„Трябва да тренираме нашия организъм да успява да обработва храна, без значение каква. Понякога и лошата храна може да ни кара да сме весели. Много хора започват да взимат антидепресанти. Всеки човек може да се лекува сам с малко лоша храна и много добра и така има равновесие“, каза диетоложката Енджи Касабие пред bTV.
Първият човек, на когото помага е 5-годишно дете.
„Един ден майката ми каза, че детето е в болница, защото лекар ѝ казал, че цял живот ще бъде дебела. Каза, че е влязла в анорексия, не яде и е отпаднала. Отидох в болницата и ѝ казах, че ще ѝ приготвя храната и че докато яде и бургер, и пица, ще отслабне. Започнах да ѝ приготвям лично аз храната. Никой не разбира, че хубавата фигура започва отвътре. Един истински диетолог трябва да ти поддържа организма здрав на клетъчно ниво“, разказва диетоложката.
Именно от това дете за Енджи Касабие и методите й научава Стефан Данаилов и отива при нея. В този момент той е на много строга диета с почти пълен глад, но започва да спазва препоръките й и отслабва, без да се лишава от храна.
По думите ѝ добрите резултати се поддържат без глад, а с умереност.
„Лошото в бързата храна е, че когато хапваме бургер, той има не повече от 10 хапки, а ние не можем да се нахраним с това. Поради тази причина хапваме двойно повече, защото ядем бързо. Ако разделим тази питка на две, ще хапваме двойно“, допълва тя.
Касабие печели доверието както на родни известни личности, така и на световни звезди като Силвестър Сталоун, Джон Траволта, Арнолд Шварценегер, Бритни Спиърс.
Като ученичка тя иска да стане актриса.
„Завърших училище много рано, защото исках да стана звезда. Баща ми каза: „Учи нещо по-сериозно и като завършиш пак може да станеш много добър лекар или фармацевт и понеже си известна повече хора ще те посетят. Така се случи, че станах лекар, който помага на звездите да се вталят“, разказва Енджи Касабие.
Тя е родена в Бейрут в разгара на Гражданската война. Като бебе едва оцелява, след като снаряд се взривява върху дома на семейството ѝ.
„Помня как трябваше да избягаме през етажите и да стигнем до подземието. Винаги трябваше баща ни да ни крие, за да не стигне нищо до нас. Много пъти той отиваше на работа и всички се притесняваха дали ще се върне“, спомня си тя.
На 5-годишна възраст идва в България и казва, че тук е нейният дом.
