Съдебната власт и преди, и сега е Пепеляшка на трите власти. Процесът по всички видове дела, не само по наказателните, е бавен и непредвидим!
Клептокрацията като вид корупция не може да се ликвидира по наказателен ред. Съвсем друг е моделът за отърваване от шуробаджанащината и връзките на мафията сред служителите на бюджетна заплата. Има модели в Италия, Косово, Албания. Някой да ги следва? Не, ние си имаме собствени гении
Ако имахме институт по съдебна медицина, несъмнено щеше да се констатира наличието на кръв в трахеята на Слави Ангелов, което би дало възможност за известна разлика в заключението на съдебния медик и съществена разлика при квалификацията на престъплението, казва в интервю за "24 часа" адвокатката
– Адвокат Ковачева, като професионалист не коментирате дела преди влязла в сила присъда. Защо все пак се забави делото за побоя над нашия колега Слави Ангелов, на когото сте повереник? Това са 4 години.
- Да, не коментирам присъда, преди да е влязла в сила, но съм бивш магистрат и вярвам в правосъдието. В случая ще говоря, защото понякога словото постига това, което държавните институции не успяват. Процесът с пострадалия журналист Слави Ангелов не се отразява медийно, за да има равнопоставеност на страните. Слави Ангелов в свои публикации критикува държавата за ненамеса в спорове между олигарси заради престъпната им дейност. Опитаха се да го убият. В своя опит на адвокат съм защитавала правата и интересите на повече от 100 журналисти от цялата страна. Държавните институции прикриха известния нападател на Анна Заркова и Светлана Гебрева. Бях адвокат и по двата случая и мога да ги разоблича.
Мафията има колосална мощ.
Не само делото за прекършване духа на Слави Ангелов се бави. Все пак има абсолютна давност. Преследват се и други цели. Може да си намерят сенсей… Може всичко в държава с разграден двор!
- Процесът пред съда е бавен и непредвидим. Защо?
- По причина на законодателната власт - първа лъстива дама. Съдебната власт и преди, и сега е Пепеляшка на трите власти. Забележете, политиците поставят на прицел съдебната власт за работата ѝ по 5% от делата с наказателни правоотношения между дееца и държавата. Така наречените наказателни дела. Защо ни занимават с наказателни дела и с главния прокурор? Страхуват се от затвора. Това е! Политиците в тази чудовищна атака срещу съдебната власт забравят, че повериха и на изпълнителната власт голяма част от разследването на досъдебното производство - разследващи полицаи. А там е заровено кучето…
Политиците намират това обругаване на съдебната власт под претекст на “реформа” срещу корупцията. Реформата е да боядисаш предната врата. Такава е и етимологията на думата. Търси се по-добра форма, но съществото остава същото. Прах в очите. Клептокрацията като вид корупция не може да се ликвидира по наказателен ред. Съвсем друг е моделът за отърваване от шуробаджанащината и връзките на мафията сред служителите на бюджетна заплата. Модел Италия, модел Косово, модел Албания. Някой да следва тези модели в България? Не, ние си имаме собствени гении. Неуважението към съдията се връща като бумеранг.
Процесът по всички видове дела, не само по наказателните е бавен и непредвидим!
Законодателството и особено процесуалното се нуждае от осъвременяване по съдържание. Ще ви дам елементарен пример. Досъдебното производство има подготвителен характер (чл. 7 от НПК). Да, но законът за електронните съобщения предвижда шестмесечен срок за предоставяне на трафични данни от създаването им, и то за три месеца назад. Трафичните данни са идеални за установяване на местоположение и други главни обстоятелства при доказване кога, къде, какво, как. Има и много други такива ограничения във времето за събиране на доказателства на основание новите технологии. Има редица доказателствени средства, които съдът не може да използва поради изтекли срокове за събиране на доказателства и пр. Следователно досъдебното производство няма подготвителен характер. Разследващият може само да минира процеса, като например не поиска своевременно сведения от мобилен оператор за собствени сим карти, за ползвани телефонни номера на конкретен свидетел. По делото за смазване духа на Слави свидетел, който прави алиби, заявява, че има болно ухо и не ползва телефон. Разпитан отново, забравя за ухото си и сам посочва телефонния си номер при снемане на самоличност. Ползваните от него телефонни номера, един от които известен, вече не могат да бъдат проверявани за комуникациите в деня на престъплението. Срокът е изтекъл!
Може ли един свидетел, който разпознава жесток престъпник, например убиец, или по друг начин насочва разследването към личността на убиец, да се уплаши, да се скрие или да бъде убит? Може.
Защо в такъв случай не се разпитват пред съдия на досъдебното производство всички свидетели, чрез които се събират преки или косвени доказателства за авторството на деянието? После нека се скрие човекът, имал смелост и съвест.
Ами адвокатите, които най-често ставаме причина за отлагане на делата? В Италия в сградата на съда, включително на Върховния, има отделение, където работят адвокати, съгласили се да получават възнаграждения от държавата и да бъдат резервни защитници. По разпределение те предварително се запознават с делото, по което ще работят при необходимост. Съдебните заседания никога не се отлагат заради отсъствие на свободно избрания адвокат. На негово място влиза незабавно резервният, който работи в сградата на съда.
