Интервю с директора на "Риск и киберсигурност" за Централна и Източна Европа на Visa
- Г-н Бакърджиев, какви са най-популярните начини за финансови измами в момента?
- Така наречените смишинг атаки. Смишингът идва от комбинация на две думи - фишинг и SMS. Концепцията е, че чрез SMS злонамерени лица придобиват данни. Тези съобщения изглеждат като SMS-и от МВР, толсистемата, куриерски фирми, "Български пощи" и така нататък.
Когато е от пощите или от куриерски фирми, хората имат възможност да се усъмнят, че не чакат пратка, и това е измама. Но когато идват от толсистемите и от МВР, те наподобяват истински SMS-и за неплатени глоби. Проблемът е сериозен, защото мотивацията в тези съобщения е, че трябва да се заплати много бързо, за да се избегнат допълнителни такси - например по 10% върху глобата за всеки изминал ден. Виждал съм и такива, които казват "Ако платиш веднага, ще имаш 30 или 40% или даже 50% отстъпка".
Това, което е опасно при тези текстови съобщения, е, че те, освен че са написани вече добре с генеративен AI, съдържат линк, който наподобява на оригиналните линкове на тези институции и сайтът, който се отваря, е абсолютно идентично копие на истинския сайт - примерно на МВР. Дори малкото колело, което се зарежда между страниците, беше репликирано. Направено е толкова добре, че жертвата да следва стъпките, да си въведе регистрационния номер на автомобила.
Естествено няма значение какво се въвежда на тази страница. Преминава към втора страница, където се събират всички лични данни на човека - имейл и парола.
Обръщам внимание, че много хора използват едни и същи имейл и парола за най-различни регистрации, тоест без да знаят, дават достъп и до тях. Дават си адреса, трите имена, телефонния номер и естествено тези данни вече могат да бъдат продадени или директно използвани за последващи измами. Накрая се отива на една страница, в която има точно копие на истинска платежна система. Тоест не само се крадат данните от картата, ами и действително се извършват измамни трансакции, и то за немалко пари.
- Как да различим, че това е измама?
- Трябва да обърнем внимание на телефонния номер - ако започва с +63, което е държавният код на Филипините, или +212 - на Индонезия, това не са телефонни номера, чрез които ще се свърже с нас някоя държавна институция. След което гледаме как е написано съобщението. Държавните институции имат определен начин на писане, който, дори да се опитват да го репликират измамниците, невинаги успяват. Те те принуждават да действаш веднага, на момента, което кара хората в бързината да правят грешки. Също си личи, когато линкът не е истински.
Примерно оригиналният е www.mvr.bg, а измамният е mvr-plaaten. След това, като влезете в сайта, бутоните не работят - ако натиснете нещо, нищо не се случва. Също така няма дадени контакти в секцията за контакт.
Препоръката е човек дори да предположи, че има глоба, да влезе в официалния сайт сам, не натискайки линка, и там да провери. Когато става дума за пратки, да помисли дали е поръчвал нещо или да се свърже сам с доставчика.
Ако линкът е изпратен по имейл, проверете имейла, скрит зад името на подателя. Има фалшиви уебсайтове за дрехи например, които също са много точно копие на оригинални марки. Трябва да гледаме внимателно линка на сайта, да го проучим по-задълбочено.
- А ако вече сме извършили плащане, какво да правим?
- Първото нещо, което трябва да направим, ако вярваме, че сайтът е измамен, е да се свържем с издателя на картата ни. В случай например, че няма действителна верификация след извършване на плащането - онлайн касов бон. Ние от Visa предоставяме системи и правила, които предпазват хората. Дори някой да ви вземе данните на картата, банката ви предпазва с наша помощ.
Тези правила казват дали да мине трансакцията в определени обстоятелства, или не. Например, ако вие преди половин час сте платили с картата си кафе в България и изведнъж с картата ви се плаща във Филипините, ние го категоризираме като риск, защото знаем, че там има повече измамници, и въвеждаме допълнителни верификации. Това е първото ниво на защита. Дори да мине трансакцията, тя е ограничена до определена сума, преди да се активира така нареченият 3DS - двуфакторната автентификация. Това е второ ниво на защита. Банката може и да реши да замрази картата, това е най-сигурният вариант.
Картата може да се замрази и от нас през банковото ни приложение.
Данните на картата не са най-страшното нещо, което човек може да загуби. Картата се преиздава, блокира, замразява. Но трябва да внимаваме с личните си данни.
- Актуални ли са още скиминг измамите?
- В днешно време физически скиминг почти не се случва, защото картите вече не използват магнитни ленти, които се копираха, а чип. Скимингът на чипа е хиляди пъти по-труден. Все пак е добре да внимаваме от какви банкомати теглим пари. Вече може да се тегли на банкомат и с телефон.
По-притеснителният в момента е електронният скиминг и в последно време големи сайтове са атакувани. Това са легитимни сайтове, с изключително голям трафик, но с много бисквитки. Но дори и когато ги отхвърлим и не дадем разрешение на компаниите да ни следят, това не означава, че те не го правят. Съответно в тези бисквитки може понякога да влезе някой измамник, който да ни скимира данните.
Това е нещо, срещу което се борят всички уебсайтове, ние също работим в тази посока в партньорство с банките и следим различни уебсайтове.
Това, което потребителят може да направи, е да си проверява приложението на банката и да следи плащанията си.
- Кои са най-безопасните начини за онлайн плащане?
- Ако човек реши да се довери на даден сайт, може да направи една първоначална трансакция на по-ниска стойност с някоя карта, в която има по-малка наличност. Предлагат се карти за еднократна употреба - прави се една трансакция и картата се изтрива. Тя обаче работи двупосочно изцяло в полза на потребителя - ако трябва да ми върнат пари за това плащане, те ще се върнат в сметката.
Най-безопасният начин е с токенизирани карти - с Apple Pay, Google Pay и други алтернативи. Защото когато картата мине през тази система, отсреща търговецът, било то физически или виртуален, не вижда данните на картата, а уникален за всяка трансакция токен, или код. Има и допълнителна верификация с биометрични данни като пръстов или лицев отпечатък.
- Какво друго съветвате хората?
- Да не ползват еднакви пароли навсякъде. Знам, че е трудно да помним много пароли, но колкото повече ги даваме по такъв тип измамни сайтове, толкова по-голям шанс има измамници да ни влязат например в пощата или в социалните мрежи.
- Успявате ли да се справите с измамите?
- Само благодарение на тези правила и надграждането на банковите системи, които предоставяме, в осемте държави от Централна и Източна Европа, за които отговарям, спестяваме вече по над 120 милиона евро всяка година. За България спестяваме между 30 и 40 млн. евро годишно.
