Вълнувам се за срещата си с колегите от „УМБАЛ „Софиямед“, по чиято покана идвам с екипа ми, казва специалистът от Германия
- Д-р Петър Маджуров се дипломира през 1985 г. във Висшия медицински институт в Пловдив. След завършването си преминава военна служба в база Безмер. През 1993 г. е асистент по неврохирургия във ВМИ в Пловдив. Полага изпит за придобиване специалност по неврохирургия през декември 1994 г. в Медицинската академия в София.
- През 1994-1996 г. специализира неврохирургично лечение на епилепсията и е асистент по неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на Медицинския факултет Charité в Хумболтовия университет в Берлин под ръководството на проф. д-р В. Р. Ланкш. В края на 1996 г. полага изпит за специалност пред лекарската камара в Долна Саксония и е асистент в Клиниката по неврохирургия на държавната болница в Брауншвайг, Германия, при проф. д-р В. П. Золман.
- От края на 90-те години до средата на 2007 г. работи като неврохирург в Държавната болница в Брауншвайг, Северна Германия, където е завеждащ на Отделението по неврохирургия и главен отговорен за персоналната политика на същата клиника. Носител е на Master Certificate на Германското дружество по гръбначна хирургия (DWG).
- През 2006 г. придобива титлата доктор на медицинските науки с дисертация на тема „Вентрална цервикална дисектомия и интеркорпорална имобилизация при употреба на крилат кейдж проспективно проучване”.
- От 2007 г. до октомври 2024 г. е директор на Клиниката по неврохирургия във Военната болница Bundeswehrkrankenhaus в Берлин. Полковник от германската армия е. Участвал е в 3 мисии на NATO - ISAF в Афганистан, и е носител на ордена на NATO и на бронзов орден на германската армия.
- Д-р Маджуров, пристигате в България с цял екип забележителни ваши колеги от Германия - неврохирурзи, сред тях и интерценционален неврорадиолог, специалисти ангажирани с лечение на хроничната болка, по покана на УМБАЛ „Софиямед“. С каква нагласа идвате и какво очаквате от тази колаборация?
- Изключително се радвам на тази възможност и покана от болница „Софиямед“, защото след 40 години практика мога да затворя кръга. Заминах за Германия, когато бях на 33 и вече имах придобита специалност по неврохирургия, както и опит. Оказа се, че когато отидох в Берлин, съм имал десетократно повече извършени операции за разлика от равнопоставените ми колеги. След време ме поканиха да остана на редовна работа за 2 години, а останах 32. Но не съжалявам за това. Така че сега е моментът за мен да затворя кръга и да предам моя опит на колегите в страната си. Символично или не, част от екипа ми е именно мой кадър.
Д-рХайке Унтерхаузер-Хвастек беше стажантка при мен в Берлин през 2007 г., а вече има над 15-годишен опит в навигационно-асистирани процедури в гръбначната хирургия и специализация по хиропрактика. Вълнувам се за предстоящата среща с колегите от болница„Софиямед“. Разбира се, с особен приоритет за мен е и срещата ни с пациентите.
Основната цел на визитата на моя отбор е да внесем европейски стандарт и протоколи за работа в цялата гама неврохирургични операции. Тук говорим за целенасочена работа за изграждане и обучение на млади неврохирурзи, за развитие на съвременни неврохирургични центрове в двете лечебни заведения от групата на „Булфарма“ - „Софиямед“ в столицата и „Пълмед“ в Пловдив. Вече 40 години се занимавам с такова обучение в Германия. А в България имаме много амбициозни кадри, те могат и знаят, но специално при младите колеги трябват гайдлайни, водещи насоки, стандарти, така че да добият увереност. Ключова цел пред мен и екипа ми е и приложението на иновативни съвременни методи за гръбначна и черепна хирургия и развитието на ендоваскуларна неврохирургия, която все още е слабо приложима в България.
Освен обмяната на опит се надявам българските пациенти най-накрая да разберат и осъзнаят, че българските специалисти са на много високо ниво и вече няма нужда да търсят медицинска помощ в чужбина. Затова и нашето партньорство със „Софиямед“ определям като дългосрочно, а стартът му започва с нашата първа визита. Ще извършваме прегледи на пациенти първоначално от 30 юни до 26 юли. А след това и по график през следващите месеци. Така че нека българските пациенти се възползват от тази възможност. Предстои да установим колаборация и с колегите в пловдивската болница „Пълмед“, с които също да започнем да работим.
