Проф. Запрянова със световно откритие за множествената склероза

  • Трябва да се популяризира направеното от невроморфоложката - вдъхновяващо е, пише професор от Германия до вицепрезидента Йотова
  • Въпреки световното признание родената във Франкфурт българка избра да остане у нас

Проф. Емилия Запрянова е лекар и учен, който се ползва с уважение в световните медицински среди. От откритията ѝ в областта на диагностиката на множествената склероза се учат специалисти от всички континенти. Тестът за ранно ловене на коварната болест, за да се стопира развитието ѝ, да стане нещо рутинно като кръвната картина, е цел №1 на проф. Запрянова. Тя е можела да прави успешна кариера във Франция или САЩ, но избира България и Българската академия на науките.

“Всяка година провеждах изследвания в Париж, оттам идваха в София. Искаха да остана във Франция, но твърдо отказах. И в САЩ ме каниха, а и в други държави. Твърдо смятам, че

постиженията, които имам, трябва да останат за

България”, разказва проф. Запрянова.

Музикотерапевтът проф. Димитър Димитров, който работи в Мюнхен, е написал писмо до вицепрезидента Илияна Йотова с възторга си от нейната личност.

Аз съм немски професор и ръководя научноизследователски институт в Мюнхен... Моята специалност е “Музикална педагогика”, но много успешно прилагам с моя екип музикотерапия при неврологично и психично болни деца. През 2021 г. изнесох доклад на Международен конгрес по неврорехабилитация и невронауки в Йена. По време на дискусиите останах приятно изненадан, че колегите учени от цял свят, когато разбраха, че съм българин, споделиха с мен голямото уважение, което изпитват към изключителните приноси на проф. д-р Емилия Запрянова, дмн, в световната наука в областта на миелинизацията и демиелинизацията, и

безкористното ѝ дело, посветено единствено на науката,

а не на търсене на финансово облагодетелстване, макар Европа и САЩ да ѝ предлагат отлично финансово обезпечаване и условия.

Желанието на проф. Димитров е да се популяризира направеното от нея, за да вдъхнови младите хора на България.

Познават се с проф. Запрянова от 15-ина години. С нея непрекъснато общуваме на различни теми. Научните ни области са отдалечени, но и не чак толкова. Тя като морфолог изследва клетката, а това е свързано с мен като изследовател на висшите корови функции - реакцията на мозъка и мисленето, възприятието, разказва професорът с докторантура в института “Макс Планк” в Германия.

Проф. Запрянова откри как множествената склероза да се хваща много преди да се появят първите симптомите.

Нейно е авторството на маркер, който лови болестта преди клиничните ѝ прояви

Проф. Запрянова доказва, че първичното при множествената склероза не е разрушаването на обвивката на израстъка на нервната клетка, а промяната в самия неврон. Белегът, който дава тази информация, преди да започнат клиничните прояви, е увеличаване на вещества, наречени ганглиозиди, в серума на неврона.

Българката и нейният екип от лабораторията по миелинизация и демиелинизация към Института по експериментална морфология и антропология на БАН откриват, че в нервната клетка също се синтезират миелинови липиди. Това е ново схващане за процеса на образуване на мембраната на дългия израстък на нервната клетка.

Какво всъщност е множествената склероза? Тя е разрушаване на обвивката (нарича се миелинова) на дългия израстък на нервната клетка, по който се предават импулсите между мозъка и органите. Промени обаче има и в самата нервна клетка, обяснава проф. Запрянова.

За да открие маркера, тя е направила експериментални модели върху плъхове, които донесла от Франция

При тях по специален начин се предизвиква заболяване, което наподобява множествената склероза с пристъпи и подобрения.

При плъховете увреждането започва на 11-ия ден. До 18-ия се появяват парези и парализи и след това изчезват. “Преди 10-ия ден установихме, че започва да се разрушава нервната клетка, преди да е настъпило разрушаване на обвивката, следователно първични са нарушенията в неврона. Затова трябва да се лекува с невроно-протективна терапия”, пояснява специалистката. През последните години даже се възприемало, че множествената склероза е невронална болест.

Ако човек се разболее, никой не може да предвиди как ще се развие заболяването, разказа проф. Запрянова пред “24 часа” през 2005 г. Човек може да има един пристъп и никога през живота му да не се повтори - появяват се двигателни или зрителни смущения, но след това изчезват и все едно никога нищо не е имало. Ако до 15 години от пристъпа не настъпи нов, се счита, че става дума за т.нар. доброкачествена множествена склероза.

Когато се разкрият причините и механизмът за заболяването, можем да кажем, че

сме на крачка от лечението,

казва професорката. Здравото население в цял свят засега не се изследва за болестта, защото е много скъпо.

Проф. Запрянова е родена във Франкфурт в семейството на проф. Трайко Запрянов и д-р Весела Запрянова. По това време баща ѝ е Хумболтов стипендиант по неврология, а майка ѝ специализира физиотерапия и рентгенология. През 1954 г. става студентка в Медицинска академия. Завършва като първенец на випуска. През 1961 г. след конкурс постъпва като редовен аспирант по хистохимия в Института по морфология при БАН, където в продължение на 50 г. е цялата ѝ научна кариера и творческа дейност.

Сред наградите на проф. Запрянова са орден “Кирил и Методий” I степен, златна значка за принос в разгръщането на изобретателското и рационализаторското движение, златна значка за личен принос в техническия прогрес, златна значка на Столичния градски съвет на Българските професионални съюзи. През 1994 г. Международният биографичен център в Кеймбридж, Англия, избира проф. д-р Емилия Запрянова за международна жена на годината 1994 - 1995 за нейните заслуги в медицината и за постиженията й в невронауките. А през 1995 г. е наградена от Американския биографичен институт (American Biographical Institute) с Международна диплома на честта (International Diplome of Honor).

Вицепрезидентът: Важно е да има такива българи

От поздравителното писмо от вицепрезидента Илияна Йотова до проф. Запрянова.

Впечатлена бях от добрите думи за Вас и за Вашата професионална кариера, които ни изпратиха други българи в Германия. Към тях се прибави и високата оценка от международната общност в избраната от Вас сфера на медицината. “Ако няма такива българи, сигурно няма да има и България”, възкликнали са учени от Института “Луи Пастьор” във Франция, и то по Българското национално радио... Начинът, по който и светът, и българите в България и по света се отзовават за яркия Ви професионален път, ми позволяват да Ви приветствам като достойна личност.

Автор на статията

Ярослава Прохазкова Ярослава Прохазкова


Споделете статията

Четете още