
Бялата планина е кръстена така заради многото 6-хилядници,
белеещи се над тюркоазените лагуни
Южна Америка е един от любимите ми континенти още от детството. Винаги съм се вълнувал как изглежда краят на света, чел съм книги за Ушуая, Огнена земя, Патагония, Мачу Пикчу, езерото Титикака и др. Един ден започнах да осъществявам мечтите си и тръгнах на пътешествия по тези земи. Вече съм ходил в Аржентина, чак до края на света, водопадите Игуасу, Чили, пустинята Атакама, Еквадор и Галапагоските острови. Не бях посещавал Перу и в един юнски ден на 2022 г. и това се случи.
Тръгнах за Перу с организирана група с водач от България. Програмата включваше 5-дневен трекинг в планинската верига Кордилера Бланка, посещение на известната крепост на инките Мачу Пикчу, езерото Титикака, полет със самолет над рисунките в Наска, посещение на дълбокия каньон Колка и среща с известния му обитател кондора, град Куско и Планината на дъгата и накрая 2 дни в столицата Лима.
Днес ще ви разкажа за първата част от програмата, трекинга в Андите. Кацнахме в Лима късно вечерта, на другия ден рано сутринта хванахме междуградския автобус за Уараз, голям туристически център, откъдето се организират всичките преходи в Кордилера Бланка. Градът се намира на 3052 м надморска височина.
Височината си каза думата и още с пристигането ни започна да се усеща липсата на кислород. Но щяхме да се качваме и на 5000 м. Имахме време за малка адаптация - около половин ден, и за изучаване на върховете, които се белееха над града.
Заслужава си да спомена, че на мен и на една жена от групата куфарите ни не пристигнаха в Лима. Трябваше да ги чакаме да ги докарат до Уараз цели 5 дни. И така се качихме в планината с това, което имахме в раниците си. Разбира се, колегите пътешественици ни помогнаха кой с каквото може.
Кордилера Бланка (Бялата планина) е част от 6000-километровата верига на Андите, най-дългата планинска система в света – простираща се от Северна Колумбия до Огнена земя, близо до Антарктида.
Тя е най-високата
планинска тропическа
верига в света
Намира се в Андите и е разположена в централната част на Перу, на юг от екватора.
Обособила се е като отделна планинска система, намираща се на около 450 километра североизточно от Лима.
Поради уникалните климатични условия на района – голяма надморска височина – върхове над 6000 метра, близост до Пасифика и други фактори, валежите там са много обилни. Затова повечето върхове са покрити с вечен лед и сняг, именно това дава името на планината.
Там се намира и най-високият връх на Перу – Уаскаран, 6769 метра, както и много други красиви върхове.
Алпамайо е друг интересен връх с пирамидална форма, достъпен само за алпинисти. Мнозина наричат Алпамайо най-красивия връх на света. Други го включват сред 3-те най-красиви. Останалите два са Матерхорн в Алпите и Ама Даблам в Хималаите.
След като посвикнахме с височината, на другия ден поехме към първата трекинг дестинация - лагуната Парон. Бяхме 9 човека, качихме се на едно бусче заедно с местните гидове и поехме по лошите пътища на Перу към лагуната. След като асфалтът свърши, започна едно подскачане по дупките и завоите към планината.
Спряхме за обяд на красиво езеро, където започваха хубавите гледки. Те ставаха все по-впечатляващи, а надморската височина - все по-голяма. Пристигнахме на изходния пункт за трекинга.
Предстоеше ни изкачване около 200 м - от 4000 до 4200 м, което на такава височина е доста трудно и бавно. Гледката горе към лагуната беше главозамайваща. Над нея се извисяваха все върхове над 6000 м - Писко, Чакрараху, Артесонараху, Уаскаран, Уандой, Караз. Не ни се слизаше, но трябваше да продължим с обиколка около лагуната. С това денят приключи и - обратно към хотела.
На сутринта автобусът ни докара до следващата изходна точка за трекинга до лагуна 69 и базовия лагер на връх Писко.
Предстоеше ни 5-6-часов преход до палатковия лагер на 4300 м надморска височина. Преходът беше труден и пристигнахме на свечеряване.
Всичко беше готово, вечерята беше приготвена, оставаше да се разпределим по палатките и да се опитаме да поспим. Преди да се оттеглим към спалните чували, се насладихме на неповторима гледка. Ясно небе и пълнолуние, а над нас се белееха 6-хилядници.
Но това се оказа почти невъзможна мисия, защото температурите паднаха до минус 5 градуса, липсата на кислород ни караше да се задъхваме при всяко едно завъртане в спалния чувал. Тоалетната беше на 50 м от лагера, а за да станеш и отидеш дотам, си беше цяло приключение и костваше много усилия.
На моменти
имаш чувството,
че въздухът
няма да ти стигне
Така че почти не сме спали, а на сутринта имаше и скреж по палатките. И това само на 4300 м н. в. Представям си как се чувстват покорителите на осемхилядниците с още по-малко кислород, по-ниски температури и бурен вятър.
Когато слънцето изгря, се постопли и бяхме готови за следващия подвиг - преход от лагера до лагуна 69, която е на 4800 м н.в. Много красиво място, намиращо се под върховете Чакрараху и Писко. След криволичене по трудната и стръмна пътека към обяд бяхме там. Малко снимки и трябваше да тръгнем с местния водач към базовия лагер на връх Писко и после обратно до изходния път. Той ни предупреди, че има 6-часов преход, и то с бърза като неговата крачка, а на такава височина това е доста трудно. Затова прецених, че аз ще се върна с останалите по същия път. По-голямата част от групата, млади хора, продължиха по трудния обиколен маршрут.
Тази информация можете да прочетете само с регистрация на сайта на "24 часа". Регистрацията е напълно безплатна и ви дава неограничен достъп до архива на 24chasa.bg, възможност за персонализиране на новините през "Моят 24 часа", както и всекидневен нюзлетър с най-важните новини за последното денонощие. Може да бъде с профил в социална мрежа или e-mail.