Работя със светлините и празните пространства - те са
по-важни, защото хората живеят в тях, не в стените, казва световноизвестният архитект
Световноизвестният архитект Масимилиано Фуксас беше в София за участие в конференция за международния ден на италианския дизайн. Той пристигна по покана на асоциацията на италианските предприемачи у нас “Конфиндустрия България” и главния архитект на София Здравко Здравков.
Фуксас е роден в Рим през 1944 г., завършва университета “Сапиенца”. Сред проектите му са терминал 3 на летището в Шенжен, една от забележителностите на Рим - стъкленият фенер, музикалната зала в Страсбург, кулата на Армани в Токио и други. Носител е на редица международни отличия и гост лектор в много университети. От 1994 до 1997 г. е член на градските комисии на Берлин и Залцбург. Дълги години Фуксас изучава градските проблеми и отделя специално внимание на развитието на покрайнините.
По време на интервюто в разговора се включва и арх. Здравков.
- Стъкленият фенер в Рим, терминал 3 на летището в китайския мегаполис Шенжен, който прилича на огромна риба, дълга 1,5 км... Сякаш си играете с формите, стъклото и метала. Как се раждат тези проекти?
- Веднага ще ви го обясня - никога не пораснах, останах си дете и искам да остана дете през целия си живот. Независимо че е много трудно. Работя със светлините и с празните пространства, защото празните пространства са по-важни от пълните. Живеем в празните пространства, а не в стените.
Моето вдъхновение идва от музиката. Никога не съм свирил на нищо, но обичам хората, които го правят. За мен музиката е най-съвършеното изкуство. В момента, в който е изпълнена, мелодията изчезва, затова е много задълбочена и наситена, а това е моят блян за архитектурата.
- Покривът на търговския център във Франкфурт, който сте проектирали, събира дъждовната вода за повторна употреба. Важно ли е подобни огромни по мащаб сгради да бъдат умни? Питам, понеже все повече се говори за умни градове, а и в София тече дебат за мястото на небостъргачите.
- Покривът трябва да събира както водата, така и светлината. Трябва да има максимално количество светлина вътре в сградата до възможно най-ниската ѝ точка. Това важи както за търговския център във Франкфурт, така и за летището в Шенжен. Преди всичко е използването на светлината. Преди още да се превърне в поезия, в изразност или каквото и да било друго... Трябва да се намали консумацията на енергия. Другата витална форма - това е водата. Не можем да губим вода! Винаги трябва да помним, че трябва да я събираме и да използваме максимално големи количества от дъждовната вода. Това са много базови неща, не блянове, а животът ни.
Другият въпрос, както правилно казва и главният архитект на София Здравко Здравков, са небостъргачите или кулите. Това обаче не е истинският проблем и съм съгласен с него -
не може
навсякъде да
се строят кули
Трябва да се знае къде могат да се строят небостъргачи и къде - не. И това е избор на дадената общност, а как да се построят е избор на архитектите. Но изборът къде, кога и как не може да бъде оставен само на един човек и не може да се гледат само икономическите параметри. Това трябва да е такъв избор, който да въвлече цялата общност. Въпросът е как да предпазим терена, който ще се застроява.
Кулите имат едно предимство - на малка площ може да се построи много. Но има и неудобство - не е зеле, което можеш да поставиш, където си пожелаеш. Обичайно става дума за площи, върху които има концентрация на такива сгради, защото кули, построени единично, изглеждат много зле, заедно живеят по-добре. Небостъргачите имат предимства и недостатъци, както и една къща има. Може да има само ниско строителство като в Лос Анджелис например, но за да отидеш на гости на приятели там, трябва да изминеш 120 мили.
Затова е много важно дейностите в града да са така ситуирани, че да са близо до жилищните квартали и хората да могат дори пеша да стигат до тях. Един небостъргач трябва да има микс от функции - да има жилища, офиси, хотел, болница - да бъде едно цяло, което да живее.
Здравко Здравков: Сега в “Дефанс” правят приоритетно жилищни сгради, за да постигнат това.
М. Ф.: “Дефанс” е объркана работа от самото начало, но сте прав.
