Един доплувал по море дрон с бомба до Тюленово предизвика политическа буря в парламента в понеделник. “Възраждане”, БСП и ИТН поискаха оставката на военния министър Тодор Тагарев заради инцидента и закъснялата реакция на институцията.
Пръв забелязва дрона собственик на хотел. Той подава сигнал на 112. Военните сапьори пристигат 10 часа по-късно и контролирано взривяват боеприпаса.
Най-голямо оживление обаче предизвика видео, на което се вижда момент преди обезвреждането на оръжието - полицай стои на скалите над дрона и пуши, а мъж с черен потник влиза във водата при откритото устройство, но се подхлъзва на скалите и пада.
Точно тези детайли бяха впрочем един от аргументите, които лидерът на БСП Корнелия Нинова изтъкна при искането на оставката на министър Тагарев.
Защо мъжете живеят по-малко? Сигурно сте попадали из социалните мрежи на това интригуващо заглавие, след което няма нито един ред обяснителен текст, а само удивителни снимки на труженици от всякакви категории, които, по всичко личи, са оставили на заден план безопасността и здравето на работното място. Ако не сте, потърсете. Ще видите впечатляващи кадри на хора, стъпили на тънка дъска между два ъглови перваза, покатерили се заедно с тежка климатична инсталация на ръце на висока стълба, подпряна на ръба на цокъл, между 9-и и 10-и етаж... И какви ли още не геройства, които биха изправили косите не само на експерти по охрана на труда, но и на всеки разумно отнасящ се към предварителната подготовка и осигуряването на мерките за безопасност преди извършването на някаква специфична задача.
От друга страна, макар обезпокояващи и твърде притеснителни, тези фотографии са някак си забавни. С такъв коктейл от смесени чувства наблюдавах кадрите от Тюленово, където неминуемо храбри мъже (някои униформени, други по потници) се бяха заели със задачата да уловят дрон, натоварен с взривно устройство, който се плацикаше край скалистия бряг. Когато човекът с потника самоотвержено се завтече към проклетата машина - дали заради водораслите по камъните, дали заради бурните вълни, той се подхлъзна и с един полупирует се пльосна във водата току до вероломния нашественик. Още от немите филми на Чарли Чаплин знаем, че няма нищо по-смешно за другите от падащ човек. Някакъв психологически атавизъм е това у хората. Едва сподавили у себе си този надигащ се неуместен смях, зрителите продължиха да наблюдават
борбата на човека с машината
Загуба на равновесие - да, но загуба на самообладание - никога, и ето че нашият герой се окопити, стигна до дрона и почна да го бърника, макар и с ожулена на скалите ръка. Ако нещо допринасяше за общото спокойствие и вдъхваше увереност на публиката, че всичко е под контрол, то това бе невъзмутимият униформен, който втренчено пушеше цигара, стъпил на сухата скала до дрона. По едно време той се наведе да помогне на колегата си долу, подавайки му едната ръка, докато с другата не изпускаше фаса. Ако това беше ренесансова картина, изкуствоведите щяха векове да цитират мотото на автора - тютюнопушенето със сигурност убива, един дрон с бомба едва ли може да навреди чак толкова.
Ако не се шегувахме с всичко това, би трябвало да си дадем ясна сметка, че в такива ситуации би трябвало да има строги протоколи за действие. Представете си същия казус в Израел. Дори в друга, не толкова милитаризирана страна. Районът ще бъде отцепен, ще дойдат сапьори със специално оборудване за обезвреждане, роботизирана техника...
Дори в такива отделни случаи държавата демонстрира готовност за действие, перфектна организация, експертиза, но и грижа за собствените си хора. За тези, които отиват да свършат работата. Грижата за отделния човек, без значение дали е сапьор, полицай, или обикновен ентусиаст, е грижа за цялото общество. Така се гради и образът на една стабилна и уважавана държава.
При нас тази увереност по отношение на държавността като че ли отстъпва място на изначалната ни лична убеденост в собствената ни непобедимост и безсмъртие. Ти ли ще ми кажеш на мене, че не може, бе, подръж ми бирата и гледай. Това е положението. И много често, нека си признаем, това работи. Нали помните как преди години в Коиловци, Плевенско, едни професионално оборудвани и тренирани френски командоси ядоха як пердах от трима наши селскостопански труженици. Нашите ги бяха помислили за цигани от съседното село Мечка, дошли да крадат люцерна посред нощ. И набързо им показаха къде зимуват мечките - в болницата в Плевен.
Да, това сме ние - непобедим и безсмъртен народ! Нас не могат да ни уплашат нито чужди командоси, нито вероломни дронове, а най-малко мерки за безопасност.
