- Хората по места ще защитават своите интереси на кметския вот на принципа "в моята къща да няма цунами"
- Ропотът от новия кабинет може да отвори пространство между Копейкин и Василев и то не може да остане празно
- Ако ГЕРБ преценят, че кабинетът "Денков" не е успял, може да предизвикат предсрочен вот за парламент заедно с европейския през 2024 г.
- Разломът от 2020 г. е преодолян, но това залага нови "бомби"
- Политическата криза е скачена с войната в Украйна и ще свърши с нея
Политическата криза, нейните възможни решения и отражението й на местния вот наесен дискутираха именити социолози, политолози и университетски преподаватели. Организатор на събитието в столичния хотел "Хемус" е аналитичният клуб "Екзаминър". Ето част от коментарите им.
"Влизаме в нова ситуация - моделът ГЕРБ е изчерпан, моделът "Продължаваме промяната" се изчерпва в момента, а дебатът завива в моралната проблематика - това не ме изпълва с оптимизъм, че новият кабинет ще свърши някаква работа". Така коментира ситуацията в момента социологът Кънчо Стойчев. Според него отражението й на местните избори наесен ще се изрази в повече самостоятелни вождове, тъй като недоволството в двете най-големи формации нараства и партийните примки са отпуснати. "Сделката е да се изкарат местните избори. В момента наблюдаваме търговия на интереси, а после - каквото стане", заключи Стойчев.
"Най-трудно скрепените съюзи може да се окажат най-трайни", подчерта изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл Болкан" Първан Симеонов. "Ако съм Борисов, бих омекотил малко падането в София и още няколко града", заяви социологът и уточни, че ако има сделка, тя трябва да включва тъкмо това. Според него отражение ще даде и ходът на войната в Украйно и съдебната реформа. Драмите според него са две - едната е, че подкрепата за "Възраждане" върви нагоре, а другата са 60-те процента негласуващи на последните два предсрочни вота, от които може да дойде бонус за формацията.
Заради недоволството от двете формации, които се обединиха за кабинет, според него се отваря пространство по средата "между Копейкин и Василев" и то не може да остане празно.
Далече сме от истината, че на политическата криза е сложен край. Преди местния вот няма да е ясно колко успешна е коалицията ГЕРБ-ПП, коментира социологът Юрий Асланов. Според него проблемът е в ниската легитимност на властта, което пък предпоставя дълбочината на кризата. Той цитира данни от сондаж на колеги, според който 2/3 одобряват новото правителство, а една трета - не. "Но близо 3/4 от тези 75% одобряващи кабинета не са упражнили правото си на вот и не смятат да го направят. А останалата една трета, която не одобрява сформирането на кабинета, са в по-голямата си част гласуващи. Това означава, че една партия може да спечели изборите с около 700 хил. гласа", коментира Асланов и добави, че ако редовното правителство е преустановило една ненормалност, в същото време е въвело друга. По думите му политическата криза е скачена с войната в Украйна и ще свърши заедно с нея. В тази връзка прогнозата му е, че местният вот ще е шарен и пълен с големи изненади.
Не виждам кабинетът да издържи до първата ротация, т.е. до местните избори, заяви Юлий Павлов. Според него ГЕРБ ще решават дали да поемат отново властта 3 месеца след първата ротация, когато са европейските избори. Ако преценят, че кабинетът "Денков" не е успял, точно тогава може да предизвикат предсрочен вот за парламент.
"Големият проблем за местния и европейския вот е оцеляването на новата властова конструкция. Проблемът сега е с втория и третия ешелон във властта т.е. разпределянето на позиции, които зависят от отделните министри. Неслучайно президентът Радев беше нервен, защото на тези властови нива има негови хора", каза проф. Румяна Коларова. По думите й у нас коалиция е мръсна дума, а представата за кабинет се свързва с еднопартийното правителство. Затова дали политическата криза ще се задълбочи зависи от това дали новият модел на управление ще се превърне в култура.
Според нея главен проблем за местния вот е не кой ще надделее, а дали националната партийна система няма да се разпадне.
Увеличаващата се пропаст между политически елит и народ, за която социолозите говорят, е видима вече 80 години в Европа, поясни политоложката. 90% от елита в ЕС иска евроинтеграция и едва под 50% от обикновените европейци. Това обаче изобщо не влияе на вота им, каза политоложката. В този смисъл и да имаме добро отношение към Русия, това не влияе на вота на българите.
