България и Швеция: сходна статистика, а две напълно различни истории

Последните данни на Евростат (Еurostat) от 5 август поставиха България на първо място по ежедневна употреба на тютюневи и никотинови изделия - 26,3%. Поредно неприятно напомняне, но никаква изненада. В "24 часа", както и повечето медии у нас, отразихме новата евростатистика с подобаващи заглавия за първенството на България - № 1 сме в ЕС по употреба на тютюневи изделия всеки ден (Графика). Любопитно обаче е непосредственото второ място в същата евростат графика на Швеция с 23,9%.

На пръв поглед това създава впечатление, че двете държави, както и Норвегия, Хърватия и др. са изправени пред сходен здравен риск, обществена и здравна тежест – „Daily use of tobacco and related products“. Именно тук обаче се крие нюансът на верния пулс в един от най-сериозните публични дебати - смесването на всички тютюневи и никотинови изделия в един общ въпрос за статистически цели «Използвате ли тютюневи или никотинови изделия?» може да доведе до математически верен резултат, но той да е здравно подвеждащ. Общата употреба –тютюнопушенето на цигари и употребата на тютюн и никотин по начини, различни от пушенето - не могат да се смятат за един равен здравен риск. Данните за заболеваемостта, смъртността от свързаните с тези навици заболявания и продължителността на живота в двете страни драстично се различават - в полза на Швеция.

Шведите живеят средно до 83-84 години, а българите до 75-76 години.

Още по-интересни са причините за смъртност. Делът на смъртни случаи от хронични незаразни заболявания (ХНБ) в България и в Швеция е любопитен - по-висок в Швеция >85% отколкото в България >80%. Преждевременната смъртност от ХНБ обаче у нас е сред най-високите в ЕС, а в Швеция – сред най-ниските. В нашата страна 61% от всички смъртни случаи се дължат на болести на кръвообращението, а в Швеция – около 30%. При рака на белия дроб ситуацията е особено показателна - Швеция е сред държавите с най-ниска смъртност от рак на белия дроб в Европа, а България остава сред държавите с много по-висока тежест на заболяването от средното за Съюза, въпреки че статистически двете страни са с най-високата обща употреба на тютюневи и никотинови изделия.

А другите рискови фактори за здравето?

Алкохолът – важен фактор, но разликата в консумацията между двете страни е сравнително малка. Да, България консумира повече чист алкохол годишно на човек (11.5 л), но едва 2-3 литра над човек от Швеция (8.8 – 9.0 л.), което трудно може да обясни разлика от близо осем години в продължителността на живота.

Затлъстяването и наднорменото тегло - може ли те да се различават драстично между България и Швеция? И тук разликите са малки – в България се отчита, че около 55-60% от населението е с наднормено тегло и затлъстяване, а 50-55% в Швеция – и за двете страни показателят е близък до средния за ЕС – около 51%, като само за затлъстяването разликата е по-осезаема – 24% за България, близо 19% за Швеция.

Какво всъщност ни казват данните за трите основни рискови фактора?

Никотинът: Сходна ежедневна консумация на никотин (общо от тютюневи и никотинови изделия), но България е с най-високо ниво на пушене на цигари (около 37%, а Швеция с най-ниско - около 5%), като Швеция е със значителна употреба на бездимни никотинови продукти (около 19-20% на снус, никотинови паучове, а България – около 1%, електронните цигари и в двете страни са около 1-2% според последните данни на Евростат от 2024 г).

Алкохолът: България и Швеция са със сходен обем и по-висока консумация на алкохол от средното за ЕС.

Наднорменото тегло и затлъстяването: Сходни параметри по отношение на наднорменото тегло, като в България се наблюдава по-високо ниво на затлъстяване – около 23-24%, но без драстична разлика спрямо Швеция – 18-19%.

Шведският и българският модел

Употребата на никотин не е равен на пушене. В Швеция голяма част от никотиновата употреба е свързана с бездимни изделия, а в България доминиращата употреба на никотин остава свързана с пушенето на цигари. Сходен дял хора в двете страни използват тютюн или никотин, но използват продукти с различен профил на здравен риск.

Профилактиката: голям фактор за здравето на населението

Швеция е сред европейските лидери в превенцията, профилактиката, ваксинацията и скрининга. Данни за шведската страна сочат: мамография - 83% от жените, скрининг за рак на маточната шийка - 78%, скрининг за колоректален рак - 65%, противогрипни ваксини за възрастни хора - 69%. Такива високи достижения за България са още твърде далеч – например, едва 10% от населението над 65 години се ваксинира срещу грип. Тези показатели определено допринасят за по-ниска предотвратима смъртност и по-добрите здравни резултати в Швеция.

Статистическите данни са ценни, но по-важно е тяхното критично тълкуване. Пример за това е, че когато всички тютюневи и никотинови продукти се представят като една обща категория, съществува риск от погрешни изводи. Въпреки сходните нива на обща употреба на тютюневи и никотинови изделия, Швеция се радва на по-дълъг живот, по-ниска предотвратима смъртност и значително по-добри показатели при заболяванията, свързани с тютюнопушенето. Затова обществените политики не трябва да оценяват единствено дали хората употребяват някакви никотинови и тютюневи изделия, а какви точно, за да се разбере какъв е реалният здравен риск, свързан с тях. В противен случай рискуваме статистиката да прикрие съществените различия, вместо да ги обясни.

Висока степен на профилактика и скрининги доказано означават по-ранно откриване и по-успешно третиране на заболявания. В България тези ключови здравни понятия са добре познати, но стоят все още в стратегиите, плановете, програмите и остават под формата на добри намерения, а в шведския модел те се случват в действителност.

Източници: