Няма хлад в отношенията президент - премиер. Първите мъже в държавата ни са затоплили контактите помежду си и общуват без посредници.
"Чуваме се нерядко", призна в петък пред "24 часа" президентът Георги Първанов. Часове по-рано премиерът Борисов изненадващо изсипа щедри похвали към Първанов. Така се разбра, че диалогът между тях е възстановен, след като предишната седмица Борисов за пореден път отправи остри критики към държавния глава.
"Няма нещо, което драматично и радикално да е променило отношенията ни - бе откровен Първанов. И добави: - Във всеки случай доста по-активно общуваме, отколкото в едни предишни периоди, които, надявам се, са забравени вече." За Първанов е важно, че има засилен диалог и между институциите.
С президента Георги Първанов разговаря ДИАНА КЪНЧЕВА:
- Господин президент, тази сутрин (б.ред. - петък) премиерът много ви похвали. Каза, че сте “много опитен” и “прекрасно се справяте с работата си”. Това радва ли ви, или ви притеснява?
- Без съмнение това е една заявка за добър тон в отношенията между институциите. В крайна сметка добрите ни контакти и взаимодействие са в основата на добрия институционален климат в България. Ценя високо такива оценки и се надявам този тон да се запази през идващия политически сезон, който е особено важен за изхода на България от кризата.
- Има ли нещо, което се е случило между вас тази седмица? Само преди дни той искаше да му кажете: “Браво, Бойко”, а сега ви хвали?
- Няма нещо, което драматично и радикално да е променило отношенията ни. Наистина има по-интензивен диалог, макар и не публичен, по редица конкретни въпроси. Чуваме се нерядко. Доста по-активно общуваме, отколкото в едни предишни периоди, които, надявам се, да са забравени вече. Действително това, което излиза на повърхността, е част от един засилен диалог между институциите.
- Тези дни изобщо се радвате на доста похвали - и израелският президент направи жест към вас, като каза, че не вие, а той трябва да ви връчи орден. Наистина ли е реална идеята България да стане място за преговори между Израел и Палестина?
- Много приятно е да чуеш такива думи от устата на световен лидер, какъвто е Шимон Перес - носител на Нобелова награда за мир. Разбира се, аз съм малко по-сдържан към такива оценки и винаги се стремя да отсявам протоколното от важното, онова, което се казва на мен, но всъщност е адресирано към българския народ и институции.
Посещението на президента Шимон Перес беше много силно и знаково. Самият факт, че той много емоционално спомена за възможността България да играе роля, образно казано, като "територия на добри услуги" между държавата Израел и автономната палестинска власт, е високо признание за авторитета на българската дипломация.
И признателност към българския народ. Но такива оценки има не малко и аз много се надявам да ги забелязваме не само заради това, че те биха могли да бъдат основание за едно по-високо самочувствие на българина. Ние сме царе да раздухваме и най-дребните закачки в международния печат, дори и жълтия, но тогава, когато има такива признания, обикновено ги подминаваме. А те са израз на възможности, които българските институции и дипломация трябва да използват активно.
- Има ли някаква активност в дипломацията в такава посока, вярно ли е, че близки около вас съдействат за такава среща?
- Отдавна се опитвам да наложа една по-активна роля в това отношение. Нека да припомним, че при предишната ми визита в Израел и при гостуването на палестинското ръководство през 2008 г. издигнах идеята на българска територия да се направи общ бизнес форум на палестински и израелски бизнесмени. Това са стъпки за създаване на доверие между двете страни и, разбира се, по отношение на България.
Но каквото и да има, аз не бих могъл да коментирам. Когато става дума за такъв тип дипломация, публичните коментари са противопоказни. И второ, да не забравяме все пак, че големите посредници са други - САЩ, Европейският съюз и една тяхна по-активна роля би могла да сближи позициите и от непреките към преките преговори да се постигне едно трайно и справедливо решение на близкоизточния въпрос. Не бива да се надценяваме като възможности.
- Как работите с министър Младенов след колизията с предшественичката му, нормализираха ли се контактите между Външно и вас?