"Разломът от 2020 г. свърши този вторник - протестиращите се съюзиха с онези, срещу които се бунтуваха", категоричен бе политологът Димитър Ганев. Той смята, че щетата за ПП ще бъде колосална, а ГЕРБ ще остане без конкуренция за местния вот.
Според мен на анкета с въпроса:"За Орбан или за Зеленски бихте гласували, ако бяха кандидати за президент?", 80% биха посочили Орбан, а 20% - Зеленски, твърди социологът Андрей Райчев. По думите му България е антилиберална, антигей, антизелена, антиукраинска. "Отишли сме на място, на което искаме да останем, но то има други изисквания към нас", обобщи тезата си той. Затова според него България има нужда от пауза и печелене на време, което правителството ни осигурява. "Войната може би ще спре до края на 2023 г. и това ще ни донесе нова политическа ситуация, както и нова електорална карта", убеден е социологът.
Българският политически елит дълго време стоя хем в Европа, хем в интимна връзка с Русия, защото бяха в добри отношения. Сега, когато те отношения се разпаднаха, отговорност на политическите елити е да вземат страна. Нито Полша, нито Унгария, нито Чехия са анти-Зеленски, контрира политологът Огнян Минчев. Според него сред факторите за решаване на кризата е да се преборим с икономическата поляризация "Другите растат с 3-4 процента годишно, ние - с 1 до 2%", горчиво заключи той. В момента българската държава не е инструмент за решаване на проблеми, а за създаването им и това е следващият проблем, с който трябва да се преборим.
"Ако Борисов оцелее след зловещата атака срещу него в момента, на местния вот може да има свръхпредставителство на ГЕРБ и ДПС. Ако не успее, ще отпадне заедно със знакови фигури около него, ще се разпадне и ГЕРБ. Важно е дали голяма част от структурите на ГЕРБ ще се влеят в ПП. Бастионът на умнокрасивитета София ще е златната касичка евентуално за следващата голяма ПП", обобщи социологът Михаил Мирчев.
По думите му за 34 години преход ДПС се очертява като балансьор, който докато оцелява, изсмуква ресурси и овладява институции.
"БСП загина като ресурсна сила", допълни Мирчев. Според него на местния вот лица от старата аристокрация на БСП по места, която е свързана със структурите на ГЕРБ и ДПС, имат шанс да бъдат изтикани от тях напред.
Подозирам, че при следващ вот до урните ще отидат много под 40% от българите. Движат ги страх, надежда и отвращение, каза политическият психолог проф. Антоанета Христова. А конфликтите, които определят настоящата ситуация са Главният прокурор Иван Гешев, който произвежда руиниращи събития, президентът Радев, който няма да се остави така лесно и конфликтът ПП-ГЕРБ. "Промяната си направиха кабинет, имат премиер, а ГЕРБ калкулира минуси", каза проф. Христова. Според нея страхът ще определи поведението на хората, ако военните действия продължат у нас като територия на страна-членка на НАТО. "Това ще даде по-висока подкрепа за "Възраждане", допълни тя. Допълнително страховете на хората дали ще си получат пенсиите наесен и всякакви други страхове около бюджета ще повлияят на объркването около местните избори, убедена е политическата психоложка.
"Молете се да има срив, а не взрив на гласуването, да не повторим 1933 г.", апелира социологът Кольо Колев. Според него, ако оценяваме сформирането на редовно правителство като край на политическата криза, то в него са заложени много бъдещи кризи.
"Редовното правителство е факт, но ако не се консолидираме, нищо не струваме. Трябва да си заемем позицията. Живеем във война между Изтока и Запада, затова всичко ще става през тази призма", е коментарът на проф. Михаил Константинов.
"Борбата бе властта да се върне в партиите. Местният вот ще покаже дали наистина е така", коментира доц. Татяна Буруджиева. По думите й вотът в София ще е показателен, но нито един друг местен избор няма да се влияе от това какво прави кабинетът. "Ще трябва сами да си сглобят чадъра по места", обобщи ситуацията социоложката. Общинските съвети ще се напълнят с хора на ДБ. Недоволни кметове ще се превърнат в независими. Местният вот ще бъде използван за наказателен вот срещу партиите и правителството. Според Буруджиева местните избори може лесно да се прогнозират, когато станат ясни играчите, с изключение на София. "Хората на местния вот ще защитават своите интереси на принципа "искам в моята къща да няма цунами".
