна сметка предложението на Европейската комисия да използва акцизите върху тютюневи и никотинови изделия като нов „собствен ресурс“ за финансиране на бюджета далеч надхвърля рамките на здравната политика. То поставя на масата фундаментални въпроси за бъдещето на ЕС – за границите на националния суверенитет, за ефективността на публичната политика, за правото на страните да прилагат собствени стратегии за намаляване на вредите. Докато едни виждат в този план справедлив и необходим ход към обща здравна и финансова отговорност, други го възприемат като централизирана намеса, която пренебрегва местния контекст и застрашава работещи национални модели. Този дебат няма да е само за цигари, вейпове и данъци – той ще е изпитание за посоката, в която Европа иска да върви.