- Много добре работя с Младенов Обсъждаме много въпроси - не само кадровите, но и съдържателните въпроси на българската дипломация. Дори там, където има несъгласие, то се преодолява в диалог с аргументи и без публични спорове и препирни.
Надявам се този модел на работа да се прехвърли и върху отношенията ни с други министри, които имат отношения към моите конституционни права. Само в диалог можем да правим общата българска политика.
- Днес навсякъде има снимки с посланик Поптодорова, която връчва акредитивните си писма на президента Обама. На този фон как стои назначението на Шкумбата като дипломат в Америка?
- Ако не беше истина, щеше да е един хубав виц. Мисля, че това е едно неуместно предложение, което не издига авторитета на българската дипломация. И друг път са правени компромиси, но случаят е доста фрапиращ. Не искам да коментирам личността му, но в българската дипломация има много по-силни кандидати за едно такова място. Българската общност в Чикаго е сложна и много амбициозна от гледна точка на контактите с родната и там трябва да има един много високо подготвен дипломат.
Трябва да вдигаме критериите за дипломатическа служба, а не да ги снижаваме. Още повече че кризата ще наложи редукция в много от посолствата и ще имаме по-голяма възможност за избор на кадри.
- Казвате, че проблемите трябва да се решават с диалог, но как ще си общувате с военния министър след сблъсъка ви за шефа на военното разузнаване?
- С военния министър ще си общуваме по устав, казано на военен език. Тоест в рамките на конституцията, на законите и на утвърдените правила. Длъжен съм да подчертая, че има едно първо предложение за ръководството на служба "Военна информация", което е предложение на Съвета за отбрана и на самия министър. И аз застанах зад него - това е на един от заместниците на службата. Впоследствие незнайно защо то беше снето и заменено с други кадрови идеи. Обичам да вземам информирани решения и това наложи да направя своите срещи с кандидатите. Държа на позицията и оценката си, че комодор Гагашев е един много подготвен в професионално отношение висш военен и затова съм подкрепил предложението за заместник на Съвместното оперативно командване. Мисля, че там би бил много силен.
В същото време се убедих, че кандидатът от самата служба, не искам да споменавам името му, е един много добър разузнавач, бил е на тежка отговорна мисия в труден момент. Противно на внушенията, които бяха направени в публичното пространство, искам да кажа, че той има специализация в Германия и Канада.
Подкрепям министъра да се направи ревизия и да се контролират финансовите потоци във военното разузнаване, но държа на идеята си, че един ръководител от самата служба би могъл да съхрани този висок авторитет и оценки, които службата получава.
- Защо е толкова важна тази служба, обикновените хора не разбират защо е този спор с министъра?
- И не са длъжни. Припомнете си, че имаше упорство от страна на министъра при предишната кадрова разстановка на висшите военни и тогава аз направих компромис. Но не може да се очаква, че винаги ще е така. Още повече че и от формална гледна точка, и от гледна точка на качеството моята позиция е правилна. Някои трябва да разберат, че в политиката подобни неотстъпчиви позиции не са работещи, политиката е изкуството на разумния компромис.
- Вдигате рекорден рейтинг в рекордно горещо време, вероятно защото се застъпихте за каузи, които са важни за хората - отпуските, пенсиите и социалните осигуровки. Заради рейтинг ли го правите, или защото това са важните неща за хората днес?
- Стремя се да бъда позитивен коректив на правителството и да отстоявам позиции, които имат присъствие в обществото. Не следя с нетърпение рейтингите. Когато спечелих първия мандат през 2001 г., имах убийствено нисък рейтинг и оттогава гледам скептично на всички проучвания. А и не вярвам, че за един месец човек може да вдигне или свали рейтинг, още повече по конкретни събития. Ако е така, това е израз на някаква цялостна оценка, а не на отделни мои действия.
Ще продължа да отстоявам позициите си по социалната проблематика. Както виждам, моята позиция по отпуските не се различава от тази на синдикатите или пък на авторите във вашия вестник. Съзнавам, че проблемът с отпуските трябва да се изчисти, но беше добре да има повече време. Защото при дефицит на време ще се стигне до отнемане на конституционни права на гражданите със задна дата. А това противоречи не само на конституцията, но и на европейските норми. Не искам да предричам, но допускам, че КС ще прочете внимателно това съвместяване на приетите законодателни норми с европейските директиви и конституцията.