- У нас има и друг много наболял проблем, свързан с вещите лица.
- Във всички еволюирали демокрации има законови правила за работата на вещите лица. Те представят доклади пред съда. Не ги разпитват и заключенията им не се оспорват. Нашата система на оспорване на заключенията на вещите лица и назначаване на тройна, петорна, седморна, деветорна, дванайсеторна експертиза дори не може да бъде проумяна от вещи лица и магистрати в други държави. Защитавах полицаи, обвинени за причиняване на смърт при професионална непредпазливост. Един от доайените в съдебната медицина, който почина, излезе и каза пред медиите, че те са го убили. Колегите му от болницата го поддържаха, макар да знаеха, че други полицаи, разследващи и прокурор, го бяха поставили в нечовешки условия. Едва се намериха експерти в страната, които да надделеят с истината. Същото беше и в процесите за “побоя” над Юрий Ленев и Чората. И това е така, защото нямаме институт по съдебна медицина, нямаме закон за вещите лица.
Работила съм по пет дела по 15 години, за да оборвам неверни заключения на вещи лица. Успявах, но това са 20 години от моята практика като адвокат. Единият случай се състои от три дела. Спечелихме първото и се отвори второто спряно производство. Още продължава. По тези дела има неверни графологически експертизи. Спасяваме честта на човека, обругана по закона за досиетата.
Само закон за вещите лица и институт на вещите лица, както и институт по съдебна медицина с цел правосъдие към Министерството на правосъдието могат отърват съда от това бреме. Всичко ляга върху съда. Свидетелят, вещото лице, ако лъжат, на какво да стъпи съдът? Не се търси отговорност за неверни заключения от вещите лица, както и за неверни свидетелства от човека. С влязла в сила присъда/решение се установява от съда, че заключението е невярно. Но няма закон за вещите лица и това лице дори не може да бъде отстранено от списъка. Има наредба на правосъдното министерство, която е неработеща.
Ако имахме институт по съдебна медицина, несъмнено щеше да се констатира наличието на кръв в трахеята на Слави Ангелов, което би дало възможност за известна разлика в заключението на съдебния медик и съществена разлика при квалификацията на престъплението. Слави Ангелов е бил жестоко потрошен. Имал е обилна кръвозагуба. Изпаднал е в безсъзнателно състояние около минута. Не е могъл да диша през носа поради разместване на костите. Не е могъл да диша и през устата заради запълване на трахеята с кръв. “Задушаваше се”, казват добрите хора, осмелили се да му помогнат, като го повдигнали и после подгонили нападателите. От дупка в крака му е бликал фонтан от кръв. Полицаите пристигат за 5 минути, без да знаят кой е пострадал, и тампонират кръвотечението. Ако добрите сили не са се появили, асфиксията и кръвозагубата водят до смърт.
- Вие неведнъж сте коментирали и фигурата на поемните лица.
- Има ли процес, в който някое от поемните лица да не казва: Не бях през цялото време…Е, и в случая на Слави беше така. Но второто поемно лице беше добросъвестно. Лъжливото поемно лице бе забравило, че се е разписвало върху всяко картонче след пакетиране и надписване на всяка иззета вещ. Хронологически.
Благодаря на издателя на “24 часа” Венелина Гочева и на екипа журналисти, с които пишем за проблемите в законодателството относно бавния процес и неговата непредвидимост. Включително за тези във връзка с пътните инциденти. Аз и мои колеги разчитаме на “24 часа” да помага на добрите идеи. Медиите трябва да разказват случаи на пострадали от неверни заключения на вещи лица.
- А прав ли е Слави Ангелов в твърдението си, че у нас мафията е по-бърза от правосъдието?
- Роберто Савиано - осъден на смърт от камората, е написал книгата “Гомор”. Баща му - лекар, е бил пребит от мафията, че е спасил живота на ранено момче, набелязано за екзекуция. Роберто Савиано сменя местоживеенето си и е под охрана за цял живот…В мафията има само едно наказание – смърт!
Мафията е мигновена. По делото за прекършването духа на Слави Ангелов свидетелят от мафията, който познава и разпознава подсъдимите, първоначално е анонимен. Изтича инфо за самоличността му. Обявява му се смъртната присъда, разлепва се некрологът му. Движи се с частна и държавна охрана. Три пъти призован, не се явява по делото. Интуицията го води. Едва на четвъртия път идва в съдебната зала с охрана. Признава съучастие в престъпления с Красимир Каменов - Къро и пр.
CV
Родена в София
Възпитаник на 114-та английска гимназия
Магистър по право от СУ “Св. Климент Охридски”
От 1976 г. е прокурор във Видин, а след това и в Софийската районна прокуратура. По-късно ръководи отдел “Убийства” в Софийската градска прокуратура
От 1994 г. е адвокат. Специализирала в хагската Академия по международно право и в Университета на Карбондейл, САЩ
Защитава правата на децата, на свободното изразяване, на пострадали от престъпления, както и интересите на много журналисти и издателства
