Статията е част от луксозното премиум издание Build Trend, което събира на едно място прогнозите на инвеститори, предприемачи , собственици на агенции за недвижими имоти, икономисти, архитекти и дизайнери, които познават сектора задълбочено и отвътре. Списанието е ориентир. За хората, които инвестират. За компаниите, които строят. За семействата, които избират жилище. За бизнеса, който търси следващата си локация. И за всички,които разбират, че средата, в която живеем и работим, вече не е само фон, а важна част от качеството на живота.
Заетостта в най-големите молове достига 99%
Ако квадратните метри в молове и ритейл паркове в София се разделят на населението, се получава, че на всеки хиляда души се падат по 448. Тенденцията при сегашното масирано изграждане на ритейл паркове е такава, че през 2027 или най-късно през 2028 г. на всеки хиляда столичани ще се падат по 500 квадрата търговски площи, без да смятаме магазините и супермаркетите, чиято обща площ никой не е в състояние да изчисли.
Много или малко е това?
Според Global Cities Retail Guide 2026 в Загреб и в Братислава тези площи в момента са съответно 520 и 550 квадратни метра на хиляда души, във Виена са 500 квадрата. Колкото пO на север се отива, толкова площта на моловете и на по-съвременния им вариант – ритейл парковете, става по-голяма спрямо населението. Например в прибалтийските републики се движи около 600-700 квадратни метра, а в Осло дори е 1040 метра.
Любопитното е, че в световни търговски центрове като Милано и Лондон тези площи са под 120 квадратни метра. Това е лесно обяснимо – търговските улици в двата града са се развивали цели столетия и имат изградена инфраструктура, а населението – утвърдени навици, което не позволява ускорено навлизане на модерните търговски площи.
Според данните от гайда София разполага с осем мола с обща търговска площ 402 000 кв. м. Нови не се строят отдавна и никъде в публичното пространство няма информация, че някой инвеститор възнамерява да изгражда. Но в четирите най-големи обекта, където площите са между 52 000 и 81 000 кв. м, заетостта в началото на 2026 г. надвишава 99%, което показва, че съвсем скоро ще се стигне до недостиг.
До известна степен това се смекчава от усиленото изграждане на ритейл паркове. Възникнали по време на пандемията от необходимостта да се избегнат локдауните и затварянето на големи публични сгради, ритейл парковете са форматът, който трансформира предлагането на търговски площи.
Към момента София разполага със 7 ритейл парка с обща площ 178 000 кв. м.
До края на 2026 г. обаче се очаква въвеждането на още два обекта с обща площ 40 000 кв. м, а поне един нов проект от около 17 000 кв. м е в окончателна фаза на проектиране.
Но тяхната инвазия е в цялата страна и по непотвърдени данни у нас вече има 30. Дори само фактът, че в Перник има цели два ритейл парка, говори, че тази форма на търговия е вече доста разпространена.
Въпреки че в началото ритейл парковете привличаха предимно магазини за домакинска техника и за мебели, т.е. все стоки, които изискват големи площи, напоследък техният таргет е същият като на моловете – модни магазини, хранителни, спортни стоки, детски. Разликата е, че предлагат в пъти по-ниски наеми от моловете – средният се движи между 10 и 14 евро на квадратен метър, докато в моловете в столицата наемите вече надвишават 38 евро на квадратен метър.
Друг сегмент от пазара на търговски
площи са централните търговски улици
Те разнообразяват предлагането преди всичко с малоформатни помещения. Например по булевард „Витоша" в София има над 110 обекта и улицата трайно се е настанила като 55-а по ниво на наемите търговска улица в Европа. Само че тя функционира повече като смесена зона за пазаруване, хранене и социализация, все по-силно повлияна от нарастващия брой чужди туристи. А в непосредствена близост се е формирало каре - около улиците „Съборна" и „Цар Калоян", концентриращо лукс и премиум предлагане, с около 30 наематели, преобладаващо от висшия моден сегмент.
Пазарът на помещения по главните търговски улици в големите градове също е оживен и към началото на 2026 г. показва плавен ръст на наемите, които обаче далеч не са еднакви навсякъде.
Например по булевард „Витоша" почти няма свободни помещения – едва към 2% са, и наемите стигат до 58-60 евро на квадратен метър, освен ако не са много големи пространства. Те обаче са малко на брой, защото в годините, в които булевардът бе недостъпен заради строежа на метрото, много от тях бяха преоформени в по-малки.
Още по-високи са наемите по „Съборна" и „Цар Калоян".
По останалите търговски улици в столицата наемът зависи от състоянието на сградата, големината на помещението и човекопотока. Например по улиците „Цар Шишман" и „Граф Игнатиев" цените са високи, но не колкото по „Витоша", а с около 20 до 40% по-ниски.
В Пловдив такава улица е „Княз Александър" (главната), но наемането там макар и скъпо се движи в момента между 15 и 30 евро на квадратен метър, докато в широкия център на града се движат около 15 евро.
В Бургас и Варна пазарът на търговски площи е изключително сезонен и трудно може да се каже колко струва 1 квадратен метър – зависи дали се използва целогодишно или само през лятото.
Заведенията за хранене и развлечения в столицата също бележат изключителен ръст. Приходите им са се увеличили с над 90% между 2019 и 2025 г. Основните фактори за това са нарасналите доходи и близо удвоеният брой международни туристи. Само че ресторантите рядко или дори почти никога се помещават в самостоятелни сгради. Има немалко вериги заведения, които обаче са под наем в моловете, ритейл парковете или по търговските улици.
Може да намерите „Build Trend" на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02/942 2088