- Какви са най-значимите новости в неврохирургията?
- Новостите като че ли са най-значителни в миниинвазивните методики. Както в останалите медицински специалности, така и в неврохирургията, например при съдовите заболявания неврохирурзите преотстъпихме доста голяма част от работатата си на ендоваскуларните хирурзи. Радвам се, че с нас в България като част от „отбора ми“ е и изявеният неврорадиолог с над 30 години клинична практика в невроинтервенционалната хирургия в големи академични центрове в Германия, САЩ и Дания проф. Бендорф. Той има огромен опит в диагностиката и ендоваскуларното лечение на мозъчни, гръбначни и краниофациални съдови заболявания при възрастни и при деца. Международно известен е със своята специфична експертиза в управлението на каротидно-кавернозни синусови фистули, които могат да причинят пулсиращ шум (tinitus) в ушите, загуба на зрение и интракраниален кръвоизлив.
- Какви са предимствата на ендоваскуларната неврохирургия?
- Най-общо това е минимално инвазивна хирургична техника, която се фокусира върху лечението на съдови заболявания на мозъка и гръбначния мозък. Процедурите се извършват чрез малък разрез в областа на слабините, през който се въвежда катетър и се достига до засегнатите кръвоносни съдове под рентгенов контрол. Този метод предлага предимства като по-малко болка, по-кратък болничен престой и по-бързо възстановяване в сравнение с традиционната отворена хирургия, и то без да се налага обширно отваряне на черепа или гръбнака. Използва се за лечение на състояния като мозъчни аневризми, артериовенозни малформации, инсулти - особено при остри исхемични инсулти, където може да се приложи тромбектомия (отстраняване на кръвен съсирек). Благодаря на „Софиямед“ за чудесните условия, при които ще работим с техния екип.
Ще използваме съвременни системи за краниална и гръбначна навигация, за невростимулация, система за планиране, специализирана рентгенова система тип О-рамо. Ще имаме на разположение иновативнa апаратура за неинвазивно измерване и прецизно интерпретиране на мозъчната дейност по време на анестезия при неврохирургични операции на световен лидер в медицинските технологии.
- Развитието на технологиите и изкуствения интелект помага ли и на вас неврохирурзите в работата?
- Световната неврохирургия бележи изключителен и бурен прогрес през последните години най-вече въз основа на уникалния напредък в технологиите. В момента гръбначна операция без невронавигационна система и невромониторинг е почти немислима, това вече е златен стандарт. При оперативното лечение на туморите на мозъка вече е почти стандарт и прилагането на флуоресциращи медикаменти, които позволяват изразен радикализъм.
В процеса на планиране на оперативната интервенция например с помощта на този тип навигационни и други сходни системи при краниалните-мозъчни операции, можем да видим различните нервни пътища - те дори се осветяват по различен начин (тази система се нарича fibertrecking), с различни цветове според това дали нервът е сетивен, моторен, също така какъв е обемът на тумора, особено когато говорим и за злокачествено заболяване на мозъка. Така че новите технологии ни предлагат и осигуряват ненадмината възможност за прецизност, сигурност и изход от операцията без неврологичен дефицит за пациента. Нещо повече, благодарение на тези модерни системи младите неврохирурзи много по-бързо и по-рано навлизат в практиката, добиват увереност и започват по-рано да осъществяват големи по обем и сложност операции.
Изкуственият интелект добива все по-голямо приложение в невронавигационните системи, като това позволява много по-бърза обработка на данните от образните изследвания на пациента при изготвянето на индивидуалния му оперативен план, което пък ни осигурява максимална прецизност и сигурност по отношение на резултатите. Медицинската индустрия направи огромен скок в продукцията на имплантати в гръбначната хирургия. Безспорно това развитие е нова огромна крачка в развитието на специалността ни.
- Част от германските ви колеги, с които идвате в България, имат специализация и в лечение на хроничната болка. Какви методи прилагате в това направление?
