Актрисата е в Италия за празника на българското кино
Българската актриса Мария Бакалова спази традицията всяка година по това време да идва в Италия. И ако предишните пъти е правила това, за да се снима във Венеция и Рим в американски филми (“Електра”, “Меден месец”), този път дойде, за да се срещне с публиката на 16-ото издание на празника на българското кино.
“Обожавам италианския режисьор Паоло Сорентино, няма втори като него. Харесвам много и режисьоритe на сериала “Гениалната приятелка” (Саверио Костанцо, Даниеле Лукети –бел.авт.)”, допълва пред в. “24 часа” номинираната през 2021 г. за “Оскар” актриса. Работата с италиански режисьори засега е мечта за бъдещето. До сегашната си професионална реалност – англоезичните филми, стига обаче, преминавайки през страстта си към датското кино, към Ларс фон Триер и към направлението “Догма 95”. Влюбва се в два датски филма - “Кралска афера” и “Ловът”, които гледа навремето на “София филм фест”.
“Не знаех нищо за Дания освен “Хамлет” и това, че има нещо гнило там. Започнах да разучавам какво се случва в Копенхаген. Запалих се по това странно авангардно движение “Догма 95”, в което артистите не показват его, а една реалистична ситуация. Понякога камерата е под масата, виждаш само стъпките на хората, но това изостря усещанията ти до максимум”, разказва Мария пред публиката за далечната 2012 г. Дания става нейната “обсесия”. Когато е в четвърти курс на НАТФИЗ, с пари от различни хонорари купува самолетни билети за Дания за себе си и родителите си.
“Бях проучила къде точно се намира продуцентската компания “Зентропа”, основана от Фон Триер и Петер Йенсен. Отидох там - беше ноември, дъжд. Влязох дръзко и смахнато, търсейки някого, на когото да кажа, че съм готова на всичко, за да работя каквото и да е, дори без заплащане – да чистя офисите или да събирам папките, само за да бъда там. За щастие, се срещнах с Йенсен, който идваше към студиото. Казаха ми – да, разбира се, възможно е, стига само да научиш датски. Майка ми се срина, защото Дания е на 3 часа със самолет от България. Взех решение, че един ден ще стигна до там”, разказва още 26-годишната бургазлийка. По-късно обаче на хоризонта изскача Америка. Въпреки че вече е снимала много щатски продукции, за работата си по сценария се подготвя винаги с “хартия” в ръка.
“Първото, което правя, е да си принтирам всичко, защото обичам да си го отворя на хартия, въпреки че имам айпад и лаптоп. Най-добре е, ако мога после да седна със сценариста и с режисьора, за да помислим за биографията на персонажа, за видимите и невидими детайли, които изграждат героя. Първият ми екранен партньор в Щатите Саша Барон Коен ме научи на нещо много конкретно и физическо – как ходи персонажът, дали е прегърбен, или изправен, дали гледа нагоре, или надолу, каква е походката му. Забелязала съм, че вече съм започнала да го използвам. Опитвам се и да създам плейлист на всеки герой – каква музика слуша, защото музиката е душевният свят на човека. Агресивна, джаз, класическа, трап? Стъпиш ли на терен, всичко поема коренно различна посока, но подготовата е важна, защото поне ти дава възможност да имаш два варианта на игра, ако не и повече. Опитвам се да дам различни вариации, защото и с най-невероятните режисьори да работиш, и най-гениалния сценарий да имаш, монтажистът играе огромна роля какво ще се получи накрая. Реплики ми се е случвало да уча в деня преди снимачната площадка”, разказва още Бакалова.