- Колко отпуски има натрупани в президентската администрация?
- Следя справките и ще изчистим този проблем в рамките на указания срок. Но това създава напрежение в работата. Ето, сега в президентската администрация са останали на работа двама секретари.
- А вие как почивате, като нямате отпуск по конституция?
- Целият информационен поток и документация, която върви, минава през ръцете ми. Аз продължавам да подписвам, което предполага внимателен анализ за какво става дума. Това е така, защото не мога да делегирам тези правомощия на друг. На вицепрезидента съм му делегирал със специален указ каквото трябва.
Имам един интересен случай по времето на атентата на българския лагер в Кербала по Коледа през 2003 г. В същия ден бях на операция и бях подписал документ, че нямам право да вземам управленски решения.
Слизайки от операционната маса, ми се обади ген. Студенков, че има тежък атентат. След половин час бях в президентството. Оказа се, че по това време от страната отсъстват и външният, и военният министър, и премиерът. И въпреки подписания документ аз трябваше да поема цялата координация както в Кербала, така и по трагичните събития, които съпровождаха този тежък инцидент.
- Никой не е разбрал до сега.
- И слава богу.
- Лекарите са пред стачка заради липса на пари, но пък тези дни се разбра, че някои от тях вземат по 60 хил лв. Как гледате на здравната реформа?
- Президентската институция инициира много силна дискусия за здравеопазването, включително с идеи за преструктуриране на здравната мрежа. Здравната реформа не бива да се прави само от гледна точка на финансирането. Нека да припомня, че миналата година предлагах да имаме не нулев дефицит, а да е в рамките на 3%, за да се отпуснат средства в здравеопазването и образованието. И ако това беше станало, можеше да сме извървели част от пътя. Но нека да я видим тази реформа, облечена в законови норми, и тогава мога да коментирам. Правителството трябва да е достатъчно решително в реформата, но и да отчита позициите на съответните организации.
Не знам дали има лекар, който взема 60 000 лв., но аз не съм от онези, които завиждат на високите доходи на лекарите. От техния професионализъм зависи животът на много хора и аз гласувам да имат високи доходи, но разпределянето да не бъде на калпак. Нека тези, които са натоварени с висока отговорност, да получават повече и от президента.
- Иначе ще отидат в чужбина и пак ще получават тези пари - както става е в науката.
- Науката е в основата на стратегията "Европа 2020". Там се залагат параметри за финансиране на науката и технологични изследвания от 3%. А при нас е 0,3. А ние имаме много по-голям потенциал от други страни - вижте какво правят математиците ни.
- Давате награда "Джон Атанасов" за принос в информационните технологии и се опитвате да ги задържите тук, но май мотивацията не е достатъчна?
- Това, което правя, е морално признание. Някои от тях искат да се върнат, ето, последният награден - Мартин Вечев, ръководи научноизследователско звено в една от големите световни компании и е готов да направи такова и в България. Но на него му трябва малка подкрепа от държавата, така както са го направили в Израел и в други страни. За съжаление сега и науката е поставена в унизително положение.
- Но и там се разкри, че някои учени получават огромни заплати, докато други мизерстват?
- Познавам много хора от науката, но не знам и един, преуспял материално. Тези хора, както лекарите, биха могли да правят многократно по-големи пари навън, особено тези от математическите и техническите дисциплини. Мисля, че тази дискусия не ни прави чест, защото не в науката изтичат големите български пари.
- А къде?
- В сивата икономика, в контрабандата, която така и не беше ограничена и оттам не дойдоха големите пари, които ни бяха обещани. Там трябва да е акцентът.
- Преди време поискахте да се подсили икономическият екип на кабинета. Сега на какво мнение сте?
-Не е моя работа да кадрувам, премиерът ще решава. Но фактът, че се наложи актуализация на бюджета, а и предизвикателството, пред което ще ни изправи бюджет 2011 г., когато вече няма да имаме резерва, който е на санитарния минимум, когато все още го няма този очакван ръст в икономиката, говори, че трябва да се търсят други решения. Без да съм от тези, които чертаят апокалиптични прогнози.