- Лечението на болковия синдром - тук говорим за остра и хронична болка, е комплексно и специалистите по неврохирургия винаги работят в екип. Най-често за болковия синдром говорим при дегенеративните заболявания на гръбначния стълб -при болки в кръста, врата, причинени обикновено от дискови хернии. Има множество подходи да повлияем на този тип болка чрез иновативни или вече утвърдени миниинвазивни методики.
И към момента в „Софиямед“ колегите работят по две направления за лечение на хронична болка. Едното е чрез криоаналгезия на периферни нерви. Тя се прилага от специалистите за облекчаване на болки в горните крайници. Другото е при болки в областта на кръста. Апаратурата и методът са широко прилагани в САЩ и в специализирани европейски центрове в Дания, Норвегия, Швейцария, Германия, Белгия, Полша, Унгария. Методът се прилага успешно в специализирания Център по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия при пациенти, но чрез пряк интраоперативен достъп. А пациентите с хронична болка в областта на кръста се лекуват чрез методиката от екипа на Клиниката по неврохирургия.
Лечението за облекчаване на остра и хронична болка чрез крионевролиза (криоаналгезия) се осъществява посредством прекъсване на сетивните функции в структури от нервните клетки (техните аксони), отговарящи за провеждането на импулса на болката. Под рентгенов контрол, ултразвук или интраоперативно, се намира съответния нерв, отдиференцира се дали той е моторен, или е сетивен, прави му се блокада и се замразява.
Имам щастието с мен в България като част от екипа ми да са цели трима специалисти с дългогодишна специализация в болковата терапия - доц. д-р Симон Байерл, д-р Бартоломеус Мускала и проф. Йорн-Андре Хорачек. С тях ще въведем още няколко методики в тази насока, които често са алтернатива на неврохирургичната операция. Spinal Cord Stimulation (SCS) е лечение за хронична болка, което използва устройство за доставяне на леки електрически импулси към гръбначния мозък, прекъсвайки болковите сигнали, преди да достигнат мозъка. Обикновено се използва, когато други методи за справяне с болката са били неуспешни.
Други такива методи са фасетната денервация, която вече се прилага в „Софиямед“.
Перирадикуларната терапия (PRT), известна също като терапия на нервния корен, е минимално инвазивна процедура. Под томографски контрол чрез инжектиране с тънка игла на медикаменти в близост до нервните коренчета в гръбначния стълб облекчаваме болката, намаляваме възпалението и подобряваме функцията на нервите. PRT често се използва при болка, причинена от състояния като дискова херния, но може да бъде ефективна и при други проблеми, свързани с гръбначния стълб. Методиката няма противопоказания и се прилага при пациенти без ограничение във възрастта.
- Удовлетворен ли сте от възможностите за развитие, които сте намерили през годините в Германия?
- Както казах, заминах за Германия на 33 години, имах специалност по неврохирургия и опит. И това ми даде увереност и най-вече предимство. След време ме извикаха и ми казаха, че съм добър, и попитаха дали не искам да остана, а аз бях стипендиант тогава. Спомням си, че имаше много кандидати за поста на началник на клиниката. По-късно, след като ме избраха, все се чудих защо взеха мен пред останалите, които бяха с научни титли и т.н. Отговориха ми, че в биографията ми имало една секция „особености“. В нея пишеше колко операции съм извършил - бяха 10 000 самостоятелни операции. „Трябва ни човек, който може, а не човек с титли“, беше отговорът.
- Имате ли специални ритуали, които изпълнявате, преди да влезете в операционната?
- Нямам ритуали, но например държа в залата да е абсолютна тишина, да няма музика. Не обичам да оперирам със зелени обувки (смее се). Разбира се, и малко съм суеверен, въпреки че съм вярващ. Но общо взето постигам „нирвана“, когато се мия преди операция. Много държа на постоперативната обратна връзка с пациента и неговите близки. Винаги член от екипа ми разговаря с пациента след операцията и се свързва по телефона с неговите близки, за да даде актуална информация за здравословното му състояние му след операцията.
- Имате ли съвет към младите колеги?
- Да не спират да се развиват, да търсят възможности за доусъвършенстване, за обмен на знания и опит със своите колеги. Но преди всичко да останат верни на своите пациенти - да им показват уважение, да се отзовават на болката и страданието им дори над рамката на неврохирургичната диагноза.
