Певицата Джоан Байз разкрива повече тайни за живота си в нов документален филм, съобщи АП, цитирана от БТА.
Фолк певицата и активистка е известна с песните си за гражданските права, но това, което зрителите могат да научат от филма „Джоан Байз: Аз съм един звук“ е, че певицата също се е опитвала да преодолее много проблеми в личния си живот – тревожност, депресия, самота и, в края на живота си, тревожни потиснати спомени за баща си.
Документалният филм, режисиран от Мейв О'Бойл, Мири Наваски и Карън О'Конър, също обобщава цялата й 60-годишна кариера, като Байз разказва своята история с помощта на интервюта и невероятно разнообразие от архивни материали. Във филма тя е показана да влиза за първи път в склад, който покойната й майка е напълнила със снимки, домашни филми, аудиозаписи, писма, рисунки и дори касети от терапевтични сесии.
Филмът започва с цитат на писателя Габриел Гарсия Маркес за това как всеки човек води три вида живот – публичен, личен и таен. Това със сигурност е подходящо описание за Байз, която изгрява като музикална звезда през 1959 г., когато е на 18 години, с китара и глас като звънче. Тя е издала общо около 40 албума, като през 2017 г. беше въведена в Зала на славата на рокендрола.
Продукцията разказва и за Боб Дилън, на същата възраст като Байз, който открадва сърцето й и след това го разбива. Да сме заедно беше опияняващо, разказва Баез. Това обаче е продължило до едно болезнено турне във Великобритания, когато славата на Дилън разцъфтява и за Байз връзката им е станала „ужасна“.
Във филма са включени и скорошни кадри на Байз, която се подготвя за последното си турне, репетирайки в дома си в Северна Калифорния. Косата й е напълно побеляла, но лицето й не се е променило много.
„Знам, че изглеждам добре за възрастта си, но има граници“, шегува се тя и подсказва за пенсионирането си. Що се отнася до гласа й, сега той е определено по-нисък.
Показани са и страници от дневника на младата Джоан, както и нейни скици. Зрителите разбират за това как децата са я наричали „тъпата мексиканка“ още в училище. У нея се появяват пристъпи на паника и безпокойство. Дори когато става звезда, нейната представа за себе си не изглежда да се подобрява значително.
Тогава харизматичният Дилън нахлува в живота й и тя се влюбва в него. По-късно обаче, по време на турне, той я изоставя в разгара на собствената си слава.
„Дилън разби сърцето ми“, казва тя във филма.
Байз отваря нова глава в живота си, като става дълбоко ангажирана с протести срещу войната във Виетнам и дори отива в затвора. Там я посещава младият активист Дейвид Харис. Двамата се женят, тя забременява, а след това той също отива в затвора. Когато излиза оттам, бракът им не върви добре и те се развеждат.
„Той беше твърде млад, а аз бях твърде луда“, обяснява Байз.
Последната част от филма разглежда обвиненията срещу бащата на певицата в неприлично сексуално поведение с Джоан и една от сестрите й – Мими. Родителите й (и двамата покойници сега) отрекоха това, а в спомените на самата Джоан липсват подробности. Тя казва, че не би могла да разкаже тази история, докато родителите й са били живи.
Филмът включва запис на телефонно съобщение от баща й и след това нежна сцена, в която Байз утешава застаряващата си и умираща майка.
На финала, след кадри от последния й концерт в Ню Йорк, е показана вече пенсионираната Байз, коята танцува в поле близо до дома си. Това е препратка може би към сцените от детството на изпълнителката, а може би също и изявление, че макар да не е преодоляла всичко, Байз е преодоляла много неща.
„Джоан Байз: Аз съм един звук“ е филм на „Магнолия Пикчърс“.