- Статистиката отчита, че сме разхлабили коланите с една дупка. Вие усещате ли, че се измъкваме от кризата?
- Данните са противоречиви. Но освен на цифрите аз вярвам на онова, което виждам. Хората нямат съзнанието, че нещата се променят в позитивна посока, няма го и в бизнеса - вижте продължаващите проблеми в строителния бранш например. Проблемът е, че го няма това съзнание и у семейството - както в бизнеса, така и в най-малката социална единица никой не може да си направи план за няколко месеца напред.
- На чия страна сте в спора между МВР и съда?
- На страната на правовия ред. Не бих коментирал нападките, които зачестиха, не че са някаква новост. Помня, когато влязох в президентството, имаше подобна ситуация на нетърпимост, което наложи да създам един съвет за борба с координация на престъпността. Тогава на една маса седнаха представители на МВР, на съдебната власт и без да сме постигнали някаква революция, успяхме да сближим позициите.
- Имахте идея да свикате КСНС за съдебната реформа, не е ли сега моментът?
- Поддържам тази идея, но провеждането му е функция на готовността на изпълнителната и законодателната власт със съответните промени в законите, както и на волята на съдебната власт да участва в процеса.
- Доволен ли сте от начина, по който се развиха енергийните проекти? Може ли да се каже, че имате задкулисна намеса?
- Разбира се, доволен съм. Правителството се опитва да активира енергийните проекти, които са важни с оглед на изхода от кризата. Освен че чрез тях много българи ще се реализират в една високоплатена дейност, най-важното е, че си осигуряваме трайно присъствие на енергийния пазар. Приветствам това, което стана през последните седмици, оттук нататък не искам да коментирам, защото става дума за чисто технически проблеми.
Само ще кажа, че за АЕЦ "Белене" съм водил разговори с руското държавно ръководство да се смени схемата на индексиране на цените за оборудването, което би могло да намали значително цената. И руската страна през февруари 2009 г. прояви разбиране. Радвам, че към съседна Сърбия е направена оферта, защото това създава гаранция за реализация на произведената енергия.
Но смятам това за приключен период в моята активност, защото сега съм се обърнал в друга посока - търся други възможности по линия на диверсификацията с природен газ. И реализацията на проекта с Азербайджан ще ни позволи да получим повече от 1 милиард куб.м газ, който върви по друго трасе. И това е пробив в идеята за диверсификация. Но пък налага ускоряване на работата по междусистемните връзки между Димитровград - Комотини и България - Турция, която също може да бъде построена за кратко време.
- Очаквахте ли да се стигне чак до оставки в парламента след разкритието ви за поправката в “Държавен вестник”?
- Очаквах въпросът да стигне до прокуратурата. Но какви биха били измеренията вътре в парламента, не можех да прогнозирам. Бях убеден, че става дума за много тежко нарушение. Това е безпрецедентно за парламентаризма и добре, че се стигна до това решение, което да е обеца на всеки, дръзнал на такива ходове. Разбира се, лобизмът може да избие в много посоки и затова подкрепям идеята за закон за лобизма и за силен политически и обществен контрол.
- Но вече четвърти парламент не успява да го направи?
- Очевидно нерегламентираният политически лобизъм има повече привърженици в политическия елит.
- Познавате добре Божидар Димитров, беше във вашия инициативен комитет, учуден ли сте от квалификацията му за народа за народа и археолозите?
- Недопустимо е един политик да се изказва по такъв начин. Но това не е изолирано явление. Има тенденция на огрубяване на политическия език, дава се воля на омразата, на агресията, на озлоблението, на злоречието. И много политици си мислят, че колкото по-грубо говорят, толкова по-интересни са. Струва си да има дебат в общството, особено в медиите, на чийто терен се разиграва това. Мисля, че сме стигнали предела, аз съм готов да участвам в един такъв дебат с по-цялостна позиция. Трябва някой да каже стоп на омразата в политическата риторика, а и не само в политическата.
