В УБИЙСТВОТО са въвлечени няколко души, но в продължение на 2 дни по време на разпитите никой от тях не каза и дума. Имаме програма "Полицията в близост до обществото", обаче хората ги е страх. Убийците били сигурни, че никой няма да ги издаде.
Това са думи на директора на областната полицейска дирекция в Перник Димитър Шереметиев по повод зверското убийство на 25-годишния перничанин Кирил Христов. Христов бе грабнат от дискотека пред очите на десетки свидетели, закаран в кола и там разстрелян в главата.
Думите на комисаря от Перник много точно илюстрират положението във вътрешното министерство, и то ден след като оттам обявиха полугласно, че дават 200 хил. лв. награда за информация, която може да насочи полицията към бандата за отвличания.
Иначе идеята е супер, такива примери колкото искаш в САЩ и Европа, най-сетне и МВР се сети. Министърът на вътрешните работи Михаил Миков обаче уточни, че сумата от 200 хил. лв. не е осигурена от МВР, но идеята била отлична и можела да помогне.
Дни след предложената награда, която е доста висока за родните жизнени стандарти, обаче няма желаещ да я вземе. Дано не съм прав, но май такъв въобще няма да се появи.
Защо ли? Ами защото българската правораздавателна система няма никакви ефективни механизми да защитава свидетели или информатори.
Кой е луд да дава информация за бандата за отвличания, след като знае, че ако тя бъде задържана, името му ще лъсне още на следващия ден. Как ли? Ами когато арестуваните биват закарани в съда, адвокатите им се запознават с материалите по делото и там черно на бяло пише името на свидетеля. Примерите са много, но ще посоча два. При арестуването на Йосиф Йосифов от Сливен, което стана изцяло по материали и информация от холандската полиция, още на първата му мярка за неотклонение бе съобщено името на анонимния свидетел и дори мястото, където той се намира.
Друг анонимен свидетел, срещу врачанския бос Данчо Пръча, пък знаейки какво го чака, направо тръгна по медиите да моли за охрана от полицията.
Смяна на самоличност, живот в друг град или друга държава и тем подобни неща могат да се видят в американските филми, но за България те звучат като научна фантастика.
Затова и МВР няма информатори в подземния свят, не знае какво се случва и разчита само на СРС-та. Резултатът е плачевен до момента. Че кой ще се реши да стане информатор с риск за живота си, след като министерството "тече като куха лейка", както се изразяваше на закрити заседания с ръководството един бивш главен секретар.
Този информатор го чака куршум пред входа на дома му или бомба. Примери - дал господ - Йорданка Запрянова, основен свидетел срещу Евелин Банев-Брендо, по дело за пране на пари от наркотрафик, бе разстреляна като куче в дома си. Тогава МВР, прокуратурата и министерството на правосъдието не можаха да се разберат кой е трябвало да я пази. А на анонимен свидетел по делото за Маргините някой му заля къщата с нафта и драсна клечката.
Ами "храбрият архитект", благодарение на когото бяха арестувани подкупни чиновници от агенция "Пътища"? Той сигурно още проклина деня, в който се е решил на тази стъпка. Преди няколко години и у нас, вероятно пак под натиск от Европа, бе приет закон за защита на свидетелите. Той обаче е мъртъв, не работи и скоро няма да проработи. Ясно е защо.