З. З.: Хората, които работят там, си тръгват в 19 ч и кварталът остава празен, сега с жилищните сгради се прави опит да има живот 24 часа.
М. Ф.: Това е трябвало да бъде обмислено предварително, сега е твърде късно. Градът трябва да живее 24 часа в денонощието, защото
град, който
отваря врати в
8 сутринта и
затваря в 17 ч
следобед, е
мъртъв град
З. З.: Това важи и за парковете.
М. Ф.: Разбира се. Паркът също трябва да живее непрекъснато, но трябва да е сигурен, всички да имат достъп до него и да е близо до училища и жилищни сгради. Градът е организъм, не е регулационен план.
- Как може да се случи това?
- Необходимо е да има някой, който да знае и да може да го направи. София има общинска администрация, която желае това да се случи и това е нещо много важно. После трябва да можеш да говориш с хората, защото градът и гражданите са едно и също нещо. Ще ви дам пример с Рим. Имаше двама много добри кметове - единият се е казвал Натан и е изработил първия регулационен план на града. След много години по времето на един млад кмет, Рутелли, имаше проблем, както при вас сега с един площад. Говоря за изключително красивия площад Piazza del Popolo. Никой обаче не успяваше да го види, защото имаше два големи паркинга. Ето, ще ви го нарисувам (рисува площада - б.а.), колите обикаляха около обелиска и минаваха по трите улици край площада. Та, този кмет ги отстрани. Повече коли там няма. Tърговците тогава се противопоставиха, но сега всички са щастливи.
- Като споменахте площади, предстои да бъде обявен конкурс за...
- Никакви конкурси. Г-н главен архитект, нека да не правим проекти, вие имате площадите. Единственият проект, който трябва да бъде пред вас, е да махнете паркингите от площадите. Няма нужда от конкурси. Мога да го направя за вас веднага, ще погледна през прозореца и ще ви кажа какво трябва да направите (сочи към прозореца, от който се вижда площадът около храма “Св. Ал. Невски” и паркиралите коли - б.а.) - махнете колите. Мога да дойда с вас и да махнем всички коли и на всичкото отгоре няма да похарчите и един лев, не струва нищо. Просто трябва да махнете колите от площадите (отново взема лист и пише: Take away the cars, след това се подписва и го дава на главния архитект - б.а.). Тук имате две църкви, а помежду им коли. Какво ще започнат да правят архитектите, поканени на конкурс? Ще направят градинки. Не - просто махнете колите и
след 2 ч ще
имате прекрасно
място, хората ще
дойдат и
площадът ще
оживее
Ако искате дървета, засадете 100 000.
- Всъщност исках да ви попитам дали бихте участвали в конкурса за нова визия на пл. “Света Неделя”?
- Да, ето готово, аз го направих (Смее се - б.а.). Имам здрав разум, а това, което днес липсва, е точно здрав разум. Например казват ми - искаме да построим небостъргач, и аз трябва да изготвя регулационен план къде да се направи, но това се знае - където има възможност, се строят небостъргачи, където е ниско строителство - се строят къщи. Проблемът е, че трябва да се слуша градът, защото градът говори всеки ден. София все още е на един добър етап, защото тук няма задръствания.
- Може би, ако сравнявате София с Рим.
- Не, няма да говоря за Рим. Но бях повикан в Джакарта. Там има една-единствена улица, страшно замърсяване на въздуха и около 14 милиона жители. Първия ден с моя клиент стояхме 7 часа в задръстване. На следващия ден го помолих да отидем до обекта с хеликоптер, за да мога да работя. София все още има това съотношение между град и човешка маса, което е съизмеримо. Трябва да се предприемат обаче серия от стъпки, за да не се допуска ситуация като в Джакарта. Ще ви попитам нещо - колко време ви отнема, за да стигнете от дома си до работното ви място?
- Пеш, с градски транспорт или с кола?
- Най-дългото?
- Един час.
- Това е добре. Колко километра са?
- Около 6-7 км.
- Най-важният въпрос днес за градовете са предградията. Колко хора живеят в центъра на София (пита арх. Здравков - б.а.)?
З. З.: Центърът се обезлюдява за сметка на периферията.
